Решение № 18973 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18973 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110143050 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против Г. Г. Д. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 16092,89 лева, представляваща непогасена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб.№ ***, ведно със законна лихва за период от 12.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2193,63 лева, представляваща мораторна лихва върху незаплатена цена за топлинна енергия за период от 15.09.2023 г. до 29.04.2025 г., сумата в размер на 41,72 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 12.05.2025 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 10,08 лева, представляваща мораторна лихва върху незаплатена цена за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 29.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 15289/28.05.2025 г. по ч. гр. д. № 27501/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора съществува облигационно правоотношение по силата на Договор за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот при Общи условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл.

150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е необходимо изричното им приемане.

Процесуалният представител на ищеца поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило топлинна енергия за процесния имот и период на стойност посочена в исковата молба, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението на ответната страна да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане 1 сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат П. Д. оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени твърдения за извършено от ищцовото дружество неправомерно начисляване на суми, тъй като общият топломер в абонатната станция на сградата не е преминал през задължителна метрологична проверка, респ. не представлява годно средство за измерване на топлинна енергия. Представителят на страната поддържа, че процесният имот не е обитаван за исковия период, като начислените от ищеца суми от една страна не отговарят на действителното потребление, а от друга са в изключително завишен размер. С отговора е заявено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 12.05.2023 г.

Представителят на страната поддържа, че сборът на вземанията за главница за топлинна енергия, които са погасени по давност е в размер на 4870,22 лева, като погасено по давност е вземане за главница за такса дялово разпределение в размер на 41,72 лева. По отношение на вземането за такса дялово разпределение са изложени доводи за недължимост и поради използване на формула, по отношение на която е поставено спиране на действието. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

При съобразяване на становището на страните с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за исковия период ответникът е притежавал право на собственост върху процесния недвижим имот, както и, че не са извършвани плащания в полза на ищцовото дружество в погашение на процесните вземания. Спорният по делото въпрос се поставя относно количеството доставена за процесния имот топлинна енергия.

Като писмено доказателство по делото е приет протокол от Общо събрание на етажната собственост на сградата, в която се намира процесния недвижим имот, от 10.10.2002 г. ведно със списък на абонатите, съгласно който за апартамент № 57 с абонатен № ***, са монтирани два водомера и четири топломера. Като писмено доказателство по делото е приет документ за годишен отчет за 2014 г., в който за процесния недвижим имот са отбелязани шест лица.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че сградата се топлозахранва от две абонатни станции с отделни топломери, като за процесния период в сградата е ползвана единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради което суми за отопление на имота, за сградна инсталация и за общи части не са начислявани.

Вещото лице сочи, че „по данни на „Техем Сървисис“ ЕООД“ в имота няма монтиран водомер за топла вода, поради което за двата отчетни периода енергията е изчислена служебно на база 5 потребители при разход 140 литра на денонощие – 252,00 куб. м за периода 05.2022 – 04.2023 г. и 252,70 куб. м за периода 05.2023 – 04.2024 г. От заключението се установява, че поради разлика с показанията на общия водомер в абонатната станция тези количества са увеличени съответно с 65,369 куб. м и със 122,079 куб. м, като разликата е разпределена само между неотчетените абонати и имота на ответника. Така изчислената стойност на топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за целия период е в размер на 15998,50 лева, от които 11041,95 лева по прогнозни фактури и 4956,54 лева за доплащане по изравнителните сметки.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от приложимата Наредба за топлоснабдяването количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване се разпределя между клиентите въз 2 основа на изразходваните от тях количества гореща вода. Според ал. 2, т. 1 изразходваното количество се определя по показанията на индивидуалните водомери за топла вода, а според т. 2 – при норма за разход от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери, когато те са повредени или не отговарят на изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, когато липсва или е нарушена пломба или когато не е осигурен достъп за отчитане. По реда на чл. 69, ал. 3, т. 2, б. „б“ НТ на същите клиенти се разпределя и разликата между отчетеното по общия водомер и сбора от отчетените и изчислените количества. Начисляването по норма е изключение от общото правило, че потребената енергия се определя въз основа на отчет на уредите. То води до определяне на задължението независимо от действителното потребление и поради това се прилага само когато е установена някоя от изчерпателно посочените хипотези. Наличието на някоя от хипотезите представлява правопораждащ факт за вземането в претендирания размер и съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК подлежи на пълно и главно доказване от ищеца.

