Решение № 132 от 18.06.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Ловеч, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200251 по описа за 2025 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №8698223 издаден от ОД на МВР Ловеч на А. Г. Д., ЕГН ********** от гр. А., е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 16.04.2023 г. в 12:09 часа в Обл. Ловеч ПП I-4, км 34 +900, в с. Микре с АТСС ARH САМ S1, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3 % за МПС К.П. вид ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер ** **** ** е установено нарушение за скорост, с автоматизирано техническо средство № 120cd3d, като при разрешена скорост от 50 км. ч. е установена скорост от 67 км. ч., като е налице превишаване на разрешената скорост със 17 км. ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от А. Г. Д. чрез адв. П. от АК Пловдив, с която моли обжалвания ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен. Излага, че не е управлявала автомобила посочен в електронния фиш и че от около 10 г. живее в Ш. и си идва в България изключително рядко, веднъж годишно и наймного два пъти годишно за по една две седмици. Сочи, че знае, че горепосоченото МПС е било собственост на баща и Г.Б.П., който починал през октомври 2021 г. Сочи, че не е правила постъпки за регистрация на автомобила в системата на МВР на нейно име, нито е негов ползвател. Сочи, че след неговата смърт, не е ползвала и управлявала никога въпросния автомобил. Предполага, че нейната сестра Д. Г. П.-ГиА., с която не поддържа контакти го ползва, както и цялото останало наследствено имущество, но не може да посочи дали тя е управлявала автомобила на посочената във фиша дата. Излага, че на въпросната дата 16.04.2023г. не се е намирала на територията на България, още по-малко управлявайки автомобила в село Микре, сочи, че този факт, може да бъде установен, като се изиска справка от Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР относно датите на влизане и излизане през границите на Република България през 2022 г. и 2023 г. С оглед на гореизложеното моли съда да уважи жалбата и присъди съдебните разноски на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

1

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея редовно призован не се явява и адв. П. П. от АК Пловдив, който е депозирал молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, изложил е аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ и е поскал съдът да присъди направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Издателят на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима, като в тази връзка от страна на АНО и на жалбоподателката са представени писмени доказателства безспорно установяващи този факт.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано извършване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че процесния автомобил е управляван със скорост 67 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място,съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално разрешената скорост за процесния участък, който е населено място – землището на с. Микре е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, в землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, като същия е годно доказателствено средство. От приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 70 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 67 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е извършено в населено място. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От обективна страна водача на процесното МПС е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 67 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в 2 населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка №58-СГИСИС/17.05.2022 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като същата е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същият е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на 3 нарушението.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 21.02.2024 г.

Съдът намира, че в случая правилно е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" е дадена в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, а на "Автоматизирани технически средства и системи" – в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП.

Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. Внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението. Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на административно наказателната отговорност. В нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ 4 бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС.

Разпечатката съдържа 20 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1eb1b6a-18b8-424d-b7cb-057c31bf7ec0