Решение № 13975 от 17.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13975 гр. София, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110127313 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Г. Р. срещу „******“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 30.12.2021г. заплатил в полза на ответника сумата от 271,31лв., която била платена без основание.

С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му я върне, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Отрича да е получавал сумата от ищеца, а евентуално посочва, че има правно основание за това.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В т. 1 от ТП № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС, е разяснено всяка хипотеза кога намира приложение.

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил в полза на ответника сумата, а в тежест на ответника да докаже основание за получаването.

От представения от ищеца разходен касов ордер /л. 13/ се установява, че на 30.12.2021г. е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 271,31лв. След като е доказан положителният факт на плащането, ответникът следва да докаже правно 1 основание за получаване на сумата.

Съдът намира, че по делото не се доказва такова основание. Ответникът твърди наличието на заемно облигационно правоотношение с молба от 25.06.2025г., но не ангажира доказателства в подкрепа на същото. Самата молба, в която се съдържа „справка“ за платени суми, не може да служи като доказателство за факта на наличие на правоотношение, доколкото представлява писмено обяснение (твърдение) на страна в процеса, тъй като изхожда от самия него. Не е представен договор или друго доказателство за наличие на облигационно правоотношение между страните, както и относно неговото съдържание. Освен това, ответникът признава, че платената сума е „разнесена погрешка по друго задължение“ – какво е това задължение, откъде произтича и дали действително съществува не се установява в хода на процеса. Ето защо, по делото не е доказано наличието на основание за получаване на сумата и същата следва да се счита платена без основание, което прави предявения иск основателен.

При този на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в размер на 43,10лв. за държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на каквото процесуалният му представител има право. Същото следва да бъде определено от съда при съобразяване задължителната практика на СЕС – с оглед липсата на сложност на производството и приключването му в кратък срок, нисък материален интерес, неявяване на представител, разумното и справедливо възнаграждение възлиза на 300лв., като Наредба № 1/2004г. няма задължителен, а само ориентировъчен характер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:

********* да заплати на Д. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: ***** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 271,31лв. – платена без основание на 30.12.2021г. с разходен касов ордер № 222738, ведно със законната лихва от 17.02.2025г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 43,10лв. – разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „******“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:

********* да заплати на адв. К. Й. К. от АК – Пловдив, с личен № ******, с адрес:

****** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 300лв. – адв. възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2