Решение № 57 от 17.09.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Тутракан, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20243430200129 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0005819/10.08.2023 г. Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА“/ гр. Русе е наложил на Б. Й. Б., с ЕГН **********, от *******, за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр глоба в размер на 100,00 /сто/ лева.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител го обжалва в срок.

Отправя се искане съдът да отмени атакуваното наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за това, че жалбоподателят не е осъществил нарушението, за което е наказан. Отправя се искане, в условията на евентуалност, случаят да бъде квалифициран като маловажен. Заявява се изрично, че не се претендират сторени в производството разноски.

Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе (понастоящем Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“), редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП. Прави се 1 възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл. 63д от ЗАНН.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.06.2023 г. актосъставителят М. Д. и свидетелят Х. М. – служители в РД „АА“ гр. Русе, извършвали контролна дейност на територията на общ.

Тутракан и общ. Главиница. Около 13:50 ч. се намирали в с. Зафирово, обл.

Силистра, в участъка от път II-21, срещу селскостопанска база на „Булагро“, когато от там преминал жалбоподателят Б. Б. с управлявания от него товарен автомобил (влекач) „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“ с рег. № ***, от категория N3 с прикачено към него полуремарке „ОВА 380 К 911 А“ с рег. № *** от категория О4. ППС било оборудвано с дигитален тахограф „Continental Automotive GmbH 1381.1051009002“. Служителите на РД „АА“ извършили проверка на жалбоподателя в качеството му на водач, извършващ обществен превоз на товари. Той предоставил на проверяващите Пътен лист серия А № 000073/27.06.2023 г. и своята карта на водача. При проверката на картата на водача служителите установили, че за периода от 15:40 ч. на 12.06.2023 г. до 06:47 ч. на 15.06.2023 г., в резултат на отсъствие от превозното средство и тъй като не е бил в състояние да използва контролния уред, водачът Б. не бил въвел с използването на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване (дигиталния тахограф), необходимите данни, посочени в чл. 34, § 5, б. „б“, подт. ii, iii и iv от Регламент 165/2014 г. на ЕО.

Актосъставителят Д. съставила АУАН № 01008/30.06.2023 г., с който повдигнала обвинение на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014. След запознаване със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал, като направил възражение, и получил препис от същия. Възражението гласяло: „Тахографа не ме допусна да въведа ръчно данните.“.

На 03.07.2023 г. жалбоподателят отправил второ писмено възражение/обяснение по акта в същия смисъл като първото, прилагайки и удостоверение за дейности за периода от 15:40 ч. на 12.06.2023 г. до 06:47 ч. на 2

15.06.2023 г., изготвено от работодателя му. С него се удостоверило, че за посочения период жалбоподателят бил в отпуск или почивка.

На 10.08.2023 г. директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно постановление № 38-0005819, с което на Б., на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр, било наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено от него нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014.

На 07.05.2024 г. жалбоподателят фактически получил препис от НП, въпреки че на същото било отразено, че е влязло в сила на 13.10.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните свидетели; з. к. на Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г.; з. к. на Заповед № РД08-30/24.02.2020 г.; 2 бр. з. к. на АУАН № 01008/30.06.2023 г. /нечетливи/ и в оригинал; НП № 38-0005819/10.08.2023 г. /з. к. и оригинал/; з. к. на Покана за доброволно изпълнение № 52-00-55-7566#1/28.09.2023 г.; з. к. на пощенски пликове; з. к. на Пътен лист от 27.06.2023 г. серия А № 000073; з. к. на Възражение/обяснение към АУАН; з. к. на Трудов договор № 112/14.09.2023 г.; з. к. на Известие за доставяне ИД PS 750000TRTH L; з. к. на удостоверение за дейности; з. к. на разпечатка от тахограф; з. к. на разпечатка от карта на водача Б. Б.; з. к. на справка от системата на ТД на НАП.

Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същият съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, съставен е от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от закона ред. АУАН е предявен на жалбоподателя, подписан е от него и му е връчен екземпляр от същия.

Атакуваното НП е издадено от имащ правомощията АНО и по съответния законов ред. Същото е подписано от АНО и екземпляр от него е 3 връчен на жалбоподателя. В НП обаче съдът констатира съществени пороци (нарушения на процесуалните правила), които поотделно и в своята съвкупност водят до опорочаване на административно-наказателото производство, следователно – до отмяната на НП.

Първото такова нарушение представлява същественото разминаване между описателната част на нарушението и дадената от АНО правна квалификация – т. е. нарушаване на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, установена от актосъставителя, и след като е взел предвид представеното от жалбоподателя с писменото възражение удостоверение за дейности за процесния период, го е наказал със санкцията, предвидена в чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр – т.е. за това, че не е представил въпросното удостоверение в момента на проверката, а едва след приключването . По този начин жалбоподателят е бил наказан за нарушение, в извършването на което не е бил обвинен нито с АУАН, нито с НП (доколкото и в АУАН, и в НП същото се квалифицира писмено и цифрово като такова по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014). С това си действие АНО е нарушил правото на защита на жалбоподателя, тъй като последният е обвинен в едно, а наказан за съвсем друго нарушение.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че доколкото описателната част на НП кореспондира със санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтПр, в която е предвидена глоба в размер на 500 лв., а АНО е наложил наказание глоба по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр в размер на 100 лв., то съдът е поставен в невъзможност да приложи чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като е недопустимо да измени НП, прилагайки закон за по-тежко наказуемо нарушение.

Второто нарушение на процесуалните правила се свежда до погрешното посочване на датата на извършване на нарушението. АНО е посочил, че това е 12.06.2023 г., което се явява невярно независимо от квалификацията на административното нарушение. При дадената от него правна квалификация по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр, тя би следвало да е 30.06.2023 г. (датата на извършване на проверката, при която не е било представено удостоверението за дейности). При положение че нарушението бе квалифицирано по чл. 93в, ал. 11 от ЗАвтПр, то датата на извършването му отново би била не 12.06.2023 г., а 15.06.2023 г. (т. е. тогава, когато жалбоподателят не е въвел ръчно 4 изискуемите данни в тахографа). С вписването на погрешна дата на извършване на нарушението (която съгл. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е атрибутивен елемент от НП), неминуемо се накърнява правото на защита на наказаното лице, доколкото същото е поставено в невъзможност да разбере в какво точно е обвинено.

С оглед на изложеното и доколкото са налице несъмнени основания за отмяна на процесното НП, то съдът намира за ненужно да анализира обективните и субективните белези на твърдяното за извършено нарушение.

Тъй като жалбоподателят не претендира сторени разноски в производството (а и не представя доказателства за тяхното извършване), то такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0005819/10.08.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе, с което е наложил на Б. Й. Б., с ЕГН **********, от *******, за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр глоба в размер на 100,00 /сто/ лева, като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.

Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5