Решение № 3140 от 25.08.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3140 гр. Варна, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110104397 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба на З. С. Г., с ЕГН **********, навършила пълнолетие в хода на процеса, първоначално действаща със съгласието на своя баща и законен представител С.

П. Г., с ЕГН **********, за налагане на мерки за защита спрямо молителката от ответницата К. Г., с ЛНЧ ***.

В молбата се твърди, че З. Г. е първородна дъщеря на ответницата К. Г. и на С. П. Г..

Последните двама имат сключен граждански брак, но от 07.11.2024 г. фактически са разделени и оттогава не живеят заедно. След раздялата на родителите, майката К. Г. продължила да живее в семейното жилище, находящо се на адрес: ***, а бащата С. Г. временно го напуснал и понастоящем живее в жилището на майка си, което се намира в град П., ул. „***” **. Молителката и нейните двама по - малки братя С. (11 г.) и Д. (9 г.) останали да живеят, заедно с майка си К. Г. в жилището в град Варна. Причина за ряздялата била изневяра от страна на майката, която изневяра установили молителката З. и нейните двама по - малки братя С. (11 г.) и Д. (9 г.), и съобщили на баща си.

Родителите завели насрещни претенции един срещу друг за развод и родителски права, въз основа на които е образувано и висящо гражданско дело № 768/2025 г. по описа на ВРС, 14 състав. Майката е отправила искане за упражняване на родителските права само по отношение на децата С. и Д., като не претендира да упражнява родителски права спрямо дъщеря си З.. Към настоящия момент в производството по гр.д. № 768/2025 г. няма постановени привременни мерки по въпроса за родителските права и местоживеенето на децата, вкл. и по отношение на молителката. В исковата си молба по гр. д. № 768/2025 г. майката е заявила, че отношенията й с детето З. „са крайно изострени” и емоционалната им връзка е нарушена, което било напълно вярно. Сочи се, че проблемите в отношенията им са породени от нежеланието й изобщо да има дъщеря и от негативното й отношение спрямо молителката от самото й раждане до сега. Майката К. Г. не веднъж е заявявала гласно, че никога не е искала да има деца, и че била склонна да роди само едно дете и то да е момче, но по изключителното настояване на съпругът й от брака си имат родени три деца. Факт е, че от раждането им досега пълноценни грижи за децата полага техния баща, като от 2020 г. за 1 тях се грижи основно баща им в жилището им в град Варна, а майката живее и работи в Италия всяка година за времето от месец Май до м. Ноември.

Поддържа се, че още от самото раждане на З., майка й К. не проявявала интерес към нуждите й, не показвала обич и привързаност, а напротив, отнасяла се с жестокост. От малка започнала да я бие с колан, с пластмасова пръчка или с чехли, и неведнъж се опитвала да я души - последния път З. била в 8-ми клас. При всяко непонравило й се действие от страна на детето З., ответницата започвала да я удря и обижда, и за най - малкото нещо й отнемала личните вещи като наказание.

Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо молителката:

В периода след 01.12.2024 г. и досега ответницата тенденциозно е обвинявала молителката, че е виновна за проблемите им с баща й, че е била манипулатор и постоянно е разказвала лъжи и е пускала сигнали срещу нея, за да може баща й да „спечели делото”.

През месец Декември 2024 г. ответницата няколко пъти е заплашила, че ще я изгони от домът им с думите: „Имам право да те изгоня, защото си съучастник с баща ти срещу мен!”. Не я изгонила в действителност, но в началото на месец Декември 2024 г. сменилла ключалката на входната врата пред очите й и не й дала ключ. Казала й, че може да влиза и да стои вкъщи само в нейно (на ответницата) присъствие. Заради това няколко пъти се наложило молителката да стои пред вратата на стълбището, понякога с часове, и да чака майка й да й отвори вратата, за да се прибере у дома след училище или след работа. Твърди се, че от 15.01.2025 г. молителката работила по трудов договор като „асистент - продавач” във фирма „П. М.” ** с място на работа - ***. Или обратното, когато искала да излиза с баща си, ответницата отказвала да й даде ключ и така я държала против волята й в домът й близо половин час. Друг път, в средата на м. Януари 2025 г. сутринта в 7 ч. молителката бързала за училище и докато се обувала, казала на майка си да й отключи вратата, но тя отказала с думите: „Не си готова”. Това я напрегнало, защото трябвало няколко пъти да повтори молбата си и се стигнало до словесно спречкване, при което ответницата отключила вратата с много бавни движения, а молителката закъсняла за училище и трябвало да обяснява на класния си ръководител каква е причината.

