Решение № 2361 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2361 гр. С., 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря Б. П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110208462 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Д. Ц. с ЕГН -********** с адрес за призоваване гр. С., ******* чрез адв.С. Г. срещу Електронен фиш Серия К № 6285469 о т 23.08.2022 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като се моли същият да бъде изцяло отменен.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че 1 електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като претендира юрисконсултско възнагражедние.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към 23.08.2022 г. собственик на лек автомобил марка „Ф.“ модел „П.“ с рег.№ ******* била жалб. Р. Д. Ц. с ЕГН -**********. Срещу същата в качеството й на собственик на посоченото МПС бил издаден процесния Електронен фиш Серия К № 6285469 от 23.08.2022 г. на СДВР за това, че на 23.08.2022 г. в 20.00 часа в гр.С., по бул.“П.К.Яворов“ номер 60 с посока на движение от бул.“Драган Цанков“ към бул.“Черни връх“ у правлявала посочения лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с рег.№ *******, като се движела със скорост от 71 км/ч., при ограничение на скоростта 50 км./ч. з а населено място. Скоростта на МПС била измерена с техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 с № MD 1196. В ЕФ е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3574778.

Електронният фиш бил връчен на жалб. Р. Д. Ц. на 23.05.2023г., видно от приложената по АНП справка – списък с намерени фишове, като жалбата е депозирана в СРС на 02.06.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - справка за собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на вътрешните работи, копие на преглед на вписан тип средство за измерване, копие на протокол №08- СГ- ИСИС/ 15.03.2022г. от метрологична проверка на видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, копие на Решение за одобрение на типа на уреда за измерване, копие на протокол за използване на 2 автоматизирано техническо средство, ежедневна форма на отчет, справкаразпечатка от АИС АНД - списък с намерени фишове- 2 бр., справка картон на водача, копие на ЕФ Серия К/3574778, както и снимков материал на процесното нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ заплащане.

В конкретния случай настоящият с ъ д е б е н състав намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват неоснователни.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че бланкетно и без 3 необходимата конкретика е посочено мястото на извършване на нарушението, което се установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от приобщения снимков материал. Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя, който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Посочената разпоредба от ЗДвП не визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства. Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, според която ако водач превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв., а в конкретния случай поради повторност на деянието е приложена и нормата на чл.182, ал. 4 от ЗДвП като цитираната норма, действаща към датата на извършване на нарушението, изрично предвижда, че водач, който извърши нарушение по ал. 1, т.1-5 на същия текст повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, респективно двойният размер на същата се явява именно на 200 лева, каквато е и наложената с атакувания електронен фиш глоба. Доколкото размерът на глобата е строго фиксиран в закона, съдът няма правомощия за неговото намаляване. Към АНП са приложени доказателства, от които е видно предходното санкциониране на жалбоподателя – с ЕФ Серия К /3574778 на СДВР, в сила от 02.02.2022 г. – в едногодишния срок на което е издаден процесния ЕФ за нарушение, извършено на 23.08.2022 г..

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при 4 движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр.

85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Съгласно т.7 от същата разпоредба (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане.

В конкретния случай нарушението е било установено с видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „CORDON M2“ № МD1196. Техническото средство, с което е установено нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за измерване и видно от приложения протокол от проверка № 08- СГ- ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ същото е преминало успешно последваща проверка.

Видно от съдържанието на атакувания ЕФ същият съдържа всички реквизити по чл.189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП, нарушението е описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере кои са обстоятелствата, които му се вменяват във вина, включително и наличието на по-рано издаден и влязъл в сила електронен фиш, който обуславя извършеното като повторно /по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП/. От горното съдът намира, че за нарушителя е ясно да разбере който и да е от аспектите на отговорността за конкретното нарушение. Правилно и законосъобразно, с оглед установените факти е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и е наложена глоба в двоен размер.

Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят 5 административно е санкциониран. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл. Наложеното наказание по вид и размер е определено така както е разписано в чл.182, ал. 4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението. Доколкото размерът на глобата е строго фиксиран в закона, съдът не разполага с правомощия за неговото намаляване.

Съдът намира, че по делото бяха събрани безспорни доказателства за извършеното административно нарушение. Видно от съдържанието на електронния фиш, както и от приложения снимков материал, от установената скорост на МПС е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр.

109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.