Протокол № 198 от 31.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 198 гр. П., 31.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500126 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

За жалбоподателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., редовно призовани, се явява юрк.Р. Р., надлежно упълномощен да го представлява.

Не се явява ответникът З. З., редовно призован. От последния е постъпила писмена молба от пълномощника му адв.Д., в която моли да се даде ход на делото, в отсъствие на представител на ответника. Взема се становище по подадената жалба. Претендира разноски представя списък и доказателства.

Юрк.Р.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

1

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 1082 по описа за 2023 година е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.А. ” № 21, да заплати на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС, във вр. с чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, на З. Н. З. ЕГН ********** с адрес : с. В.Д., обл. П., ул. „ Първа „ № 49 представляван от адв.

А. Д. от САК, със съдебен адрес : гр. С., ул. „Р.В.“ № 14Б, офис 2 дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в размер от 611,89 лв., както и обезщетение за забава в размер на 16,51 лв.- представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Отхвърлен е иска за главница над присъдената сума в размер на 611,89 лв. до претендирания размер от 2067,35 лв. и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 16,51 лева, до претендирания размер от 213,48 лева - като неоснователни.

Осъден е З. З. ЕГН ********** с адрес : с. В.Д., обл. П., ул. „ Първа „ № 49 представляван от адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес : гр. С., ул. „Р.В.“ № 14Б, офис 2 да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.А. „ № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 144,93 лв.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Г.Н.А. ” № 21, на основание чл.38 ЗА, да заплати на адв. А. Д. от САК, с адрес за кореспонденция : гр. С., ул. „Р.В.“ № 14 Б, офис 2 възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер от 165,75 лв.

Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.

„Г.Н.А. ” № 21, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 100,00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 110,50 лв.

Постановеното решение е обжалвано в осъдителната част от Главна 2 дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Решението било неправилно .Съдът достигнал до погрешни изводи, като не съобразил установеното по делото.

Работодателят не желаел ощетяването на служителите ,поради което именно била издадена заповед относно работното време ,добавяща допълнително 30 минути към всеки отработен наряд. Това било действителното време, което било необходимо за сдаването и приемането на едно дежурство.

Такива производства били проведени в Районен съд Бургас , като впоследствие въззивната инстанция уеднаквила практиката,като приела ,че се полага труд допълнително 30 минути към 12-часовите и 24-часовите дежурства.

Признатите допълнителни 30 минути били напълно достатъчни за извършване на всички дейности.

Съдът не взел предвид показанията на св.Филипов ,като съобразил противоречащите им показания на св.Буров и Добрев. Тези свидетели също били заинтересовани ,тъй като били предявили идентични искове.

Първоинстанционният съд неправилно възприел представените от ответника видеозаписи.

ГДИН и Затвора - П. били държавен властнически орган част от Изпълнителната власт и писмените доказателства и видеофайловете, които произлизат от системата, следвало изначално да се приемат за истинни, освен ако не бъдат оспорени по съответния ред и се докаже, че са неистински.

На видеофайлове имало таймер, който отчита час, минута, секунда и манипулации били лесно установими.

Тъй като представителят на ищеца ги оспорил ,то негова била и тежеста да докаже оспорването си.

Считат,че допълнително заплащаните от работодателя 30 минути съответстват напълно реално на отработеното от надзирателите работно време при 12 и 24 часови дежурства.

Неправилно бил възприет и представения Протокол № ВД/МЗ48/12.02.191. Протокола бил съставен извън исковия период, при друга организация на работа и не следвало да се приема като доказателство.

3

В засеченото време за инструктаж, приемане, сдаване и отвод имало и допълнително заложено време от 35- минути за извършване на обиски и претърсвало в затвора през 2010 година.

Такова задължение за обиск и претърсване не било заложено в заповедите за работното време относими към исковия период през 2020г., 2021г„ 2022г. и 2023г., - Заповед № Л-1269/01.09.21 г. ЗА Началник па Затвора - 11азарджик гл. инспектор Д.Д. на основание Заповед № ЧР-05-283/; Заповед № Л-148/31.01,22г. на Началник па Затвора – П.,старши комисар В.К. на основание Заповед №ЧР-05-283/17.08.21г.; Заповед № 1551/24.11.22г. старши комисар В.К. на основание Заповед № 05-283/17.08.21 г. и чл. 166. (1) от ППЗИПЗС; Заповед № Л- 1687/23.12.22г.

Показанията на свидетеля Е.Б., че положението по отношение на сдаването и приемането на постовете в Затвора - П. през 2019г. е напълно идентично е това през исковия периода след 2020г. не били верни.

Съгласно постовите книги, които е подписвал ищеца сутрин при сдаването на наряда, не е имало случай за времето на исковия период да си тръгва по-късно от 08:45ч. при начало на работния ден 8:15ч., което още ,което показвало ,че общата продължителност не е повече от 24ч. и 30мин.

След като служителя се подпише, че е сдал поета той повече няма задължения към работодателя и му остава да извърви 50-метра разстояние от корпуса до КПП на затвора където се намира стаята за отвод, следва отвод за 5 минути и напускане на затвора.

Било разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част о т всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ННЗИПЗС, които се зачитат за работно време.

Представените видеозаписи потвърдили свидетелските показания па гл. инспектор Г.Ф. и опровергавали показанията на свидетелите Е.Б. и К.Д..

Във връзка с представената съдебно-счетоводна експертиза бил поставен въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения ,поради това, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023г. не съвпада е края па отчетния период, за сумарно отчитане.

Ищецът не доказал при условията на пълно и главно доказване, че за 4 всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамки те на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Такова доказване не било проведено.

Служителят не бил длъжен да се явява преди определеното начало на работното време.

Действията ,които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение, т. е. било налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд.

Коментират се видеозаписите относно необходимото извършване на възложените на служителите дейности. време за

Молят решението в обжалваната част да бъде отменено.

Прави се искане да бъдат прегледани отново представените видеофайлове.

Жалбоподателят възнаграждение. претендира разноски

- представените юрисконсултско

В срок е постъпил писмен отговор.

Ответникът по въззивната жалба я оспорва като неоснователна.

Нямало установена в страната съдебна практика. Решенията на съдилища в съдебния район на Окръжен съд Бургас касали различни периоди,претенциите били различни и за всеки затвор имало специфика.

Съдът кредитирал с доверие показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като констатирал едно единствено противоречие относно края на работното време на ищеца. Поради това дал превес на показанията на свидетеля, който има същото работно време с това на ищеца.

Първоинстанционният съд приел представените видеозаписи и те били възпроизведени в присъствието на двете страни и един свидетел.

Ориентирането в записаното било трудно.