Решение № 96 от 04.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Благоевград, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20261200500031 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 24722/16.10.2025 г., подадена от адв.Н. Б. в качеството й на пълномощник на В. С. Н., ЕГН **********, е адрес гр.Благоевград, ж.к.*** № 214, вх.Б, ет.2, ап.4 и Г. С. Н., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул/ж.к.*** № 102, насочена против решение № 669 от 27.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 2083/2022 г. по описа на РС-Благоевград, с което е отхвърлен предявения от въззивниците иск в качеството им на наследници на С. М. Н., ЕГН ******************* и М. С. Н.а, ЕГН **********, за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.05.2007 г., обективиран в нотариален акт № 77, том III, дело № 424 от 29.05.2007 г., съставен от нотариус И.К., с рег.№ 241 в НК, с район на действие РС - Благоевград, с който С. М. Н., ЕГН ******************* и М.

С. Н.а, ЕГН ********** са продали на купувача А. С. Н., ЕГН ********** следния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор *** по КК на Благоевград, с административен адрес „Папльо”, с площ на имота 2,001 дка, трайно предназначение земеделски, начин на трайно ползване - нива, при съседи на имота: нива № *** - наследници на Р. Н.а Н., нива № *** - наследници на С.Ч.М., селскостопански, горски, ведомствен път № *** на Община Благоевград, за друг вид водно течение, водна 1 площ, съоръжение № ***, а съгласно документ за собственост - нива от 2.001 дка, четвърта категория, местност „Папльо”, представляваща имот № 141004 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/ : имот № 000357 полски път на кметство Благоевград, имот № 141005 - нива на наследници на С.Ч.М., имот № 000901 - канал на кметство Благоевград, имот № 141003 нива на наследници на Р. Н.а Н., поради неизпълнение на купувачите на задължението им да заплатят продажната цена по сделката.

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, тъй като при постановяването му са допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушени са и разпоредби на материалният закон, така също решението е необосновано и немотивирано, противоречащо на съдебната практика.

В тази насока се изтъква, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички доказателства, като гласните такива само е преразказал, без да съобрази твърденията на ищците под формата на възражения и без да вземе под внимание признанието на иска от страна на втория ответник — А. С. Н..

Според въззивниците, показанията на свидетелите на ищците, досежно изявленията за личните им възприятия, установяват безспорно събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност за неплащане на процесната продажна цена. Прави се оплакване, че РС неправилно е възприел и интерпретирал гласните доказателства.

Отделно от това се сочи, че при произнасянето си, районният съд, не е обсъдил доказателства, събрани в приобщеното гр.д.№ 2128/2015г. по описа на PC-Благоевград, в което се съдържа и писмена покана от наследодателите на ищците до ответника — А. С. Н. да заплати продажната цена, което той не е сторил и към настоящия момент.

Изводите на първоинстанционния съд по отношение доказателствата сила на направеното в процесния нотариален акт изявление на купувачите по сделката за получаване на продажната цена, както и доказателствената тежест на опровергаване на това изявление, също се оспорват от въззивниците. Те противопоставят практика на ВСК в противната насока, изразена в решение №.169 от 31.01.2013 г., постановено по т.д.№ 664/2011г. на ВКС, като изтъкват, че по делото са налице и писмени документи изразяващи се в неплащане на процесната цена за покупко-продажба на поземления имот. Сочи се, че съдът в съдебния си акт, не е обсъдил тези доказателства в съвкупност с останалите, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

2

Допълнително се заявява, че не е взето отношение от съда по достоверността, относимостта и степента на информираност на показанията на свидетеля на ответницата К., а именно — А. А. Н.а, като неправилно показанията на свидетелите на ищците не са обсъдени изобщо поотделно и в съвкупност, а е посочено, че свидетелите не могат да установяват факти и обстоятелства относно реално плащане на продажната цена по процесния нотариален акт. Отново се обръща внимание, че в насока на неизпълнение задължението на купувача по сделката за заплащане на продажната цена, са ангажирани писмени доказателства.

П.о тези съображения, от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Благоевград като вместо него постанови друго тА., с което развали процесния договор. Претендира се присъждане на направените от въззивниците разноски по делото и пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.Б. Б., в качеството му на пълномощник на В. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр.Благоевград, ул.„***“ № 5, вх.Г, ет.5, ап.7.

В отговора се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Според въззиваемата, изложеното във въззивната жалба е неправилно и противоречи както на събрания по делото доказателствен матери.ал, така и на материалния закон.

Поддържа се, че не са налице сочените от въззивниците недостатъци на първоинстанционното решение. Според въззиваемата, логични и последователни са мотивите на първоинстанционният съд, постановил атакуваното решение.

