Определение № 603 от 22.12.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 459/2023
- Вид
- Определение № 603
- Подписан
- 22.12.2023
- В сила
- 22.12.2023
- Състав
- Кремена Иванова Краева, Десислава Георгиева Петрова, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603 гр. Силистра, 22.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кремена Ив. Краева
Членове:
Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500459 по описа за 2023 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №5553/11.12.2023 г. при РС – Тутракан о т "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, чрез юрисконсулт А против Разпореждане № 1132/01.12.2023г., постановено по ч. гр. д. № 655/2023 г. по описа на РС - Тутракан, с коeто е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Посочва се, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за сключване на самия договор за кредит, поради което и не следва да бъде включена в ГПР. Застраховката не е договорна клауза, а договорно правоотношение със самостоятелен характер.
Уговорено е кредитът за покупка на застраховка да бъде изплатен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, а застрахователната премия да бъде част от всяка месечна погасителна вноска.
Застраховката не е предмет на договора за цесия и не е претендирана за присъждане. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от ГПК, настоящото производство е едностранно, поради което и препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Тутракан.
1
Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч.гр.д. № 655/2023 г. по описа на РС - Тутракан е образувано по подадено заявление о т "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.
София срещу В. С. Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите, както следва: сумата от 6232.03лв. – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-18827483/15.09.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, 3194.69лева – възнаградителна лихва за периода 15.10.2021г. – 15.09.2023г., 4952.33 лева – обезщетение за забава за периода 16.10.2021г. до датата на подаване на заявлението.
Районен съд - Тутракан е дал указания на заявителя да представи справка за извършени погасителни плащания. Видно от молба вх. №5381/30.11.2023г. заявителят не изпълнява указанията. Съдът е отхвърлил заявлението приемайки, че застрахователните премии и таксата ангажимент неправилно не са включени в ГПР, който би станал 16.69%, вместо посоченият в договора – 6.54%. С оглед заблуждаването за действителният размер на ГПР, съдът е приел, че договорът е недействителен, на основание чл.22 във вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а превид неизпълнение на указанията е възпрепятстван да приложи последиците на чл.23 от ЗПК.
Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение и е подадена частна жалба.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит. Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.
В конкретния случай заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със застрахователна премия в размер на 11 145.60 лева. Дори сключването на договор за застраховка д а не е задължително условие, то получаването на кредита при предлаганите условия, видно от „параметри и условия” на договора включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка /в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК/.
Ето защо настоящият състав намира, че средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати като главница представлява разход по кредита, който оскъпява последния и който разход би следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на 2 разходите по кредита. Съдът намира, че поради изложените съображения се явяват нарушени императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 от ЗПК процесният договор се явява недействителен, а кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК.
В заключение, въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.
Предвид това и въззивният съд приема, че доколкото не са изпълнени указанията на съда претендираната от заявителя заповед за изпълнение не може да бъде издадена. Ето защо, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1132/01.12.2023г., постановено по ч. гр. д. № 655/2023 г. по описа на РС - Тутракан, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3