Решение № 103 от 01.06.2026, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Гражданско дело 951/2025
- Вид
- Решение № 103
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- АНТОН РАНГЕЛОВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.23 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 103 гр. Радомир, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100951 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, с насрещни искове по чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът В. А. К., ЕГН: ********** с адрес: община Р., с.Н.., чрез пълномощника си адв. П. И. П. вписан в ХАК, с адрес за призоваване: гр. Х., ул. „М. Ns 1, тел. ., е предявил иск против ответника „А.Т. Е.Г." АД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „С." № . бл.П. Л.О. Ц., ет. . представлявано от Ф. Д. и С. А., с който моли съда да постанови решение, с което да признае недействителността на чл. 1 от Приложение № 5 към Договор № 636122 за потребителски кредит от дата 31.01.2024 г. сключен с „А.Т. Е. Г." АД, ЕИК: ., поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Моли съда да прогласи нищожността на чл. 4 от Приложение № . към Договор за паричен заем № . от дата 31.01.2024 г. сключен с „А. Т. Еф. Г." АД, ЕИК: . поради това, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Моли да му бъдат присъдени разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение.
Ответникът „А. Т.Е. Г.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., район „Л.”, ул. „С.” № ., ет. ., представлявано изпълнителния директор С. А., чрез процесуалния представител адв. В. Б.-К., вписана в САК, с приложено към настоящата 1 молба пълномощно, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразил становище, че искът е неоснователен.
Предявен е насрещен иск от „А. Т. Е.Г. АД срещу В. А. К., с който моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника В. А. К. да заплати на ищеца „А.Т.Е. Г.” АД следните суми, съгласно сключения помежду им Договор за кредит № . и приложимите към този договор за кредит Погасителен план, Приложение и Общи условия, а именно:
Главница в размер на 2430 лева, частично от 3000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита;
В случай че съдът обяви Договор за потребителски кредит № . за недействителен, то на основание чл. 23 от ЗПК В. А. К. следва да бъде осъден да върне чистата сума по кредита, а именно 2430 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.
Моли съда да осъди ответника В. А. К. да заплати на „А. Т. Е. Г.” АД всички направени по настоящото исково производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По първоначалния иск.
Страните не спорят за сключването на договор за потребителски кредит от 31.01.2024 г., по силата на който отевтникът „А. Т. Е. Г." АД е предоставил на ищеца В. А. К. заем в размер на 3 000 лв.
Съгласно клаузата на чл. 1 от приложение № . към договора, страните се споразумяват, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит (тоест денят, на който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения:
1.
Поръчителство на две физически лица или
2.
Банкова гаранция в размер на 4849.44 лева, представляваща сбор на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон- ЗПК.
В чл.1 от приложение № 5 към договора е уговорено следното:
2
В конкретния случай в спорните между страните клаузи на раздел I. Цел и предмат на договора и в раздел „Отговорност на кредитополучателя“ - чл. 5.1– 5.3., в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно настоящия договор и общите условия. Съгласно чл.5.6., в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и условията на цитираните по- горе или действието на обезпечение бъде прекратено по някаква причина, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е представил обезпечение.
Размерът на неустойката изрично посочен в Прилжение № 1 към договора е „2.96 лева средно на ден, като неустойката не трябва да надвишава 1% дневно от главницата по кредита“. На пръв поглед изглежда, че тази сума представлява неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК не би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР. Подобно тълкуване обаче би било твърде буквалистично и не държи сметка, както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на неустойката, така и за връзката на чл.5.6. от Приложение № . към Договора с останалите разпоредби от Договора. Така, съгласно трайно установеното виждане в теорията и задължителните постулати на ТР № . от 15.06.2010 г. по т.д. № ./2009 г. на ОСТК на ВКС като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на длъжника по договора.
В горния смисъл неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, с която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Като примерни критерии дали неустойката излиза извън присъщите й три функции, в същото тълкувателно решение са посочени: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Предвид горното съдът намира, че така предявения иск следва да бъде уважен.
По насрещния иск.
Претенцията на ищеца по насрещния иск – ответник по първоначалния иск, е за главница в размер на 2430 лева, частично от 3000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното 3 плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита.
По делото е изслушано и прието без възражения от страните заключение по съдебно – икономическа експертиза на вещото лице Я. А.. Според вещото лице, Договор за потребителски кредит № ./31.01.2024 г. е сключен между „А. Т. Е. Г." АД - кредитодател и В.
А. К. - кредитополучател, за сумата от 3 000,00 лева.
Според експерта, процесният догоовр е сключен между „А. Т. Е.Г." АД кредитодател и В. А. К. - кредитополучател, за сумата от 3 000,00 лева.
Годишният процент на разходите по Договор за потребителски кредит № ./31.01.2024 г. с включена договорна лихва и месечна такса от 6,25 лева, е в размер на 64.992 %.
Годишният процент на разходите с включена договорна лихва, такса от 6,25 лева и 182,94 лева неустойка или общо 4 390,56 лева, платима разсрочено на вноски, е в размер на 288,96 %.
За периода от предоставяне на кредита до датата на предоставяне на данни от ответника са платени 291,44 евро или 570,00 лева, с които са погасени задълженията по договора, описани в таблица № 1 - колони от № . до № ., по дати и суми на плащане и погасени задължения, както следва:
-
39,49 евро или 77,23 лева главница
-
60,63 евро или 118,58 лева договорна /възнаградителна/ лихва
-
154,25 или евро 301,69 лева неустойка
-
6,39 евро или 12,50 лева такса
-
30,68 евро или 60,00 лева такси за извънсъдебно събиране
Константна е съдебната практика по отношение на приложението на чл.23 от ГПК, относно това, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита и не дължи лихви и други разходи по кредита, включително и неустойка.
Предвид това съдът намира, че, след приспадане на всички вноски в размер на 291,44 евро или 570,00 лева, отвентикът по насрещния иск дължи разликата до получените 3000 лв., а именно 2430 лева /1242.44 е./
По разноските.
Относно разноските на ищеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част на исковата претенция. Предвид това, че ищецът е освободен от такси и разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца В. А. К. сумата от 199.40 е.
/390 лв./ - направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Р. държавна такса 4 върху уважената част на иска, която възлиза на 50 лв. /25.56 е./, както и по сметка на РС – Р. сумата от 105 е. – за съдебно – икономическа експертиза, предвид освобождаването на ищеца от такси и разноски по делото.
Относон разноските на отнетника - ищец по насрещния иск.
Съгласно решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-./19 и С-./19 на Съда на Европейския съюз, с което е изяснено, че чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива ./13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати в следствие на установяване на нищожност на догоорна клауза поради правната уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива ./13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В т.96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебни разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен относно неравноправния характер на спорната клауза.
Съгласно вече установената съдебна практика, това становище на СЕС следва да се търкува в полза на потребителя, като в настоящия случай на ответника – ищец по първоначалния иск, не следва да бъдат присъждани разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА по предявения иск от ищеца В. А. К., ЕГН: ********** с адрес: община Р., с.Н.., чрез пълномощника си адв. П. И. П. вписан в ХАК, с адрес за призоваване: гр. Х., ул. „М." Ns . тел. ., против ответника „А.Т. Е. Г." АД, ЕИК: . със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н Л., ул. „С." № ., бл.П. Л. О. Ц. ет. ., представлявано от Ф.. Д. и С. А., недействителността на чл. 1 от Приложение № 5 към Договор № 636122 за потребителски кредит от дата 31.01.2024 г. сключен от ищеца с „А. Т. Е. Г." АД, ЕИК: ., поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.З от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.