Решение № 10407 от 30.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10407 гр. София, 30.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря М. Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110169829 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК – първа фаза по допускане на делба.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Й. С. Й., Д Г.а Д, В.

Г. С., А. П. П., М. Д. И., И. Д. Б., Б. П. О. и Н. П. О. срещу Б. И. С. и М. И. С..

Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е налице дялова съсобственост между тях и ответниците по отношение на следните недвижими имоти:

1/ Поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и регистри на гр. София, общ. Столична, обл. София, одобрени със Заповед № РД-18 48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение па КККР, засягащи ПИ от 27.01.2022 г., с адрес на поземления имот: гр.София, район заедно с всички подобрения и приращения в поземления имот, както и следните построени върху поземления имот обекти:

2/ Жилищна сграда с идентификатор по КККР на гр. София, находяща се в гр.София, район Надежда, ул. „, състояща се от входно антре, кухня с трапезария, четири стаи и две бани с тоалетни с площ по скица о т 112 кв.м., брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда еднофамилна и 3/ Жилищна сграда с идентификатор по КККР на гр. София находища се в гp.София, район „ състояща се от кухня с трапезария с площ по скица 21 кв.м., брои етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна и 4/ Селскостопанска сграда с идентификатор , находяща се в гр.София, район състояща се от гараж с площ по скица от 20 кв.м., брой етажи: 1, 1 предназначение: селскостопанска сграда и

5/ Селскостопанска сграда с идентификатор , находища се в гр.София, район , състояща се от входно антре с площ по скица от 6 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда.

Ищците твърдят, че заедно с ответниците са съсобственици на посочения ПИ с идентификатор по КККР на гр. София, както и на подробно посочените по-горе построени върху него сгради, въз основа на давностно владение, при следните квоти: за Й. С. Й. и за А. П. П. – по 1/6 ид.ч. за всеки съсобственик; за Д Г.а Д, за В. Г. С., за М. Д. И., за И. Д. Б., за Б. П. О. и за Н. П. О., за Б. И. С. и за М. И. С. – по 1/12 ид.ч. за всеки съсобственик. Твърдят, че за притежаваните недвижими имоти са се снабдили с нотариален акт г. на нотариус Ст. Т, рег. № на НК, вписан в СВ акт който съдържа както подробно описание на съсобствените недвижими имоти земя и сгради, така и наследствените идеални части на всеки от съсобствениците. Поддържат, че посочените делбени имоти се ползват единствено от ответниците Б. и М. С.и, като на 19.10.2023 г. ищците са изпратили до ответниците писмена нотариална покана за уреждане на отношенията, с която са ги поканили да заплащат обезщетение за ползването на имота, но въпреки това ответниците не са осигурили на ищците ползването на имота. Предвид посочените твърдения молят съдът да допусне делба на процесните недвижими имоти, при посочените от ищците квоти, както и искане по чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на обезщетение, дължимо от ответниците за ползването на имота в размер на 1000 лв. на месец, считано от предявяване на исковата молба.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. С. и Б. С., с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Същевременно признават следните факти и обстоятелства: страните са съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор , както и на посочените върху него сгради с идентификатори:; не оспорват, че между страните са водени разговори и са провеждани срещи с цел да бъде сключен договор за доброволна делба, както и че ищците са изпратили до ответниците нотариалната покана от 19.10.2023 г 7 както и че за притежаваните от страните имоти е съставен Нотариален т НК. Твърдят, че в поземления имот с идентификатор са построени още и сграда с идентификатори: които не са посочени в исковата молба и нотариалния акт, като моли съдът да допусне до делба и тези имоти. Поддържат, че в двете еднофамилни жилищни сгради с идентификатор с площ от 112 кв.м. от много години практически са обособени два самостоятелни обекта, като първият самостоятелен обект, заемащ около 1/3 част от площта на цялата сграда, състоящ се от три стаи, се ползва за живеене от ответниците М. и В С.и, а вторият самостоятелен обект, заемащ около 2/3 от площта на цялата сграда и включва две или три стаи, кухня с трапезария и баня с тоалетна и се ползва от много години за живеене от ищците И. Д. Б. и М. Д. И.. Посочват също така, че ответниците Б. и М. С.и ползват еднофамилната жилищна сграда с идентификатор а селскостопански сгради с идентификатори , се ползват от ищците И. Д. Б. и М. Д. И.. Посочват, че общата площ на сградите и 2 поземления имот, който ползват ответниците е 380 кв.м., а общата площ от поземления имот и сградите, които ползват ищците И. Д. Б. и М. Д. И., е около 600 кв.м., а няколко месеца преди това са ползвали около 1000 кв.м., като частта, ползвана от ищците е отделена от останалата част на имота с телена ограда. Посочват, че останалата част от имота с идентификатор № с площ около 1500 кв.м. никога не се е ползвала от никой от съсобствениците, достъпът до не е ограничен с ограда и всеки съсобственик може да я ползва свободно. Във връзка с посоченото, оспорват твърденията на ищците, че ответниците са ги лишили от достъп и възможност за ползване на имота, а съответно и молят съдът да отхвърли като неоснователно искането на ищците за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването по чл. 344, ал. 2 ГПК. Оспорват също така размера на идеалните части на страните, посочени от ищците в исковата молба и в Нотариален на НК, като посочват следните твърдения: поземления имот с идентификатор е закупен от наследодателя на страните Б. С. Василев през 1940 г., а през 1936 г. наследодателят е сключил втори брак с М. Х Посочват, че по силата на чл. 103 от ПЗР на Семейния кодекс от 1968 г., процесният имот е станал СИО между наследодателя и съпругата му. Съпругата М. е починала на 02.01.1971 г. и нейни наследници по закон са съпругът й Б. В и четирите й деца — В, И. Б. С., Е Б.а Ок и Д, като всеки от наследниците е наследил по 1/10 ид.ч. от процесния поземлен имот.

