Определение № 260025 от 21.08.2020, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 21.08.2020 год. в състав:

Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

Членове: НАДЯ

ПЕЛОВСКА мл.с. КАМЕЛИЯ КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Досов в.ч.гр.дело №253 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична община,район "Люлин", бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изп.директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт И.Н.Н. против Разпореждане №247/18.02.2020 г. по ч.гр.дело № 83/2020 г. на Районен съд-Оряхово в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против В.М.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за следните парични вземания : сумата 827.74 – договорна лихва за периода от 11.02.2014 г. до 07.10.2014 г., и сумата 858.89 лв. - законна лихва за забава за периода от 11.02.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, дължими по Договор за паричен заем №6002611/28.01.2014 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт"АД и В.Р..

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че за да отхвърли частично претенцията /за посочените по-горе вземания/, съдът неправилно се е позовал и е приложил законова разпоредба, която не е била действаща към датата на възникване на правоотношенията по договора за кредит, а именно чл.19,ал.4 от Закон за потребителския кредит. Жалбоподателят се обосновава, като се позовава на конституционна норма и цитира практика на Конституционния съд. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за издаване на заповед за изпълнение за посочените в жалбата суми.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Оряхово е образувано по заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника В.М.Р. от гр.Оряхово,област Враца.

В т.9 от заявлението се сочи, че се претендират следните парични вземания: сумата 800.00 лв. - главница ; сумата 827.74 лв. – неплатена договорна лихва за периода от 11.02.2014 г. до 07.10.2014 г. /падеж на последната погасителна вноска/ и сумата 858.89 лв. - лихва за забава за периода от 11.02.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда.Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за паричен заем №6002611/28.01.2014 г., сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД и В.Р..

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че на 28.01.2014 г. В.М.Р. като заемател е сключил Договор за паричен заем №6002611 с "Изи Асет Мениджмънт"АД като заемодател. На 01.10.2014 г. вземането по договора е прехвърлено на "Агенция за събиране на вземания" ООД /сега "Агенция за събиране на вземания"ЕАД/ посредством договор за цесия, за което длъжникът е уведомен по реда на чл.99 ЗЗД на 04.10.2014 г. Твърди се, че кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като е предоставил на кредитополучателя договорена сума от 800.00 лева, който се е задължил да я върне съгласно условията на договора. Уточнява се, че в договора е посочена обща стойност на плащанията от 1627.70 лв., при което договорната лихва е в размер на 827.74 лв. Съгласно клаузите на договора, кредитополучателят е поел задължение да върне сумата по кредита в срок до 07.10.2014 г. на 18 равни двуседмични вноски, всяка от които по 90.43 лв. Посочва се, че длъжникът не е заплатил нито една вноска, при което дължими са следните суми с общ размер 2486.63 лв.: главница 800.00 лв., договорна лихва 827.74 лв., лихва за забава в размер на 858.89 лв.

Към заявлението е приложен описания в него Договор за паричен заем №6002611 от 28.01.2014 г..

Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №36/18.02.2020 г. за сумата 800.00 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2020 г. до окончателното изплащане на главницата. Присъдил е и разноски по делото – 25.00 лв. държавна такса, съобразно уважената част от заявлението, и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане от 18.02.2020 год. районният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата 827.74 – договорна лихва за периода от 11.02.2014 г. до 07.10.2014 г., и сумата 858.89 лв. - законна лихва за забава за периода от 11.02.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда, позовавайки се на наличието на неравноправни клаузи в договора за паричен заем.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2