Определение № 486 от 29.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 486 гр. Перник, 29.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500291 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 10772/09.05.2025 г., подадена от Н. И. Т. с ЕГН:********** срещу разпореждане № 5740/16.04.2025 г., постановено по гр. дело № 822/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е върната искова молба на жалбоподателя с вх. № 4999/28.02.2025 г. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и се произнесе по същество.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба на Н. И. Т. вх. № 4999/28.02.2025 г., наименувана „искане за прогласяване на давност по чл. 110 и чл.

111, б. „в“ ЗЗД по договор № ***, по договор № ***, по договор № *** - споразумение за кредитна карта към същия договор“. В исковата молба е формулирано искане за „определяне и прогласяване с решение на настъпилото обстоятелство пет и тригодишна давност по приложените процесни три договора на основание чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД“. Към 1 исковата молба са приложени незаверени копия на писмени документи.

С разпореждане № 3358/04.03.2025 г. съдът е приел исковата молба за нередовна на основание чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и чл. 128, т. 2 и т. 3 ГПК и е указал на ищеца да отстрани нередовностите в едноседмичен срок, като посочи ответника по предявените искове, какви вземания по основание и размер по всеки от договорите поотделно претендира от него ответникът и каква е цената на исковете, както и да заяви какви вземания по основание и размер по всеки от договорите поотделно иска да бъде прието за установено, че не са дължими на ответника поради изтекла погасителна давност, и да посочи изрично дали за процесните вземания са водени други съдебни производства. Съдът е указал на ищеца възможността да поиска предоставяне на безплатна правна помощ при условията на глава X от ГПК. Предупредил го е и за неблагоприятните последици от неизправяне на констатираните нередовности. Препис от разпореждането е редовно връчен на ищеца на 14.03.2025 г.

В дадения от съда едноседмичен срок ищецът е депозирал молба вх. № 6758/21.03.2025 г., в която сочи, че не е длъжник нито на БНП „Париба“, нито на „ЕОС Матрикс“, не е отправял искова молба, а искане за прогласяване на давност. Заявява, че „ЕОС Матрикс“ не е цесионер на БНП „Париба“, цесия не му е предявявана. Сочи, че „страна по давността по договорите е БНП „Париба“. Излага пространни съждения, с които обаче не изпълнява дадените от съда указания.

С разпореждане № 4471/24.03.2025 г. съдът повторно е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да посочи ответника по предявените искове, какви вземания по основание и размер по всеки от договорите поотделно претендира от него ответникът, съответно да посочи каква е цената на исковете. Повторно е указана на ищеца възможността да му бъде предоставена безплатна правна помощ, за което също са му дадени конкретни указания. Ищецът е предупреден за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок. Препис от разпореждането му е редовно връчен на 08.04.2025 г.

В рамките на едноседмичния срок е постъпила молба от ищеца вх. № 9109/15.04.2025 г., в която същият сочи, че „няма ответник по давност, има страна“, „има стойност на договора, няма размер на вземанията“. Твърди, че „по обстоятелството по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, което е материално право на гражданина, не се дължат д.т. по ГПК‘. Заявява, че по делата се представлява лично.

При така установените процесуални действия на ищеца и първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав приема следното:

Следва да бъдат споделени изводите на районния съд, че исковата молба е нередовна съобразно чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и чл. 128, т. 2 и т. 3 ГПК. От съдържанието й е видно, че ищецът не е посочил ответник; не става ясно какви вземания по основание и размер по всеки от договорите поотделно претендира от него ответникът и каква е цената на исковете; не е посочено какви вземания по основание и размер по всеки от договорите поотделно ищецът иска да бъде прието за установено, че не са дължими на ответника поради изтекла 2 погасителна давност; не се посочва и това дали за процесните вземания са водени други съдебни производства.

Поради това, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд с разпореждането си № 3358/04.03.2025 г. е дал указания съобразно чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на така констатираните нередовности на исковата молба, които указания са ясно изразени и конкретни. Освен това, съдът изрично е указал на ищеца възможността да поиска предоставяне на безплатна правна помощ при условията на глава X от ГПК, както и го е предупредил за неблагоприятните последици от неизправяне на констатираните нередовности.

В предоставения му срок ищецът е подал молба вх. № 6758/21.03.2025 г., но видно от съдържанието й, същият не се е съобразил с дадените му от съда указания и не е отстранил така констатираните нередовности на исковата молба.

На ищеца е предоставена още една възможност да приведе исковата си молба в съответствие с изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК като с разпореждане № 4471/24.03.2025 г. му е указано да посочи ответника по предявените искове, какви вземания по основание и размер по всеки от договорите поотделно претендира от него ответникът, съответно да посочи каква е цената на исковете. Повторно е указана на ищеца и възможността да му бъде предоставена безплатна правна помощ, за което също са му дадени конкретни указания. Ищецът е предупреден и за неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в срок.

Въпреки ясните и конкретни указания, макар и да е подал молба вх. № 9109/15.04.2025 г., ищецът не се е съобразил с тях. Видно от съдържанието на молбата, в нея се сочи, че „няма ответник по давност, има страна“, „има стойност на договора, няма размер на вземанията“. Твърди се, че „по обстоятелството по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД, което е материално право на гражданина, не се дължат д.т. по ГПК“. Заявява се, че по делата ищецът се представлява лично.

Предвид гореизложеното, след като ищецът, макар и на два пъти да му е дадена възможност, не е отстранил горепосочените нередовности на исковата молба, то е налице основанието по чл. 129, ал. 3 ГПК за връщането й и за прекратяване на производството по делото, както правилно и законосъобразно е сторил първоинстанционния съд.

Неоснователно е възражението по частната жалба, че жалбоподателят не бил подавал искова молба.

Исковата молба е основен процесуален акт, с който се инициира граждански съдебен процес – тя е първото иницииращо действие от страна на подателя й (ищец), с което се поставя началото на спорното съдебно производство. С нея ищецът едностранно изявява своята воля да търси защита от съда на нарушено или застрашено субективно право, т.е. всяко такова искане до съда следва да се квалифицира като искова молба. В случая е видно, че жалбоподателят е сезирал съда именно с такова искане: „искане за прогласяване на давност по чл. 110 и чл. 111, б. „в“ ЗЗД по договор № *** , по договор № ***, по договор № 3

*** - споразумение за кредитна карта към същия договор“ и следователно това искане до съда за защита на нарушени права на жалбоподателя по своето правно естество представлява именно „искова молба“. Следва и да се отбележи, че чрез исковата молба се очертават рамките на съдебния спор: какво е искането към съда (петитум); основанието на искането – фактите, на които то се основава (обстоятелствена част) и кои са страните по спора; при което същата е проява на т. нар. диспозитивно начало в гражданския процес (чл.

6, ал. 2 ГПК) – съдът действа по искане на страната и в нейните граници, т.е. рамките на процеса се очертават от ищеца (с исковата му молба), а не от съда. Именно поради основополагащата същност и значение на исковата молба, към нея са налице строго регламентирани императивни изисквания относно нейното съдържание и приложения, визирани в разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, без спазването на които съдът не може да се произнесе по същество на спора. В случая, именно тези изисквания на са спазени, въпреки че в изпълнение разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК съдът на два пъти е дал на ищеца конкретни и ясни указания за тяхното отстраняване, с които обаче последният не се е съобразил.

Останалите възражения по частната жалба са по същество на спора и неотносими към въпроса относно редовността на исковата молба.

Предвид така изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 5740/16.04.2025 г., постановено по гр. дело № 822/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4