По същото време, през м. Декември 2024 г., ответницата монтирала камери за видеонаблюдение вътре в жилището им, за да може да вижда какво прави молителката и какво говори по всяко време, докато си е вкъщи. Молителката била принудена ежедневно да се преоблича само в банята, където единствено няма камери. Ответницата обаче не й давала да се облича в банята и я карала да се преоблича на отворени врати пред камерите.

Едва на 6 -ти - 7-ми Март 2025 г. ответницата е предоставила ключ от входната врата на жилището им и премахнала камерите. За тези два случая молителката подала сигнали/жалби в Отдел „***” към ДСП - гр. Варна, по които имало образувани преписки и снети обяснения от ответницата, но последната категорично и изрично пред социалните работници отказала да й даде ключ и да премахне камерите. Дори подала жалба в полицията срещу молителката през м. Февруари 2025 г., защото била „закривала” камерите, по повод на което била привикана с призовка да дава обяснения.

Няколко пъти в периода м. Декември 2024 г. — м. Март 2025 г. молителката получавала паник атаки и изпадала в нервни кризи, заради отношението на майка й към нея.

Това я принудило да потърси психологична подкрепа от училищния психолог - г-жа Д. М., както и от класния й ръководител - г-жа В. С..

Последно преживяла нервна криза на 01.04.2025 г., вторник. На този ден, във времето между 11 ч. и 12 часа, молителката била у дома си и си търсила раницата, за да си приготви багажа. Имала уговорка с баща й да прекара при него два дни - 01 и 02 Април, в П., където били и братята й за пролетната ваканция. Докато търсила раницата, под леглото намерила два сертификата на баща си, които били поставени в рамки и стъкло. Обадила му се, за да го пита дали му трябват и дали иска да му ги занесе. След като той отговорил утвърдително, ги сложила върху бюрото си, докато прикли с багажа. След това решила да обядва, взела си храна и седнала на бюрото си да се храни, където е обичайното й място за хранене. В този момент майка й се прибрала отвън. Минавайки покрай бюрото и молителката, видяла сертификатите, взела ги и тръгнала към другата стая. Молителката веднага се изправила и 2 тръгнала след ответницата, казвайки й да върне сертификатите, защото са на баща й и той ги иска. Майка й стояла на едно място, стискала с две ръце пред себе си сретификатите, мълчала и я гледала в очите. Молителката няколко пъти нервно повторила молбата си, но майка й продължавала да стои и да ги стиска, и да я гледа с присмех. Това отношение я обидило и изнервило, молителката се разплакала и протегнала ръце да ги вземе. В момента, в който ги хванала, майка й започнала да се върти и да ги дърпа, при което в един момент сертификатите се счупили и паднали на земята, порязвайки ръката й. По време на това физическо съприкосновение майка й одраскала до кръв с нокти ръката на молителката, и я нарекла „тъпа” и „идиотка”. Молителката, треперейки и през сълзи се обадила на баща си. В този момент чула, че майка й се обажда на адвоката си, а веднага след това и в полицията.

След десетина минути дошли дежурните полицаи от Второ районно управление на МВР Варна. Ответницата казала, че молителката скочила да я бия, и че сертификатите били общи - нейни и на баща й, въпреки че на тях пишело само неговото име. Казала им също, че е лъжкиня и че пуска сигнали срещу нея, за да спечели делото с баща й, и пред тях е казала:

„Ти вече тук нямаш право да живееш!”. Заради всички тези лъжи и манипулации на ответницата започнала още по-силно да трепери, да крещи и да плаче. Не можела да се успокои, имала силно главоболие. Полицаите извикали спешна медицинска помощ.

