Решение № 207 от 01.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Варна, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело № 20243100500059 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 86929/20.11.2023 г., подадена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, чрез ю.к. Б. Н., срещу Решение № 3477/30.10.2023 г., постановено по гр. дело № 526/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав, с което е прието за установено между страните, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД с ЕИК:

104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс, кула Е, дължи на Г. С. Г. с ЕГН: **********, с адрес: ........., на основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 55 ЗЗД, сумата от 2316,00 лв. - заплатена от заявителя на длъжника на 10.05.2022 г., в изпълнение на договор между страните за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ПУПР0КДПР0К-0840/07.03.2022 г., който е прекратен с едностранно изявление на заявителя от 15.09.2022 г. на основание чл. 44, т. 5 от същия, т.е. сумата е заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 20.12.2022 г. до окончателното плащане на главницата, за която 1 сума е издадена заповед № 7923/21.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16640/2022г. по описа на Районен съд - Варна, 12 с-в.

В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна в цялост. На първо място, посочва се в жалбата, че първостепенният съд не е обсъдил всички приложени по делото доказателства, а в допълнение се твърди, че съставът на първостепенния съд не е взел предвид всички наведени възражения и твърдения от страна на въззивника. Твърди необоснованост на извода в оспореното решение, че липсвало доказателство, че проектната документация, за чието заплащане били приложени платежни документи от въззивника, била изготвена и била предоставена на дружеството. Посочва се, че съдът неправилно не е допуснал изготвянето на експертно заключение за установяване на факти, които са от значение за установяване твърденията му.

Сочи, че променливата компонента на цената за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа се определяла след изготвяне на проектна документация за обекта, като твърди, че такава била изготвена по предвидения ред и била определена стойност в размер на 10 010 лв. с ДДС.

След изготвяне на проектната документация било подготвено и допълнително споразумение № 1 към Договора за присъединяване с № А1-ПУПРОК-1283ДПРОК-0840-АДП-0769/10.08.2022 г., където била указана стойността на променливата компонента. Обуславя довод за дължимост на сумата от 10 010 лв. с ДДС на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката.

Въззивникът твърди, че в чл. 34, ал. 1 от НРЦЕЕ се обвързват заплащането на цената на постоянната компонента със средните разходи за осигуряване присъединяването към мрежата за съответното напрежение. Позовавайки се на чл. 33, ал. 7 от НРЦЕЕ, сочи, че средните разходи за всяка конкретна група при определяне на постоянната компонента се равняват на всички изброени в цитираната разпоредба „икономически елементи“, в това число и разходи за възнаграждения и осигуровки на служителите, разходи за материали, разходи за външни услуги и т. н. Излага съображения за необоснованост на обжалваното решение като несъобразено с действащата нормативна уредба и със сключения между страните договор. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което иска да 2 бъде отхвърлен. Претендират се направените разноските в двете съдебни инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Г. С.

Г. депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. Твърди се в отговора, че изводът на съда относно липсата на основание за задържане на сумата от 10 010 лв. с ДДС съответствал с доказателствения материал по делото.

Навежда довод, че дружеството-въззивник със собственото си поведение възпрепятствало вещото лице да изготви пълно и компетентно заключение.

Сочи, че стойността на постоянната компонента, съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба № 1/14.03.2017 г. за регулиране цените на електрическата енергия, е включена в СМР в случай на присъединяване към вече съществуваща мрежа, като в настоящия случай не се спорило между страните, че СМР не са извършвани. Посочва се в отговора, че доказателства за реално заплащане на извършени разходи и изготвена проектна документация от дружеството не били представени по делото. Твърди неприложимост на разпоредбата на чл.

117, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, тъй като обектът на въззиваемия вече бил присъединен към съществуваща електропреносна мрежа, което изключвало нуждата от ново присъединяване към мрежа. След като не било извършено присъединяване на обект към налична електропреносна мрежа, налице е отказ от договора от страна на потребителя, което поражда задължение за връщане на заплатените суми по него поради отпадане на основанието. Отправено е искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се направените в производството разноски.