Обстоятелството, че липсата на водомер по същество представлява отрицателен факт, не размества доказателствената тежест по спора, тъй като соченото обстоятелство се установява чрез положителните факти, които го обективират, а именно извършен отчет в имота и констатациите при него. Наредбата за топлоснабдяване и Общите условия на ищеца уреждат как дружеството, извършващо дялово разпределение, узнава и удостоверява състоянието на уредите във всеки имот. Съгласно чл. 70, ал. 5 от Наредбата лицето по чл.

139б, ал. 1 ЗЕ всяка година в срок до 10 юли извършва отчет на уредите за дялово разпределение. Според чл. 70, ал. 2 от Наредбата клиентите осигуряват достъп до изводите за гореща вода в имота си за отчитане на водомерите и за визуален оглед на контролните приспособления към тях. По силата на чл. 63, ал. 2, т. 2, б. „д“ от Наредбата същото лице предоставя на топлопреносното предприятие, първоначално и след настъпили промени, данни за броя на имотите с водомери, без водомери и за броя на лицата в имотите без водомери. Разпоредбата на чл. 69, ал. 5, т. 1 от Наредбата предвижда определянето на имотите по ал. 2, т. 2 и уточняването на броя на обитателите в тях да се извършва при проверка с участието на представители на лицето по чл. 139б ЗЕ, на етажната собственост и на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3 от Общите условия на ищеца клиентите избират лице от етажната собственост, което получава уведомлението за датите на отчет и подписва протоколите за неосигурен достъп. Същото следва и от т. 3.3 и т.

5.5 от договора между етажната собственост и третото лице – помагач.

От систематичното тълкуване на сочените разпоредби следва, че обстоятелствата, от които зависи преминаването към служебно начисляване, се установяват при ежегодния отчет и се удостоверяват с участието на представител на етажната собственост, като това се отнася не само до неосигурения достъп, но и до липсата на монтиран водомер и до броя на обитателите. В изпълнение на задължението да представи документите за отчитането на имота през процесния период, включително отчета от индивидуалните водомери, третото лице – помагач е представило единствено лист от формуляр за годишен отчет за 2014 г. В него срещу аб. № ***, ап. 57, в графата за номер на уред е отпечатано „бр. л.“, ръкописно е вписано „6 лица“, отбелязана е дата през месец май 2014 г. и е положен подпис.

Действително документът не съдържа номер на водомер, а брой лица, и в този смисъл е индиция, че към 2014 г. имотът е отчитан по брой обитатели. Соченият документ обаче не установява предпоставките на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за процесния период доколкото отразява съществувалото положение към минал момент. Задължението за извършване на отчет е ежегодно и не се погасява поради обстоятелството, че при предходно посещение на имота не е установен годен водомер, респ. дружеството, предоставящо услуга дялово разпределение не е било освободено от задължението да извърши отчет за отоплителни сезони 2022/2023 г. и 2023/2024 г., а при липса на водомер – да отрази това обстоятелство в присъствието на представител на етажната собственост. По делото не са представени отчетни документи за двата процесни отчетни периода, уведомления за датите на отчет, протоколи за извършен оглед или за неосигурен достъп, нито констативен протокол, подписан от представител на етажната собственост, удостоверяващ, че за процесния период в имота не е имало годен водомер за измерване на потребено количество топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

Следва да бъде отбелязано, че не става ясно и коя от хипотезите на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяване е приложена, при положение, че в исковата молба се 3 твърди изравнителните сметки да са изготвени на база реален отчет на уредите. При това положение ищецът не е доказал предпоставките за прилагане на избрания от него способ за определяне на количеството топлинна енергия. По делото няма данни, въз основа на които да бъде определено друго, действително потребено в имота количество за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, поради което не са налице условията за определяне на размера на вземането по реда на чл. 162 ГПК. Неблагоприятните последици от непроведеното доказване следва да се отнесат в тежест на ищеца, а искът за главница за топлинна енергия – да се отхвърли изцяло.