Решение № 260118 от 15.02.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …………/15.02.2024 г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, в публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Анелия

Груева, като разгледа докладваното от съдията в. гр. дело № 719 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 105206 от 28.04.2017г., постановено по гр.д. № 13381/2015г. по описа на СРС, 125ти състав, е осъден М.К.Д. да заплати на Н.М.Н. по предявен частичен иск за обща претенция от 2 000 000 лева иск правно основание чл. 45 от ЗЗД, сумата от 2000 лева, обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.10.2013г. до датата на предявяване на иска – 16.03.2015г., вследствие на разпространени писмен документ вх. № на ПРС45647/02.10.2013г. с автор М.К.Д., адресиран до Председателя на РС Пловдив за употребените в документа изрази: „НОХД 8055/2012г. е изпратено за разглеждане в гр. Пловдив от ВКС, на основание чл.43,т.3 НПК- Това Решение е несправедливо и е взето под впечатлението на множество жалби до всички възможни както български, така и европейски инстанции! Тези жалби безспорно са явен натиск върху съдебните органи в България с цел, постигани на един явно несправедлив, но задоволяващ апетитите на г-н Н.“ ;“ След като не постигна желания за него резултат в гражданския съд, то Господин „потърпевш“, позовавайки се на лични връзки в прокуратурата, успя да наложи повдигане на обвинение срещу мен на основание чл.206 НК, с което продължи многогодишния тормоз над мен и семейството ми!“; „в случая „потърпевшия“ извършва спрямо мен престъпление по чл.286 НК“; ведно със законната лихва от 02.10.2013г. до плащането, както и сторените по делото разноски от 2701 лева, като предявения от Н.М.Н. иск срещу М.К.Д. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е отхвърлен за разликата между уважената част до пълния предявен размер от 5100 лева, предявен като частичен от сумата 2 000 000 лева, както и за изложените в документа изрази „господин потърпевш“ и „потърпевш“.

От ищеца Н.М.Н. е подадена в срок въззивна жалба с вх. № 5088138/08.06.2017г. срещу първоинстанционното решение, в частта, в която предявения от него иск е отхвърлен. В жалбата се излагат съображения за неговата неправилност в обжалваната част. Твърди се, че при постановяването му районният съд неправилно е приложил критерия „справедливост“, като е нарушил материалния закон и се е произнесъл при непълнота на доказателствата. Въззивникът-ищец се позовава на практика на Върховния касационен съд, като посочва, че в случаи на разпространяване на много по-малко неверни твърдения са присъждани обезщетение в значително по-големи размери.

Поддържа се, че е налице неточно прилагане на правото на Европейския съюз и в частност чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата за основни права в Европейския съюз. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено, като вместо това предявения от него частичен иск да бъде изцяло уважен. Претендира се и присъждането на сторените в процеса разноски. Направени са доказателствени искания.

Отговор на въззивната жалба от насрещната страна – М.К.Д. не е постъпил.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК са депозирани две въззивни жалби от ответника М.К.Д. срещу първоинстанционното решение, в частта, в която искът на Н.М.Н. е уважен, а именно въззивна жалба с вх. № 64277/22.05.2017г., подадена лично от ответника, и въззивна жалба с вх. №

5080466/26.05.2017г., подадена чрез адв. С..

С разпореждане № 293036/13.12.2017г., постановено по гр.д. № 13381/2015г. по описа на СРС, 125ти състав, въззивната жалба на М.Д. с вх.№ 5080466/26.05.2017 г. е върната.