В съдебно заседание въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на същия, с която моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна Г. С. Г., чрез процесуалния си представител адв. А. Г., оспорва жалбата и поддържа 3 подадения отговор. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от Г. С. Г. с ЕГН: **********, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД с ЕИК:

104518621, за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 7923/21/12/2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 16640/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 12 с-в, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2316,00 лв. - заплатена от заявителя на длъжника на 10.05.2022 г., в изпълнение на договор между страните за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № ПУПР0КДПР0К-0840/07.03.2022 г., който е прекратен с едностранно изявление на заявителя от 15.09.2022 г. на основание чл. 44, т. 5 от същия, т.е. сумата е заплатена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 20.12.2022 г. до окончателното плащане на главницата, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.12.2022 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.02.2022 г. е издадено становище по искане на ищеца с изх. № ПУПРОК - 1283/18.02.2022 г. от ответника за условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа за обект, находящ се в с. Тополи, ул.

„Медвен” № 5, за увеличаване мощността на жилищна сграда от 11 kW на 35 kW, трифазно захранване. Цената на услугата е определена, както следва:

2316 лв. с ДДС - постоянна компонента, дължима към датата на договор за присъединяване, променлива компонента за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра: 26 лв. с ДДС, която се определя окончателно след изготвяне на работните проекти за външно ел. захранване и платима с допълнително споразумение към договора за присъединяване.

Поради факта, че услугата се отнася до вече съществуваща мрежа, на ищеца е обяснено, че най-вероятно окончателната сума ще представлява сумата за 4 постоянна компонента - 2316 лв. На 10.05.2022 г. е подписан договор между страните с изх. № ПУПРОК-1283-ДПРОК- 0840/07.03.2022 г. за присъединяване на обекта, за увеличаване на мощността и промяна на броя на фазите за съществуващия абонат с № 0201804176. На същия ден ищецът заплатил сумата, представляваща постоянната компонента. След подписването на договора ищецът е бил уведомен устно от представител на ответника, че щяло да му струва още 10 000 лв. за търсената от него услуга, което според него противоречи на чл. 34, ал. 1, т. 6 и т. 8 на Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия. Поради това ищецът е уведомил ответника с искане № 6256683 от 15.09.2022 г., че на основание чл. 44, т. 5 от Договора за присъединяване на обект № ПУПРОКДПРОК-0840 от 07.03.2022 г., се възползва от правото си да прекрати договора едностранно, при отпадане необходимостта от присъединяване, като заплати на „ЕРП Север” всички фактически извършени работи до момента на подаване на искането. Сочи, че договорът е прекратен от 15.09.2022 г., а основанието, на което е престирана сумата от 2316,00 лв. е отпаднало.

Ищецът търси заплатената сума, тъй като никакви фактически работи не са извършени. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск.

Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че определената цена противоречи на първоначално предоставената информация, както и на текста на чл. 34, ал. 1, т. 6 и 2 от НРЦЕЕ. Излага се, че след подписване на договора ответникът е възложил на „Елпроект инженеринг” ЕООД да изготви проектна документация за обекта, която е била получена на 09.08.2022 г. и ответникът е изготвил допълнително споразумение към договора, в което е определен размера на променливата компонента според дължимата на захранващата линия над 25 м. в съответствие НРЦЕЕ на стойност 10010 лв. с ДДС. Твърди, че нормативните актове, по който се определя цената за клиента, обвързва цената на постоянната компонента със средните разходи за осигуряване на присъединяването към мрежата на съответното напрежение и не кореспондира с твърдяното от ищеца, че в нея се включват единствено разходите по извършените СМР. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.

3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните 5 електрически мрежи, извършените проектни и строителни работи, необходимостта от които отпада след промяната, са за сметка на клиента ищеца. Излага се, че ищецът има задължение към ответника от 665,40 лв., представляваща разликата между фактическите извършени работи по Договора за присъединяване до входиране на искането за отказ от ищеца, стойността от които е в размер на 2 981,40 лв. с ДДС и платената от него постоянна компонента. Иска се отхвърляне на предявения иск, ведно със законната лихва за забава. Претендират се разноски.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.