Определение № 106 от 17.06.2025, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. К., 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20255100600149 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.345 ал.1, във вр. с чл.341 ал.2, във вр. с чл.249 ал.3, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 11.02.2025 год. по Н.о.х.дело № 39/2024 год. по описа на Районен съд – А., съдът е прекратил съдебното производство по делото на основание чл.249 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК и е върнал делото на РП – К., ТО – А. за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Против така постановеното определение е подаден частен протест от прокурор при РП – К., ТО – А., в който се развиват подробни съображения за липсата на допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, поради което подалия частния протест прокурор моли определението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като неправилно.

След като е развил общотеоретични съображения относно съставомерните признаци от обективна и субективна страна на престъплението по чл.217 ал.4, във вр. с ал.2 от НК, подалият протеста прокурор е посочил, че не споделя извода на съда - че престъплението по чл.217 ал.4, във вр с ал.2 е резултатно, за разлика от основния състав на чл.217 1 ал.2 НК, а разпоредбата на чл.217 ал.4 НК била квалифициран състав на чл.217 ал.2 НК, с оглед причинения резултат, който се преценявал конкретно, изхождайки от паричната равностойност. Твърди, че в обвинителния акт, както в обстоятелствената част, така и в диспозитивната били описани всички съставомерни признаци на извършеното престъпление, като констатациите на първинстанционния съд за това, че в обвинителния акт липсвала яснота как е настъпила реално значителната щета били неправилни, тъй като както в привличането като обвиняем, така и в обвинителния акт било безусловно отразено, че с издаването на запис на заповед съзнателно е действано против законните интереси на дружеството с посочена сума, отразяваща квалифициращият признак, т.е. с тези действия е настъпил престъпния резултат. Счита фактическите констатации на съда – че било от съществено значение да бъде изрично отразено в обвинителния акт по какъв начин са настъпили щетите, т.е. как е намалял актива на дружеството, и да се опишат всички направени парични преводи по изпълнителното дело, като не било достатъчно да се посочат преводните нареждания по изп.дело и общата причинена щета, били погрешни. Намира, че не следвало непосочването на извършените плащания в обстоятелствената част на обвинителния акт като преводи с описани парични суми поотделно да бъде съществено отстранимо процесуално нарушение, въпреки ч е били посочени като такива и къде се намират по делото. Изрично било отразено в обвинитителния акт каква е причинената щета в размер на 100 000 лева.

В частния протест подалият го прокурор е изложил и теоретични разсъждения относно понятието „съществено процесуално нарушение“, като е посочил, че непълната фактология в обвинителния акт не можела да бъде основание да се счете, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, щом от съдържанието на акта ставали ясни основните параметри на обвинението и участието на обвиняемия в тях.

Прокурорът счита, че описаните от съда допуснати нарушения на процесуалните права на обвиняемия не са съществени, и не е следвало съдебното производство да се прекратява. Намира, че не са допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, поради което предлага въззивният съд да отмени протестираното определение, като неправилно.

Преписи от частния протест са изпратени и връчени на подсъдимия 2

В.Б.Р., на упълномощения му защитник – адв.Е.П. от АК – К., както и на повереника на ощетеното юридическо лице – „Л.“ ЕООД - гр.А. – адв.Л.Б. от АК - К., като от същите не са постъпили възражения срещу протеста.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, с оглед доводите, изложени в частния протест, намира следното:

Частният протест е подаден от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.

По внесен на 15.11.2024 год. в РС - А. обвинителен акт, с който на В.Б.Р. от гр.А. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.217 ал.4, във вр. с ал.2 от НК, е било образувано Н.о.х.дело № 39/2024 год. по описа на Районен съд - А.. След двукратно отлагане и отсрочване на разпоредителното заседание, поради отсъствие на защитника на подсъдимия В.Р. по уважителни причини – поради служебна ангажираност, на 11.02.2025 год. е било проведено разпоредително заседание по делото, в хода на което ощетеното юридическо лице „Л.“ ЕООД – гр.А. е било конституирано като граждански ищец и са били разгледани въпросите по чл.248 ал.1 т.1 – т.8 от НПК, по които съдът е изслушал становището на всяка от страните. По чл.248 ал.1 т.3 от НПК прокурорът и повереникът на гражданския ищец са изразили становище, че на досъдебното производство не са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, докато защитникът на подс.Р. е изразил становище, че на досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизпълнение на указанията на съда, дадени при провеждане на предходно разпоредително заседание /в което производството е било прекратено и делото е било върнато на прокурора, поради допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство/, а именно – не са отразени в обвинителния акт съставомерните белези на деянието от обективна страна.

