Разпореждане № 11200 от 26.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11200 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110100264 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при връчване по чл.47 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 32318/07.01.2026 г . от ********, ЕИК: ********** със седалище и адрес: ******* В, представлявано от управителите П.В. и Х.М. срещу П. Г. В., ЕГН **********, с адрес: *******, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 306.78 евро,, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за потребителски кредит № 426871/13.06.2020 г. между П. В. и ******, ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (11.06.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 79.04 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 113.06.2020 г до 13.06.2021 г. по Договор за потребителски кредит № 426871/13.06.2020 г. между П. В. и ******;

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 122.71 евро, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 13.06.2021 г. до 31.05.2025 г. върху главница от 306.78 евро, по Договор за потребителски кредит № 426871/13.06.2020 г. между П. В. и ******;

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.92 ЗЗД, с който да бъде 1 признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 356.07 евро, представляваща неустойка, начислена на основание чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 426871/13.06.2020 г. между П. В. и ******;

5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 186.71 евро, представляваща неустойка, начислена на основание Договор за потребителски кредит № 426871/13.06.2020 г. между П. В. и ******; за които суми има издадена Заповед за изпълнение 18141/23.06.2025 на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. 34396/2025 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 13.06.2019 г. година ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № 426871 със ****, по силата на който е получил сумата от 600.00 лева, срещу което се съгласил да върне 1 2 броя вноски – 3 броя вноски по 20.03 лева и 9 броя вноски по 78.28 лева за срок до 14.06.2021 г., съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.91 %.

Сочи, че към договора е начислена и неустойка за непредставяне на обезпечение на кредита в тридневен срок, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора.

Твърди, че е начислена неустойка, която сума се изплащала заедно с погасителната вноска по главницата. Неустойката е в размер на 807.39 лева.

Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита, че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Сочи, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г., ***** като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера ********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *********.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано на стр. № 3 от Приложение № 1 към договора за цесия.

Твърди се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

2

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

Моли договорът за цесия да бъде връчен с исковата молба.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1.Договор за паричен заем № 426871 от 13.06.2020 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити;

2.Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. г., ведно с извадка от приложение № 1 към Договора за цесия, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД;

3.Уведомление за цесия;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 34396/2025г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 18141/23.06.2025 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 17.12.2025 г., поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 17.01.2026 г. Исковата молба е подадена в съда на 07.01.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т. 10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява юрисконсулт, на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответникът не се представлява на този етап.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

3

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро. Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Следователно дължимата такса по това дело е:

№ Иск

Цена на иска, евро 639.11 лева евро,

1250 Д.т., евро

1 главница

306.78 под

25.26

2

Договорна лихва

79.04 под

25.56

3 такса

186.71 под

25.56

4 неустойка

356.07 под

25.56

5 лихва

122.71 под

25.56