Разпореждане № 36863 от 22.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 51959/2022
- Вид
- Разпореждане № 36863
- Подписан
- 22.03.2023
- Състав
- БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 21924 от 16.02.2023 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 24833 от 23.02.2023 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 69320 от 06.06.2023 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
Цитирани разпоредби
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 36863 гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Частно гражданско дело № 20221110151959 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК .
Образувано е по молба на адв. М. Х. от САК за изменение на заповед№*****/01.11.2022г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 600,00лева за оказана безплатна правна помощ, съобразно минималните размери, посочени в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г.
Препис от молбата е връчен на противната страна, която не изразява становище по нея.
Съдът намира молбата за неоснователна поради следното:
Със заповед№*****/01.11.2022г е разпоредено Длъжникът (фирма) с ЕИК: (номер) и адрес: (град), (адрес) (столица) да заплати на Адвокатско дружество "(адв. дружество)", код по Булстат (номер) сумата 60 лева - адвокатско възнаграждениое за предоставена безплатна правна помощ.
При определяне размера на възнаграждението съдът взема предвид практиката на Съда на ЕС по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 СЕС, по които е постановено решение от 23.11.2017г., съдържащо произнасяне по преюдициално запитване , в което е прието, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. В тази връзка е дадено разяснение, че съдилищата, при разглеждане на всяко конкретно дело, следва да проверят дали с оглед на конкретните условия прилагането на наредбата за минималните адвокатски възнаграждения действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е 1 необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
От посоченото решение следва да се направи извод, че във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба№1 от 09.07.2012г. при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, както и да не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие.
Горецитираното решение на СЕС следва да намери приложение и в настоящото производство, като се приеме, че съдът определя минималното адвокатско възнаграждение, съобразно свършената от пълномощника работа, фактическата и правна сложност делото, неговата продължителност и материалния интерес. Още повече, че последните изменения на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, приета от Висшия адвокатски съвет, предвиждат минимални възнаграждения, които не са съобразени с социалноикономическото положение в Република България и прилагането им в предвидените минимални размери би ограничило достъпа до правосъдие на българските граждани.
В случая съдът е определил възнаграждение за безплатна правна помощ от 60,00лева, като е взел предвид свършената от процесуалния представител работа, изразяваща се в попълване на бланка на заявление за издаване на заповед. При извършване на посочената дейност не се изискват правни познания и заявителят би могъл и сам да попълни заявлението. Именно такъв е смисъла на заповедното производство, да избегне реализиране правата на страните при наличие на безспорни вземания чрез провеждане на исково производство, свързано със значителни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение. Именно затова са предвидени бланкови заявления, които страната да може да попълни и сама, а при необходимост от ползване на правна помощ за попълване на същото не е оправдано присъждане на претендираното възнаграждение, тъй като доближава по размер процесното вземане, което е платено в срока за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното съдът приема, че молбата за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ, изразяваща се в изготвяне на заявление по чл.410 от ГПК в размер на 600 лева е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. Х. от САК за изменение на заповед№*****/01.11.2022г. в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер от 600,00лева за оказана безплатна правна помощ, съобразно минималните размери, посочени в НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3