Във въззивната жалба с вх. № 64277/22.05.2017г. се излагат твърдения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като се поддържа, че процесното искане с вх. № 45647/02.10.2013г. не е написано и подписано от него. В подкрепа на своето твърдение изтъква обстоятелството, че в искането е посочено, че ответникът е с 83 % нетрудоспособност, а в действителност е с 82 %, за което прилага като доказателство ТЕЛК № 1098 от 071/08.05.2013г. Посочва се, че свидетелката изслушана пред СРС – Г.В.Н. е съдружник на ищеца, като доказателство за това представя справка от Държавен фонд земеделие. Поддържа се, че делото е следвало да бъде разгледано не от Софийски районен съд, а от Районен съд – гр.Силистра. С оглед изложеното се моли първоинстанционното решение да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н.М.Н., в който се поддържа, че постановеното решение в обжалваната от М.Д. част е правилно. Посочва се, че районният съд съвсем точно и правомерно е определил предмета на предявения деликтен иск, като докладът по делото не е оспорен от ответника. Твърди се, че ирелевантно за спора е обстоятелството дали е извършено престъпление или не. Ето защо се моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Н.М.Н., в която твърди, че ответникът М.Д. е подсъдим по НОХД № 8055/2012 г. на PC - Пловдив, по което ищецът е частен тъжител и граждански ищец. Твърди се, че за периода от 15.09.2013 г. до 27.12.2013 г. (молба – уточнение от 11.02.2016 г.), ответникът е разгласил и разпространил многобройни неверни и позорни твърдения и е приписал на ищеца престъпления (наречени от ищеца „изключително гнусни клевети и обиди“) в молба, вх.№ 45647/02.10.2013 г. (която ищецът нарича „изключително гнусен клеветнически пасквил“) чрез представяне и по НОХД № 8055/2012 г. на PC – Пловдив, и разпространение на този „клеветнически пасквил“ в „милиони копия“ и разпространение „по технологията за разпространение на позиви“ (така в ИМ) лично и чрез подставени лица на територията на гр. София, Пловдив, Русе, Силистра и областите, както и чрез Интернет – с поставянето му на общодостъпно място, до което имат достъп ежедневно милиони хора и го четат (така ИМ).

Твърдените като неверни, позорни, клеветнически и обидни твърдения са следните:

-

„НОХД

8055/2012г. е изпратено за разглеждане в гр.Пловдив от ВКС, на основание чл.43,т.3 НПК- Това Решение е несправедливо и е взето под впечатлението на множество жалби до всички възможни както български, така и европейски инстанции! Тези жалби безспорно са явен натиск върху съдебните органи в България с цел, постигане на един явно несправедлив, но задоволяващ апетитите на г-н Н.“ - във връзка с които твърди, че изложеното не съответства на истината - не депозирал множество жалби, не е оказвал натиск, не е имал цел несправедлив процес, няма апетити за задоволяване;

-

“След като не постигна желания за него резултат в гражданския съд, то Господин „потърпевш“, позовавайки се на лични връзки в прокуратурата, успя да наложи повдигане на обвинение срещу мен на основание чл.206 НК, е което продължи многогодишния тормоз над мен и семейството ми!“ - във връзка с което твърди, че пълна лъжа в частта относно твърдението за натиск и желан резултат, не е ползвал лични връзки, не е оказвал тормоз нито върху ответника, нито върху семейството му, а не е разговарял с него от 12 години.

-

„В съдебно заседание в гр. Силистра, „потърпевшият“ заяви, че иска отвод на всички съдии от силистренския съдебен район. За моя изненада, немотивираното искане е било явно удовлетворено, защото след време то се озовава при Вас!“ - във връзка с което твърди, че посоченото е „изключително нагло и цинично“ ответникът да се гаври с пострадалия, като го описва като „потърпевш“, никога не е предявявал немотивирано искане;

-

„Поради дълбоката ми убеденост, че аз съм невинен и в случая „потърпевшия“ извършва спрямо мен престъпление по чл.286 НК“- твърди се, че нагло и цинично ответникът приписва на ищеца престъпление, което знае, че не е извършил;

-

„Това ще бъде явно справедливо и ще ми даде възможност лично да докажа своята невинност. В противен случай, ще се окаже, че явно злонамерени и непочтени лица ползват съдебната власт за постигане на свои користолюбиви цели, което я злепоставя пред обществото“- оспорват се това твърдение, тъй като ищецът не е непочтен, не е злонамерен, никога не е ползвал съдебната власт, като напротив – самият Н.Н. е пострадал от „мафиотската структура която контролира съдебната власт, включително и от мафиотската структура покровителстваща ответника“ (така посочено в ИМ);

-

Поддържа се, че всички изложени думи, изрази и твърдения са и обидни по отношение на адв. Н.Н. – наричането му с думите – „лицето“, „потърпевш,

„Господин потърпевш“, „злонамерено лице“, „непочтено лице“ , че е „извършел престъпление по чл. 286 от ГПК,

- че адв. Н. Н. има

„користолюбиви цели,

- че отправя „немотивирано искане към съда“ ,

- изразите, че решението на Върховния съд е несправедливо и е взето под впечатлението на множество жалби от известния Борец против мафията и корупцията адв. Н. Н.; че адв. Н.Н. е извършил „явен натиск върху съдебните органи в България цел, постигани на един явно несправедлив, но задоволяващ апетитите на г-н Н.“, „че не е постигнало желания от него резултат в гражданския съд“; изразите, че

