Решение № 982 от 11.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАЯНА К. ТОПАЛОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело № 20211110145878 по описа за 2021 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че с Наказателно постановление № ********** г. му било наложено наказание „глоба“ в размер на 50.00 лв. За събиране на същата ответникът Столична община образувал изпълнително дело № 20218380403015 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838. Твърди, че давността за събиране на тази сума била 2 години и е изтекла на 09.07.2021 г., тъй като наказателното постановление било влязло в сила на 09.07.2019 г. Иска съдът да признае за установено спрямо ответника, че не дължи чрез принудително изпълнение сумата от 50.00 лв. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иска с твърдения, че действията по принудително събиране на процесната сума са предприети в законоустановения срок и не е изтекла абсолютната давност. Счита, че и при погасяване на правото на принудително изпълнение вземането остава дължимо и не може да се установява от съда „недължимост“. При тези твърдения иска съдът да отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесното вземане е погасено по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде 1 принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.

По делото е безспорно обстоятелството, че за ищеца е възникнало задължение за плащане на глоба в размер на 50 лв., наложена с наказателно постановление № ********** г. на кмета на Столична община. Постановлението е връчено на 27.06.2019 г., поради което е влязло в сила на 05.07.2019 г.

Следователно установено по делото е, че в полза на ответника е възникнало оспореното вземане.

Глобата, освен публично вземане, е и административно наказание, която правна природа следва да намери превес, поради което неприложим по отношение на давността за това вземане е срокът по чл.171, ал.1 ДОПК ( в този смисъл ТР № 2/12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВАС ). Обикновената давност, с която се погасява правото да се изпълни принудително глобата, е 2 години. Образуването на изпълнително производство е действие, което прекъсва давността и започва да тече нов 2- годишен срок, но това производство следва да е образувано преди изтичане на предвидената в НК обикновена или абсолютна давност. Ако в посочения по – горе 2-годишен срок не се предприемат изпълнителни действия глобата не подлежи на изпълнение по принудителен ред, в приложение на чл.82, ал.1, т.5 от НК ( в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС ). Давността за изпълнение на административно наказание е изтичане на определен срок от време, установен със закон, в който надлежният орган бездейства да упражни правомощията си да приложи административно – наказателната репресия спрямо извършителя на нарушението. Позоваването на давността е изведено при факти, настъпили след влизане в сила на постановлението, поради което релевираното от ответника възражение за преклудиране на това позоваване с изтичане на срока за упражняване правото на жалба, е неоснователно.

Процесното наказание глоба е наложено с наказателно постановление, влязло в сила на 05.07.2019 г. Възлагателното писмо за събиране е получено от съдебния изпълнител на 23.02.2021 г., видно от приложеното изпълнително дело № 3015/2021 г. Обикновената давност от 2 години е прекъсната с образуване на изпълнителното дело ( в този смисъл посоченото по – горе тълкувателно решение ) на посочената дата – 23.02.2021 г., преди да изтече, поради което изпълнително дело 3015/2021 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински е образувано за подлежащо на принудително изпълнение вземане.

Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на ответника да изпълни принудително вземането за глоба не е погасено по давност и предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

Относно разноските в производството:

2

При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

При тези мотиви Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. ИВ. ИНДЖ., ЕГН ********** и адрес – гр. София, ***********, ет.1, офис 2 срещу Столична община, БУЛСТАТ 000696327, с адрес – гр.

София, ул. “Московска” № 33 иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата от 50.00 лв., представляваща административно наказание „глоба“, наложено с наказателно постановлени № ********** г. на кмета на Столична община, за което е образувано изпълнително дело № 20218380403015 по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838.

ОСЪЖДА, СТ. ИВ. ИНДЖ. , ЕГН ********** и адрес – гр. София, ***********, ет.1, офис 2 да заплати на Столична община, БУЛСТАТ 000696327, с адрес – гр. София, ул.

“Московска” № 33 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 150 лв. – разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3