По същество се сочи, че ищците не са доказали твърденията, като не са ангажирали каквито и да било доказателства, въпреки възложената им доказателствена тежест.

От въззивния съд се иска да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди решението на РС-Благоевград.

Претендира се присъждане производство разноски. на направените във въззивното

От страна на ответника А. С. Н. не е постъпил в срок отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивниците не се явяват, представляват се от 3 упълномощен представител, който поддържа въззивната жалба. Ответниците не се явяват и не се представляват.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и частично допустимо.

По отношение допустимостта следва да се посочи, че липсата на такава се свързва с наличието на пречки за надлежно развитие и разрешаване на правния спор, при което съдът няма право да се произнася по съществото на спора. В случая с разпореждане № 2472/19.09.2022 г. първоинстанционният съд е указал на ищците да уточнят правния си интерес да претендират целия размер на насрещната престация, а не само припадащата им се част, съобразно наследствената идеална част, която получават от наследството на двамата кредитора по сделката. Макар срокът за изпълнение на тези указания, както и на други такива, дадени с цитираното разпореждане, по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на ГПК, да е продължаван неоснователно няколко пъти, с което е предоставена възможност на ищците да уточнят исковете си и да изпълнят останалите условия на закона, в продължение на 5 месеца, те не са взели отношение по въпроса за обема права, които имат и могат да предявят по съдебен ред във връзка с процесния договор.

Съобразявайки данните по делото, настоящият състав намира, че всеки един от ищците В. С. Н. и Г. С. Н., като наследник на родителите си С. М. Н. и М. С. Н.а, могат да претендират разваляне на договора до размера на собствените си по 1/3 ид.ч. /общо 2/3 ид.ч./. По отношение на останалата 1/3 ид.ч. не може да се иска разваляне на договора, тъй като по силата на наследяването, е преминала в патримониума на ответника А. С. Н..

Упражняването на чужди процесуални правата - тези на А. С. Н., както и участието на последния в процеса в две противоположни процесуални качества /ищец и ответник/, е недопустимо, поради което решението на РСБлагоевград, в частта, в която се е произнесъл по иска за разваляне на 4 договора за размера на 2/3 ид.ч. следва да се обезсили, а образуваното по него производството да се прекрати.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Съобразно чл.272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите констатации в обжалваното решение.

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

Предявеният иск е за разваляне на договор за покупко-продажба поради неизпълнение задължението на купувача да заплати продажната цена – чл.87, ал.3 от ЗЗД.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че въззивниците и А. С. Н. са братя, като приживе родителите им – С. М. Н. и М. С. Н.а, са продали на сина си А. С. Н. свой собствен недвижим имот - нива, представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Благоевград, с площ от 2.001 дка. за сумата от 266.70 лв. В съставения за сделката от нотариус И.К., рег.№ 241 от РНК, нотариален акт № 77, том III, рег.№ 6381, нот.дело № 424/2007 г. е отразено, че продажната цена от 266.70 лв. е броена от купувача на продавачите напълно и в брой.

Страните не спорят и че към датата на сключване на процесния договор, 5 купувачът А. С. Н. е бил в брак с В. Г. К., прекратен с решение от 24.03.2013 г.

/съобразно отразеното в справката от НБДН, приложена на л.62 от първоинстанционното дело/.

Установява се и че приживе продавачите С. М. Н. и М. С. Н.а са завели иск срещу А. С. Н. за разваляне на договора, по който е образувано гр.д.№ 2128/2015 г. по описа на РС-Благоевград, приключило с влязло в сила на 14.04.2016 г. решение № 2387/24.03.2016 г., постановено при признание на иска. Доколкото в производството не е участвал задължителния другар В. Г.

К., придобила права върху имота, предмет на оспорената сделка в условията на семейна имуществена общност, по нейна молба ВКС е отменил влязлото в сила решение и е върнал делото за ново разглеждане /решение № 169/02.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 916/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о./. По делото не са представени доказателства, но с оглед признанието в исковата молба, че след връщане на производството пред РС-Благоевград, същото е прекратено с влязло в сила определение, съдът намира за доказан този факт.

При тези данни следва да се посочи на първо място, че според тР.та практика на ВКС искът с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е конститутивен и негов предмет е субективното материално потестативно право на изправната страна по едно правоотношение да развали договора поради допуснато неизпълнение от другата страна. Неизпълнението на договор с предмет вещни права върху недвижим имот винаги поражда право на изправната страна да поиска развалянето му и това право е упражнимо само по исков ред.