Определение № 38741 от 30.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38741 гр. София, 30.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20221110141334 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Х. Т. П. и В. Т. В. срещу Българска академия на науките (БАН).

Ответникът в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба. С молба – уточнение от 25.10.22 г. ответникът е предявил насрещни установителни искове срещу Х. Т. П. и В. Т. В., приети за съвместно разглеждане в настоящото производство с Определение № 28578/27.10.2022 г.

По направените доказателствени искания:

Представените от страните документи са допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Искането на страните за назначаване на съдебно – техническа експертиза е необходимо за изясняването на правнорелевантни факти по делото, поради което следва да бъде уважено.

Доказателствените искания на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели са относими и необходими за правилното решаване на правния спор, поради което следва да бъдат уважени.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, с писмена молба с препис за ответника, да конкретизират твърденията си относно изтекла в тяхна полза придобивна давност, като посочат дали се позовават на 1 общата придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС или на кратката такава по чл. 79, ал. 2 ЗС.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно – техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, отговора на исковата молба, молба – становище на ищците от 02.11.2022 г., както и отговора на ответниците по насрещните искове, при депозит в размер на 500 лева, вносим поравно от страните в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Г. Б., специалност: Геодезия, фотограметрия и картография, която ДА СЕ ПРИЗОВЕ СЛЕД ВНАСЯНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИЯ ДЕПОЗИТ.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на ответника при режим на довеждане в първото съдебно заседание относно твърденията на ответника за владението на имота.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на ищците при режим на довеждане в първото съдебно заседание относно твърденията им за владението на имота.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 22.02.2024 г. от 15:00 часа, за което да се призоват страните и вещото лице.

ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, като те могат да вземат становище по него и дадените указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ПРЕПИС от отговора на ответниците по насрещните искове да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдение, че са съсобственици, при равни квоти, на ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.

София, представляващ поземлен имот с пл. № 383, кв. 170, по регулационния план на гр. София, м. „Гео М. - Студентски град - IV км.“, с площ от 650 кв.м., който съгласно Скица на поземлен имот № 15-24992-13.01.2022 г., издадена от СГКК - гр. София, съставлява поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: .....“ Твърдят, че правата им на собственост върху процесната ½ идеална част от недвижимия имот са придобити въз основа на настъпило наследствено правоприемство от баща им Тодор Иванов Панчев, чието право на собственост върху процесната част от имота е било възстановено по силата на извършена реституция със Заповед № РД-43-843/31.12.1993 г. на кмета на Столична голяма община (СГО), с която се отменя отчуждаването на 650 кв.м. от имот с пл. № 203 от кв. 162 – стар (кв. 170 – нов), м. „Гео М. – Студентски град – IV км.“. Сочат, че правата им на собственост върху процесната ½ идеална част от имота се удостоверяват и от издадения в тяхна полза Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство, № 42, том XV, дело № 2945 от 05.09.1997 г. Поддържат, че от реституцията през 1993 г. до настоящия момент упражняват фактическа власт върху имота както лично, така и чрез трети лица. Твърдят, че в началото на 2018 г. във връзка с предприети от тях действия за продължаване на срока на сключения договор за наем от 01.01.2017 г. с наемателя „Амик – спорт“ ООД установяват, че същият е сключил договор за наем на процесния имот с ответника, 2 който твърдял, че е негов собственик съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижимия имот по чл. 10 ЗБАН № 28, том I, рег. № 4333, дело № 312/2003 г. От съдържанието на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт установяват, че същият се легитимира като собственик на целия недвижим имот, въз основа на Заповед № 1268/11.03.1952 г. на МКСБ, отдел „Градоустройство“ и на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН. Твърдят, че при съставянето на посочения констативен нотариален акт не са взети предвид отмененото през 1993 г. отчуждаване на процесния имот от 1952 г., вписания през 1997 г. в Служба по вписванията - гр. София, нотариален акт за собственост по наследство, издаден в тяхна полза, както и Решение № 14 по Протокол № 18 от 13.11.2000 г. на СОС, с което е одобрен КРЗП на м. „БАН – IV км“. В тази връзка, поддържат че издадения в полза на ответника нотариален акт е съставен в противоречие със законовото изискване на чл. 587, ал. 1 ГПК, поради липсата на установяване с надлежни писмени доказателства на правото на собственост на ответника пред нотариуса. В условията на евентуалност, ищците заявяват права на собственост върху процесния имот и на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 31.12.1993 г. – 31.12.1998 г. и в периода 31.12.1993 г. – 31.12.2003 г., в рамките на които са владели процесната ½ идеална част от имота непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, с присвоителни намерения. Ето защо молят съда да признае за установено по отношение на ответника, че са съсобственици на ½ идеална част, при квоти от по ¼ идеална част за всяка от тях, от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. София, район „Слатина“, бул. „Гео М.“, ул.

