Решение № 43 от 09.03.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Девня, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20253120100889 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. М. А., ЕГН: **********, с адрес: с. М., обл. В., чрез проц. представител по пълномощие - адв. Ст. К. от ВАК установителен иск с правно основание чл.

124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 19 ал. 4 вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД срещу "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Мотописта“, бул.

„България“ №49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от Светослав Николаев Николов с искане за признаване за установено в отношения между страните, ч е Договор за потребителски кредит № ************ е нищожен на основание чл. 22 вр. чл. 19. ал. 4 вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 4 800 лева /сега 2 454, 20 евро/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно.

В исковата молба се твърди, че на 28.08.2019 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***********, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца главница в размер на 5 000 лева. Съгласно раздел „Параметри по кредита“, заемателят дължал възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно 1 разглеждане в размер на 1 500 лева и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща гъвкав погасителен план в размер на 4 350 лева. Така общата сума, заплатена от ищеца по Договора възлизала в размер на 9 800 лева, с общо 8 погасителни вноски.

Ищецът счита така сключения договор за нищожен на основание чл.

22 вр. чл. 19. ал. 4 вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 от ЗПК. Сочи, че с договора е възложено в тежест на заемателя да заплати възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща гъвкав погасителен план, които по същество представлявали скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора, който не е посочен на потребителя като лихва по договора в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК.

Излага, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, т.е. в ГПР е необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника. Счита, че таксата за приоритетно разглеждане и таксата за гъвкав погасителен план представляват разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, което не е било сторено с процесния договор. Сочи, че ако тези такси са били включени от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19 ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР би бил надвишен. Счита, че кредиторът не включва възнагражденията по допълнителните услуги „фаст“ и „флекси“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Отделно от това сочи, че съгласно чл. 10а ал. 1 от ЗПК кредитора не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Смята, че услугите, описани в договора за заем, имат характер на действие, свързано с усвояването и управлението на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК забранява заплащането на такси. Твърди, че разглеждането на заявление за предоставяне на заем категорично представлява част от действията по усвояване на кредита, а възможността за промяна на погасителния план се приравнява на управление на кредита от страна на заемателя. На тези основания ищецът моли договорът да бъде обявен за недействителен.

Доколкото съгласно чл. 20 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, счита, че заплатената сума над усвоената главница в размер на 4 800 лева представлява неоснователно обогатяване за ответника по смисъла на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от 2

ЗЗД, поради изначалната недействителност на договора и подлежи на връщане на ищеца. Претендира връщането й, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендира и съдебно деловодните разноски по делото, вкл. и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез проц. представител по пълномощие – ю.к. Ив. Тенева е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искова като неоснователни и недоказани.

Не оспорва факта, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****************, по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 5 000 лева, а ищецът се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства, заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ съгласно условията на договора. Твърди, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищецът изрично е изявил воля да сключи договора при посочените условия. Счита, че в настоящия случай, всички императивни изисквания на ЗПК са спазени, тъй като процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт; в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 7 от ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, а именно сума в размер от 8 697, 60 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва, като отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга, а именно сума в размер от 14 547, 60 лева, в която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги, а в чл. 3 от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на заемната сума.

Излага, че в процесния договор годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност – 49, 13 %. Фиксиран е и уговореният лихвен процент – 41, 00 %. В такъв случай не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Въпреки това в разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е 3 валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Сочи, че в чл. 5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Наред с това в ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали.

Мотивира се с Решение № 651 от 30.06.2020 г. по в.гр.д. № 611/2020 г. на ПОС, Решение № 580 от 23.11.2021 г. по в.гр.д. № 2427/2021 г. на ПОС. Счита, че двете закупени допълнителни услуги не следва да бъдат включени в ГПР предвид легална дефиниция на понятието за „общ разход по кредита за потребителя“ в §1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, възпроизвеждащо правилото на чл. З буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Допълнително разяснение на тази дефиниция давала и т. 22 от Преамбюла на същата Директива. Важно значение с оглед отговора на въпроса дали допълнителните услуги следва да бъдат включени в ГПР имало и правилото на чл. 19 пар. 3 от Директива 2008/48/ЕО.

Отделно твърди, че закупуването на посочените в договора за кредит допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителския кредит, нито за получаването на кредита при конкретните условия; че в настоящия договор за кредит няма неточно посочване на годишния процент на разходите; че дори и да има такова неточно посочване на ГПР, то не може да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит, тъй като потребителят е наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за него за закупените допълнителни услуги, а също така е посочена и общо дължимата сума по кредита и по закупените допълнителни услуги. В тази връзка излага пространствени аргументи и сочи относими международни правни норми и практика на СЕС, въз основа на които счита, че клаузи от договора за кредит, отнасящи се за допълнителна услуга, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, не следва да могат да засягат действителността на целия договор за кредит.

Освен това счита, че с оглед разпоредбата на чл. 19 ал. 6 от ЗПК, дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по-висок от законово допустимия по чл. 19 ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и 4 недействителност на целия договор за кредит. Ответникът излага, че видът и действието на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които се дължи възнаграждение, е уговорен в ДПК и общите условия, неразделна част от договора и те са: приоритетно разглеждане и становище по искането за кредит, отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна на дата на падеж. Размерът също е уговорен в договора дължимото възнаграждение за предоставените допълнителни услуги, породи което счита, че не е налице твърдяното основание по чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Твърди, че стойността, платима от потребителя за допълнителна услуга в процесния случай не е задължителен разход, а се заплаща само ако потребителят е поискал да има възможността да се ползва от нея. Сочи, че клиентът се е възползвал от услугата, като е отлагал и намалявал вноски, като тази услуга кредиторът е решил да предостави на ищеца, с цел да го улесни, за да е сигурен, че в случай на невъзможност да заплати задължението си, няма да се пристъпи незабавно към предсрочна изискуемост. Нямало пречка потребителят да поиска отлагане и/или разсрочване и без да закупена процесната допълнителна услуга, но в този случай кредиторът не би бил длъжен да се съгласи с такова отсрочване/разсрочване и за потребителят не би била налице сигурност.

В заключение сочи, че иска с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД е неоснователен, тъй като размерът на уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент е 41% и не противоречи нито закона, нито на добрите нрави; в договора за кредит е посочен годишният лихвен процент, като не е предвидена възможност за промяната му, тъй като същият е фиксиран; ГПР е в размер на 49, 13 %, което е по-малко от предвидения в разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК петкратен размер. По изложените съображения моли за отвръляне на исковите претенции и претендира разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.