„ползвайки се от лични връзки с прокуратурата, успя да наложи повдигане на обвинения срещу мен на основание чл. 206 от НК.; „с което продължи многогодишния тормоз над мен и семейството ми“, че адв. Н.Н. бил извършил „престъпление по чл. 286 от НК“, че адв. Н.Н. бил ползвал „съдебната власт за постигане на своите користолюбиви цели, което я злепоставя пред обществото“, че Н.Н. бил „злепоставил пред обществото „Съдебната власт“.

Твърди се, че на ищеца са нанесени огромни неимуществени и имуществени вреди, опозорено е доброто му име и е сринат авторитета му, провалена е адвокатската му кариера, провалена е политическата му кариера, издигането на висша държавна длъжност. Адвокат Н. бил потресен от прочетеното, шокиран, загубил работоспособността си, непрекъснато се разсейва с мисли за процесните клевети, изживява тежки негативни емоции. Предявява осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД- за сумата 5100 лева - частичен, с размер на цялата претенция 2 000 000 лева, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от разпространяване, от страна на ответника, на неверни, обидни и клеветнически твърдения против него.

Ответникът М.К.Д. е представил два отговора на ИМ – подписан и изготвен от него лично – от 26.05.15 г. и изготвен от адв. С., надлежно упълномощен. Оспорва се предявения иск като недопустим, по съображения, че сочените факти от ищеца са за установяване на престъпно обстоятелство (доколкото се сочи, че се твърди за извършване на престъпления по чл. 146 и чл. 148 от НК), което следва да се извърши с влязла в сила присъда, или иск по чл.124,ал.5 ГПК, какъвто не е предявяван.

В отговора, подаден лично от ответника, заявява, че поведението на ищеца (негово лично и чрез адв.М.), считано от 2002 г., е с цел физическото му унищожение. Поддържа се, че ищецът е образувал множество дела срещу ответника и се налага да пътува различни съдилища. Оспорва да е подписал посоченото писмо.

По делото е представен и приет като доказателство документ, вх. № 45647/02.10.2013 г., с посочен автор М.К.Д., адресиран до Председателя на PC Пловдив. Документът е озаглавен „Искане от М.К.Д., подсъдим по НПХД 805 на НО-3, състав 12 по описа на РС-Пловдив, относно подсъдността на делото“ . В същия се сочи, че НОХД 8055/2012 г. е изпратено за разглеждане в гр. Пловдив от ВКС, което решение е „несправедливо и е взето под впечатлението на множеството жалби, оправени от лицето, представящо се за потърпевш по делото, до всички възможни както български, така и европейски инстанции! Тези жалби безспорно са явен натиск върху съдебните органи в България, с цел постигане на един явно несправедлив, но задоволяващ апетитите на г-н Н.. След като не постигна желания за него резултат в гражданския съд, то Господин „потърпевш“, ползвайки се от лични връзки в прокуратурата, успя да наложи повдигане на обвинение срещу мен на основание чл.206 НК, с което продължи многогодишния тормоз над мен и семейството ми! В съдебно заседание в гр.Силистра, „потърпевшият“ заяви, че иска отвод на всички съдии от Силистренския съдебен район. За моя изненада, немотивираното искане е било явно удовлетворено, защото след време делото се озовава при Вас!. Излагат се твърдения за значително влошеното здравословно състояние на автора, като се излагат и доводи за значително влошеното финансово състояние на автора – с 83 % нетрудоспособност бил, и нямал и физическа възможност и средства за да пътува между Силистра и Пловдив. Сочи се „Поради дълбоката ми убеденост, че аз съм невинен и в случая „потърпевшия“ извършва спрямо мен престъпление по чл. 286 от НК, имам желанието лично да присъствам при разглеждане на делото, което бих могъл да сторя ако…. “ /...сочат се съдилища, за които авторът сочи, че може да уговори личният си лекар да го придружава/. Прави се искане делото да се върне на ВКС, за да се възложи за разглеждане на състави от посочените, което според автора ще бъде „явно справедливо“ и ще му даде възможност да докаже невинността си. „В противен случай, ще се окаже, че явно злонамерени, непочтени лица, ползват съдебната власт за постигане на своите користолюбиви цели, което я злепоставя пред обществото“.