Решение № 30 от 11.01.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 11 .01.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII-и въззивен състав в публично заседание на дванадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР В. САНТИРОВ

СНЕЖИНА КОЛЕВА при участието на секретаря Мариела ;=и в присъствието на прокурор Митко Димитров разгледа докладваното от съдия КОЛЕВА ВНОХД № 5679/2017 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на гл.XXI от НПК.

С присъда № 196441 от 18.08.2017г. по Н.О.Х.Д. № 21137/2013 г., СРС, НО, 109 състав признал подс.

П.Р.Р., ЕГН ********** за виновен в това, че:

За времето от средата на месец януари на 2010 г. до края на месец март 2010 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление със седем деяния, които осъществяват поотделно едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, сам и при условията на посредствено извършителство чрез В.Д.Б./от която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у различни граждани - В.М.М., Й.М.А.,

Д.Г.Г., М.П.Д., Н.И.Д., И.Д.П., и В.Д.Б.заблуждение - че ще им съдейства за изпращане на работа в Германия, и с това им причинил имотна вреда в размер на 2818.95 (две хиляди осемстотин и осемнадесет лева и деветдесет и пет стотинки), като следва:

1. На неустановена дата в периода от средата на месец януари 2010 г. до края на месец януари 2010 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 382,49 лева/ възбудил у В.Д.Б.заблуждение - че ще й съдейства за изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 382,49 лева, представляваща стойността на работната виза за Германия и такса за легализация на документите и с това й причинил имотна вреда в размер на 382,49 лева (триста осемдесет и два лева и 49 стотинки).

2. За времето от 17.02.2010 г. до неустановена дата през месец март 2010г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство чрез В.Д.Б./от която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 550,00 лева възбудил у Й.М.А. заблуждение - че ще й съдейства за изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 550,00 лева, представляваща стойността на работната виза за Германия и такса за легализация на документите и с това й причинил имотна вреда в размер на 550,00 (петстотин и петдесет) лева.

3. За времето от неустановена дата през месец февруари 2010 г. до 10.03.2010 г. - 12.03.2010 г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство чрез В.В.Б. /от която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 382,49 лева/ възбудил у В.М.М. заблуждение - че ще й съдейства за изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 382,49 лева, представляваща стойността работната виза за Германия и такса за легализация на документите и с това й причинил имотна вреда в размер на 382,49 лева (триста осемдесет и два лева и 49 стотинки).

4. На 12.03.2010 г. в гр. София, в кафене в близост до централна гара при условията на посредствено извършителство чрез В.Д.Б./от която не може да се търси наказателна отговорност/, с цел да набави за себе си имотна облага парична сума в размер на 420,00 лева/ възбудил у М.П.Д. заблуждение - че ще й съдейства за изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 420,00 лева, представляваща стойността на работната виза за Германия и такса за легализация на документите и с това й причинил имотна вреда в размер на 420,00 (четиристотин и двадесет) лева.

5. На неустановена дата в началото на месец март на 2010 г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство чрез В.Д.Б./от която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си имотна облага парична сума в размер на 422,72 лева/ възбудил у Д.Г.Г. заблуждение - че ще му съдейства за изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 422,72 лева, представляваща стойността на работната виза за Германия и такса за легализация на документите и с това му причинил имотна вреда в размер на 422.72 (четиристотин двадесет и два лева и седемдесет и две стотинки) лева.

6. За времето от 25.03.2010г. до 27.03.2010 г. в гр. ***********, при условията на посредствено извършителство чрез В.В.Б. /от която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да бави за себе си имотна облага /парична сума в размер на 206,25 лева/ възбудил у Н.И.Д. заблуждение - че ще й съдейства за изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 206,25 лева, представляваща стойността на работната виза за Германия и такса за легализация на документите и с това й причинил имотна вреда в размер на 206.25 (двеста и шест лева и двадесет и пет стотинки) лева.

7. На неустановена дата в края на месец март на

2010 г. в гр. София, при условията на посредствено извършителство чрез В.Д.Б./от която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си имотна облага парична сума в размер на 405,00 лева/ възбудил у И.Д.П. заблуждение - че ще му съдейства за изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 405,00 лева, представляваща стойността на работна виза за Германия и такса за легализация на документи и медицинско за работа в чужбина и с това му причинил имотна вреда в размер на 405,00 (четиристотин и пет) лева, престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, във вр. с чл.

54, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

На осн. чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

На осн. чл. 304 от НПК признал за подс. Р. за невинен по обвинението за деянието спрямо М.М.П.за това, че на 23.02.2010 г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Дондуков” и бул. „Васил Левски” при условията на посредствено извършителство чрез В.Д.Б./от която не може да се търси наказателна отговорност/ с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у М.М.П.заблуждение - че ще му съдейства за изпращане на работа в Германия, за което поискал сумата от 50,00 лева, представляваща такса за легализация на документите и с това му причинил имотна вреда в размер на 50,00 (петдесет) лева, поради което и на осн. чл. 304 от НПК и го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК.

Подсъдимият

Р. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 40,00 (четиридесет) лева, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС сумата от 35,00 (тридесет и пет) лева и 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изп. лист.

Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба от служебния защитник на лицето – адв. Р. А., като се сочи незаконосъобразност на акта. Твърди се, че обвинението не е доказано по безспорен начин и че липсват доказателства за авторството на престъплението. Сочи се, че не е приложен правилно материалният закон и се прави искане подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан.

В разпоредително заседание на 06.02.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на доказателства, разпит на подсъдим, свидетели и експерти по делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на подсъдимия – адв. А. поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения. Защитникът счита, че авторството на деянието не е доказано по безспорен начин, тъй като всички свидетели са твърдели, че лице, представило се с имена П.Р., ги е въвело в заблуждение, но пред нито един от тези свидетели това лице не е представило документ за самоличност. Счита, че с оглед обстоятелството, че първоинстанционното производство е протекло в отсъствие на подсъдимия, присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде разгледано отново от Софийски районен съд, с негово участие, за да се даде възможност на подсъдимия Р. и да организира адекватно защитата си.

Подсъдимият

Р. не желае да бъдат събирани доказателства пред въззивната инстанция. Изтъква, че през целия период е работил в чужбина, многократно е пресичал границата, като не е бил уведомен за издирването си. Сочи, че живее на постоянен адрес и работи на постоянен трудов договор. В предоставеното му право на последна дума заявява, че няма какво да каже.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че в развилото се производство пред първоинстанционния съд съдът е използвал всички процесуални възможности за призоваване на подсъдимия, които са дали отрицателен резултат. Намира, че при постановяването на атакувания съдебен акт, са обсъдени всички доказателства и наложеното наказание е съобразено както с извършеното деяние, така и с личността дееца, поради което моли да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като провери и служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна по следните съображения.

Наказателното производство е образувано на 13.09.2010 г. като след извършени множество процесуално-следствени действия, с постановление от 02.04.2013 г. на П.Р. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което му е предявено на 09.10.2013 г. На същата, с цел да се попречи на Р. да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда, му е определена мярка за неотклонение "подписка". При разпита му и снемането на самоличността посочения от Р. адрес ***.

При съдебното разглеждане на делото СРС, НО, 109 призовките от посочения адрес от дл.лице по призоваването и чрез ОЗ „Охрана“ са върнати невръчени, с вписвания, че лицето не е установено на адреса, не са установени живущи да дадат информация, а на оставени покани и телефон за контакт никой не се е отзовал / ДЗ от 31.03.14г./. След като е установил, че лицето не пребивава и на др. адреси – в гр. София и Ловеч, за които е имал данни, както и че не се намира в следствените арести на територията на страната, първоинстанционният съд на 07.07.2014г. е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от „подписка“ в по-тежка, а именно „задържане под стража“ и е бил обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 202/22.07.2014 г. на СДВР. След това, след като и издираването от МВР не е дало резултат, на 09.02.2015г. преценил наличието на предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК и дал ход на делото, като надлежно назначил служебен защитник на подсъдимия.

Районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на което е събрал и проверил всички възможни доказателства и доказателствени средства. В отсъствие на подсъдимия е била постановена и обжалваната присъда.

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е приложил процедурата на задочното производство, като след проведено щателно издирване, местоживеенето на подсъдимия в страната не е установено. Неоснователни са възраженията на защитата, че провеждането на задочно производство е нарушило правото на защита на подсъдимото лице, тъй като от материалите по делото може да се направи единствен извод, че подсъдимият сам се е отказал от правото си да участва лично в наказателното производство, като в нарушение на мярката му за неотклонение, задължаваща го да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, подсъдимият се е установил на неизвестен за компетентните органи адрес.

След откриването на подсъдимия и връчването му на призовка за участие като „жалбоподател – подсъдим“ на 12.07.18г. и след явяването му в съдебно заседание на 12.10.2018г. пред втората инстанция, същият изрично заяви, че не иска събирането на доказателства, вкл. и чрез даването на обяснения, респ. и при констатация, че осъществената процесуална дейност от първия съд по събирането и проверката на източниците не страда от нарушения, то основания за отмяна на присъдата и връщане на делото ново разглеждане, за да се осигури участието на подсъдимия в наказателното производство се намира за неоснователно .