След смъртта на Б. В неговите 6/10 ид.ч. от процесния имот са наследени от шестте му деца – Т Б. С. — от първия му брак (всеки от които е наследил по 1/10 ид.ч. от процесния поземлен имот) и ВИ. Б. С., Еи Д— от втория му брак (всеки от които е наследил по 2/10 ид.ч. от процесния поземлен имот). Поради това посочва, че Й. С. Й., М. И. С., Б. И. С., Б. П. О., Н. П. О., М. Д. И. и И. Д.

Б. са собственици всеки на по 2/20 ид.ч. от процесните имоти, а ищците Д и В.

Г. С. са собственици всеки на по 1/20 ид.ч. от процесните имоти, а А. П. П. – на 4/20 ид.ч. от процесните имоти. Във връзка с посоченото молят съдът да допусне до делба процесните имоти при посочените квоти, както и съдът да отхвърли искането на ищците за осъждане на ответниците да заплатят обезщетение за лишаване от ползването на имота по чл. 344, ал. 2 ГПК, а също така и молят съдът да постанови привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като постанови ответниците М. И. С. и Б. И. С. да продължат да ползват до окончателното извършване на делбата, тази част от поземления имот и тези от сградите, които те ползват и към настоящия момент, с площ от около 380 кв.м.

– общо сгради и поземлен имот, а именно: самостоятелен обект с идентификатор 4, с площ от около 40 кв.м., еднофамилна жилищна сграда с идентификатор със застроена площ от 21 кв.м., селскостопанската сграда, с идентификатор № със застроена площ от 20 кв.м., представляваща гараж; селскостопанската сграда, с идентификатор със застроена площ от 6 кв.м., представляваща входно антре към единия самостоятелен обект, находящ се в сградата с идентификатор селскостопанската сграда, с идентификатор № , със застроена площ от 17 кв.м., представляваща склад.

Ответниците М. С. и Б. С., молят съдът да допусне до делба както посочените в исковата молба недвижими имоти, така и сгради с идентификатори: по КККР на гр. София, при следните квоти: за Й. С. Й., за 3

М. И. С., за Б. И. С., за Б. П. О., за Н. П. О., за М. Д. И. и за И. Д. Б. - по 2/20 ид.ч. от процесните имоти за всеки, а за ищците Д и В. Г. С. – по 1/20 ид.ч. от процесните имоти за всеки, а за А. П. П. – 4/20 ид.ч. от процесните имоти.

Иска се и постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, което са заявили със ОИМ.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск за съдебна делба с правно основание чл. 34 ЗС.

Производството е във фазата по допускане на делбата.

В депозираната искова молба е обективирано искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, за осъждане на ответниците по ИМ да заплащат на ищците сумата от 1000 лв. месечно, обезщетение за лишаване от ползването на идеалните части от процесните имоти, притежавани от ищците, считано от предявяване на исковата молба до окончателно прекратяване на съсобствеността, ведно със законна лихва за забава. С отговора на исковата молба, Б. И. С. и М. И. С. правят искане за постановяване на привременни мерки от съда по чл. 344, ал. 2 ГПК, като молят съдът да постанови да продължат да ползват до окончателното извършване на делбата, тази част от поземления имот и тези от сградите, които те ползват и към настоящия момент, с площ от около 380 кв.м. – общо сгради и поземлен имот, а именно: 1/ самостоятелен обект с идентификатор , с площ от около 40 кв.м., 2/ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор със застроена площ от 21 кв.м., 3/ селскостопанската сграда, с идентификатор № със застроена площ от 20 кв.м., представляваща гараж; 4/ селскостопанската сграда, с идентификатор със застроена площ от 6 кв.м., представляваща входно антре към единия самостоятелен обект, находящ се в сградата с идентификатор 5/ селскостопанската сграда, с идентификатор № , със застроена площ от 17 кв.м., представляваща склад.

Ответниците по исковата молба въвеждат в предмета на производството по делба и сгради с идентификатори: по КККР на гр. София, които молят да бъдат допуснати до делба, наред с първоначално заявените.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.

Следователно, предмет на доказване в тази фаза на производството са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.

Между страните не е спорно наличието на съсобственост върху процесния поземлен имот. Това обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, с изготвения пркет за доклад, обявен за окончателен без възражения. Спорни са квотите на съделителите, както и въпросът кои от построените в имота сгради представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и следва да 4 бъдат включени в делбената маса.

По предмета на делбата.

Между страните е спорно кои от построените в поземлен имот с идентификатор сгради представляват самостоятелни обекти на правото на собственост и следва да бъдат включени в делбената маса.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗС на делба подлежи всяка съсобствена вещ, освен ако законът разпорежда друго или естеството и предназначението на вещта са несъвместими с прекратяването на съсобствеността. Предмет на делбата могат да бъдат само самостоятелни обекти на правото на собственост.

Застроеният поземлен имот следва да бъде допуснат до делба заедно с всички подобрения, т.е. с всички постройки които не съставляват самостоятелни обекти на право на собственост. Такива са бараки, навеси, лятна кухня, външни тоалетни, складови постройки, включително плевни.