Решение № 248 от 15.12.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Велико Търново, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20234000500435 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 378/20.07.2023 год., постановено по гр. д. № 329/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, поправено с Определение № 751/20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 329/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1, т. 4 на КЗ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 на КЗ „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Свищов, *********: 1) сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (физически болки и душевни страдания) от получени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на горен вдясно резец (първи зъб) до нивото на венеца и травматично избиване на първи горен вляво зъб (резец) в съвкупност; закрито разместено счупване на основната фаланга на пети пръст на дясна китка; обширни охлузни рани по лицето и носа; кръвонасядане по дясна предмишница; охлузни рани по дясна китка и пръстите на лява китка с оток; рагада с кръвонасядане по лигавицата на горна устна; болки в областта на гръдния кош; кръвонасядания по двете колена, вследствие настъпило на 05.10.2021 г. около 09.15 часа в гр. Свищов на улица 1

„Никола Бозвели“ застрахователно събитие с характер на пътнотранспортно произшествие;

2) сумата от 80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото събитие, изразяващи се в разход за снабдяване със съдебно-медицинско удостоверение; заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тези суми, считано от 30.01.2022 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния му претендиран размер от 40 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 15.11.2021 г. до 30.01.2022 г. като неоснователен. Със същото решение е осъдено, на основание чл. 38, ал.

2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на адв. Ж. Д. Д. от ХАК сумата от 2 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита на П. Л. П. по гр.д. № 329/2022 г. на Великотърновски окръжен съд. Осъдено е, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Свищов, ********* сумата от 118.12 лв., представляваща направени по производството разноски във вид на заплатена държавна такса за разглеждане на исковете и разноски за вещо лице, съразмерно с уважената им част.

Осъден е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Свищов, ********* да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б сумата от 1 110.28 лв., представляваща направени по производството разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Осъдено е, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати по бюджетната сметка на Великотърновски окръжен съд сумата от 550 лв., представляваща остатък от следващата се държавна такса върху уважените искове.

Постъпила е въззивна жалба от П. Л. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Свищов, *********, чрез адв. Ж. Д. от АК – Хасково против Решение № 378/20.07.2023 год., постановено по гр. д. № 329/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, поправено с Определение № 751/20.07.2023 г., постановено по гр. д. № 329/2022 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че решението в отхвърлителната му част до размер на сумата от 30 000 лв. е неправилно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика, както и че при определяне на обезщетението не били съобразени конкретните в случая обстоятелства, икономическата конюнктура в страната и продължителността на оздравителния процес. Освен това присъденото 2 обезщетение не съответствало на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди. Съдът не се бил направил пълен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал. Неправилно бил определен и началният момент на законната лихва.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в размер на още 15 000 лв. – неимуществени вреди, ведно със законните последици. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В. – изп. директори, чрез юриск.

Руслан Киприянов.

В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Излага се, че първоинстанционният е достигнал до правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства изводи относно фактическия състав на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Правилно бил обсъдил всички доказателства събрани по делото и ги бил взел предвид при постановяване на решението. Счита възражението за заниженост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно и необосновано.

Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост, заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 15 000 лв., а обезщетението за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 80 лв.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Счел е, че лихвата за забава се дължи от 30.01.2022 г. – с оглед изтичането на предвидения законов тримесечен срок за произнасяне на застрахователя от уведомяването му.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 3 тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 29.10.2021 г. П. Л. П. е предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).

Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната жалба възражения. Освен това обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 15 000 лв. и искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди за сумата от 80 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

В случая не е налице възражение на ответника за необоснованост на първоинстанционното решение в посочените по-горе части и в този смисъл въззивният съд следва да приеме за установени следните правопораждащи спорното материално право 4 юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение застрахованият водач на процесното МПС – Д. И. И. е причинил на П. Л. П. телесни увреждания (счупване на горен вдясно резец (първи зъб) до нивото на венеца и травматично избиване на първи горен вляво зъб (резец) - в съвкупност; закрито разместено счупване на основната фаланга на пети пръст на дясна китка; охлузни рани по лицето и носа; кръвонасядане по дясна предмишница; охлузни рани по дясна китка и пръстите на лява китка с оток; рагада с кръвонасядане по лигавицата на горна устна; болки в областта на гръдния кош; кръвонасядания по двете колена) и че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния лек автомобил – управляван от Д. И. И., чрез сключване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В т. см. - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ: „Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това“.