Медиците й казали, че е направила хипертонична и нервна криза, и е във възбудено състояние и паническо разстройство, и я завели в спешен кабинет в МБАЛ „***”. Там била прегледана, стабилизирана и насочена към съдебна медицина и съдебна психиатрия, както и за консулт с детски психолог.

Твърди се, че гореописаните случаи и други извън релевантния по ЗЗДН период предизвикват страх за живота и здравето на молителката и детето, поради което се моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.

С определение № 4864 от 10.04.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът на основание чл. 213 от ГПК е съдединил за общо разглеждане в едно производство гр. д. № 4397/2025 г. по описа на РС-Варна, 9-ти съдебен състав и гр. д. № 4623/2025 г. по описа на РС-Варна, 9-ти съдебен състав, като е постановил разглеждането на двете дела да продължи под общ деловоден номер на първото образувано производство, а именно гр. д. № 4397/2025 г. по описа на РС-Варна, 9-ти съдебен състав.

В молбата с вх. № 32929 от 10.04.2025 г., подадена от К. Г. срещу З. С. Г. се твърди, че К. Г. е майка на З. С. Г.. Майката и дъщерята обитавали един апартамент в гр. Варна. С бащата на З. майката била във фактическа раздяла и в процес на развод. Към настоящия момент упражнявала изцяло родителските права върху трите им общи деца – З., Самоел и Д.

Г.и. З. Г., след като е разбрала, че родителите й са във фактическа раздяла, се променила към майка си. Започнала да се държи агресивно и предизвикателно спрямо майка си, но през последния месец започнала да изпада в истерични състояния, агресия, вкл. да удря майка си.

Ежедневно наричала майка си „психопатка“, „ненормална“, „парцал“, „курва“ и др.

Системно упражнявала актове на насилие спрямо майка си – психическо и физическо.

На 01.04.2025 г. в жилището, което страните обитавали в гр. Варна, около 11.00 часа, ответницата З. Г. започнала да събира и да изнася движими вещи от апартамента.

Молителката К. Г. помолила ответницата да ги върне по местата им, при което ответницата изпаднала в истерия – тежка и неконтролируема. Започнала да крещи, обижда с думите „курва, ненормална, парцал“. Дърпала и удряла молителката. Започнала да хвърля и троши движимите вещи, които държала в ръцете си. Започнала да заплашва молителката, че ще вземе един нож и ще се намушка, след което щяла да обвини майка си, че го е извършила.

Молителката била силно обезпокоена от поведението на дъщеря си, поради което подала сигнал на тел. 112.

По същество моли за уважаване на молбата, вкл. за издаване на заповед за незабавна защита срещу ответницата.

Депозиран е отговор от страна на К. Г. с вх. № 37414/25.04.2025 г., в който ответницата оспорва изцяло молбата за защита от домашно насилие, подадена от непълнолетната й дъщеря З. С. Г. и моли същата да бъде оставена без уважение, както и да й бъдат присъдени разноските в настоящото производство. Сочи, че изложената в молбата фактическа обстановка не отговаря на действителната. Твърди, че не е осъществила акт на домашно насилие спрямо З. Г., нито пък повече от „няколко“ акта на домашно насилие.

3

Твърди, че обича своята дъщеря и никога не е упражнявала психическо и физическо насилие под формата на „подигравателно отношение, блъскане, дърпане и драскане с нокти, отправяне на обиди, закани и принудително ограничаване на личния живот, личната й свобода и личните права“, при това през продължителен период от време от 03.01.2025 г. до 07.03.2025 г., а и на 01.04.2025 г. Смята, че е посочено бланкетно и не се сочи в какво точно се изразява „принудително ограничаване на личния живот, личната й свобода и личните права“. Твърди, че в молбата се установява противоречие, доколкото „уж“ ответницата е ограничавала личния живот, личната свобода и личните права на З., а същата в твърдяния от нея период на акт на домашно насилие се намира в трудово правоотношение с фирма „П.