След изслушване на становищата на страните по въпросите по чл.248 ал.1 т.1 – т.8 от НПК, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство, на стадия действия на прокурора след приключване на 3 разследването, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е отстранимо и е довело до ограничаване правата на обвиняемия. Съдът е посочил, че при съставянето на обвинителния акт, в обстоятелствената му част не са отразени съставомерните белези от обективната страна на деянието по чл.217 ал.4, във вр. с ал.2 от НК. Изложил е съображения, че особеността на посочения престъпен състав се състои в това, че в същия е предвиден престъпен резултат, изразяващ се в настъпването на значителни щети за определено чуждо на дееца имущество; същото е резултатно престъпление, за разлика от съставите по ал. 1 и ал. 2, които са на просто извършване - не е предвидено настъпването на престъпен резултат, поради което е от съществено значение да бъде отразено в обвинителния акт по какъв начин са настъпили щетите за „Л.“ ЕООД, т.е. как е намалял активът на дружеството. В определението си съдът е посочил, че действително в обвинителния акт държавното обвинение е посочило, че по образуваното изпълнително дело „Л.“ ЕООД е извършило плащания в размер на 100 000 лв. и делото е било прекратено, но е намерил, че не е достатъчно посочването къде се намират преводните нареждания по изпълнителното дело в материалите на досъдебното производство, а следва да бъдат отразени датите на извършените плащания и съответният им размер, като в обвинителния акт се сочело, че не са констатирани постъпления по сметки в банки или в касата на „Л.“ ЕООД в размер на 100 000 лв. по запис на заповед от 23.05.2013 год., но тези фактически заключения не внасяли яснота относно това как е настъпила реално значителната щета, т.е. как е намалял активът на дружеството - поради извършените плащания по изпълнителното дело или със самото издаване на запис на заповед. Посочил е още, че именно фактическите констатации на прокурора относно деянието от обективна страна и правната квалификация се явяват отправна точка и съществена насока при организиране на правото на защита на подсъдимия.

Мотивиран от тези съображения първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство, на основание чл.249 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.248 ал.1 т.3 НПК, и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, посочени в определението.

Настоящият състав, в изпълнение на правомощията си на втора инстанция по същество намира, че протестираното определение е правилно – обосновано и законосъобразно, по следните съображения:

4

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че неизлагането в обстоятелствената част на обвинителния акт на всички факти и обстоятелства, относими към съществени елементи от състава на престъплението, в извършването на което е обвинено дадено лице, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до нарушаване правото на защита на това лице. Това е така, тъй като действително прокурорът, изготвил обвинителния акт, предмет на първоинстанционното наказателно производство, н е е описал в обстоятелствената част на обвинителния акт конкретните платежни нареждания, за които е твърдял, че с тях ощетеното юридическо лице е заплатило по образуваното срещу него изпълнително дело сумата в общ размер от 100 000 лв., предмет на издаденият запис на заповед от подс.Р. в полза на Д.А., респ. не е посочил датите на издаване на същите /по същество датите на извършените отделни плащания/, нито съответните размери на тези отделни плащания по всяко от тях; а само се е задоволил да посочи на кои листове и от кой том на досъдебното производство се намират същите. Както правилно е посочил първоинстанционният съд в мотивите към протестираното определение, особеността на посочения престъпен състав, за извършването на който е повдигнато обвинение на подс.Р., се състои в това, че в същия е предвиден престъпен резултат, изразяващ се в настъпването на значителни щети за определено чуждо на дееца имущество; същото е резултатно престъпление, за разлика от съставите по ал. 1 и ал. 2, които са на просто извършване - не е предвидено настъпването на престъпен резултат, поради което е от съществено значение да бъде отразено в обвинителния акт по какъв начин са настъпили щетите за „Л.“ ЕООД, т.е. как е намалял активът на дружеството, вкл. и с подробно описание в обстоятелствената част на обвинителния акт на времето и конкретните размери на отделните плащания от сметките на ощетеното юридическо лице с платежни нареждания, които представляват съществен елемент от състава на престъплението от обективна страна. В тази връзка следва да се посочи, че будят недоумение твърденията на подалия протеста прокурор, изложени в частния протест – че не споделял извода на съда, че престъплението по чл.217 ал.4, във вр. с ал.2 от НК е резултатно такова, за разлика от основния състав на ал.2 на чл.217 от НК, а разпоредбата на чл.217 ал.4 от НК била квалифициращ състав на чл.217 ал.2 от НК, с оглед на престъпния резултат, който се преценявал конкретно, изхождайки от паричната равностойност, като настоящата инстанция намира 5 тези твърдения за изцяло неоснователни, тъй като очевидно прокурорът не прави разлика между резултатно престъпление и такова на просто извършване.

Изцяло споделими са и съображенията на първоинстанционния съд, че именно фактическите констатации на прокурора относно деянието от обективна страна и правната квалификация се явяват отправна точка и съществена насока при организиране на правото на защита на подсъдимия, като неизлагането от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт на факти и обстоятелства, относими към квалифициране на деянието, предмет на повдигнатото с обвинителния акт престъпление, от обективна страна, вкл. и по отношение на включеният в този състав престъпен резултат, в случая чрез непосочване на отделните платежни нареждания за извършени по изпълнителното дело плащания на сумата в размер на 100 000 лв. по време и конкретни отделни суми, внасят непълноти и неясноти в обвинението, и съществено нарушават и ограничават правото на защита на обвиняемия.