„Акад. Георги Бончев“, местност „Комплекс БАН – IV км“, на основание наследствено правоприемство и реституция, евентуално изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79 ЗС. Молят съда да отмени издадения в полза на ответника Нотариален акт за правото на собственост върху недвижимия имот по чл. 10, ал. 2 от Закона за българската академия на науките №28, том I, рег.№4333, дело №312/2003 г. на нотариус с №043 в РНК, в частта му относно правото на собственост на върху 1/2 идеална част от процесния имот. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Твърди, че процесният имот попада изцяло в собственост на БАН, с обща площ от 250 000 кв.м., представляващ дворно място – терен на научния комплекс на БАН – IV км., находящо се в гр. София, район „Слатина“, което съгласно Заповед № 1528 от 11.03.1952 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство, отдел „Градоустройство“, парцел II, е отредено за БАН от квартал 170. Потвърждава, че за посочения имот е налице съставен Нотариален акт № 28, том I, рег. № 4333, дело № 312 от 15.07.2003 г. Посочва, че на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, е собственик на стопанисваните от него държавни терени, сгради и прочее. Поддържа, че от 19.10.1991 г., Академията е собственик на предоставените в нейна полза имоти и вещи. Навежда аргументи в подкрепа на твърдението, че предоставените обекти – държавна собственост са трансформирани в собственост на БАН и не подлежат на възстановяване по реституционните закони. Посочва, че процесният имот е бил отчужден по реда на Закона за планово изграждане на населените места по регулационна преписка № 1/1951 г. по силата на регулационен план, утвърден със Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройство, по силата на която в полза на БАН бил отреден парцел II в местност „Гео М.“ – София (Бивш терен за студентско общежитие). Поддържа, че в отредения за БАН имот попада и имот с пл. № 203, собственост на Тодор Иванов Панчев, чийто наследници са ищците в настоящото производство. Сочи, че на основание Заповед № 1268/11.03.1952 г. са проведени съответните процедури по отчуждаване на имотите, попадащи в границите на отредения за БАН терен и изплащането им на бившите 3 собственици. Поддържа, че влязлата в сила на 17.04.1994 г., Заповед № РД – 43843/31.12.1993 г. е издадена при наличието на материалноправни пречки за възстановяване на процесния имот, собственост на БАН. Твърди, че Академията не е била страна в административно производство по възстановяването на имота, съответно същото няма обвързващо действие спрямо нея. Оспорва законността на издадения акт, по силата на който в полза на ищците е възстановена собствеността върху процесния имот. Поддържа, че от предоставянето на имота със Заповед № 1268/11.03.1952 г. на Министерството на комуналното стопанство и благоустройство до настоящия момент, БАН владее и стопанисва целия комплекс, част от който е и процесния недвижим имот.

Навежда доводи относно незаконосъобразността на извършената реституция в полза на ищците, доколкото възстановеният имот не представлява държавна собственост. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С молба – уточнение от 25.10.22 г. ответникът предявява насрещни установителни искове, с които моли съда да признае за установено по отношение на ответниците Х. П. и В. В., че БАН е собственик на процесния недвижим имот с идентификатор ***. на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН, евентуално на основание придобивна давност. Поддържа, че незаконосъобразно възстановения имот в полза на ответниците попада върху изградената от БАН комбинирана спортна площадка на територията на научния комплекс, засягаща част от игрището за футбол и хандбал, като отбелязва, че спортните съоръжения са стопанисвани и поддържани от БАН от години. Наведени се аргументи в подкрепа на твърдението, че ищецът е стопанисвал и владял имота от момента на предоставянето му със Заповед № 1268/11.03.1952 г. до настоящия момент. Поддържа, че процесният имот попада изцяло в собственост на БАН, съгласно издадения Нотариален акт № 28, том I , рег. № 4333, дело № 312/15.07.2003 г. При условията на евентуалност, ищецът се легитимира като собственик на имота на основание изтекла придобивна давност, като твърди, че от 22.11.1997 г. – датата, на която е влязъл в сила чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, до настоящия момент е упражнявал фактическа власт върху имота като собственик. В тази връзка, моли съда да уважи предявените насрещни искове, както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени издадения в полза на ответниците Нотариален акт № 42, том XV, дело № 2945/05.09.1997 г.

С Определение № 28578/27.10.2022 г. съдът приема за съвместно разглеждане предявените насрещни искове срещу Х. П. и В. В..

В срока по чл. 131 ГПК ответниците по насрещните искове са депозирали отговор на исковата молба, с който излагат доводи за неоснователност на предявените искови претенции. Поддържат, че към момента на възстановяването му, реституираният имот е собственост на държавата, а не на БАН, както и че липсват данни относно предоставянето от държавата в полза на БАН на недвижим имот с пл. № 203 от кв. 162. Оспорват твърденията на ищеца относно наличието на пречки за възстановяването на процесния имот в тяхна полза, както и обстоятелството, че мероприятието, за което е бил отреден имотът в полза на БАН, е реализирано напълно.