Протокол № 1921 от 29.10.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1921 гр. Пазарджик, 29.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220102482 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:50 часа се явиха:

Ищцата И. Д. Х. - редовно призована чрез процесуалния си представител, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 28991/24.10.2025 г. от адв. С. М., пълномощник на ищцата, с която изразява становище по хода на делото и съществото на спора. Претендира разноски по представения с молбата Списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът „..................“ ... - редовно призован чрез процесуалния си представител, не изпращат законов или процесуален представител.

Постъпила е молба с вх. № 24716/12.09.2025 г. от А. С., изпълнителен директор, с която изразява становище по хода на делото. Поддържа изцяло ОИМ по съображенията изложени в него. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 2 от ГПК.

Изразява становище по същество. Претендира разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че на 10.10.2023 г. между И.

Д. Х., с ЕГН: ********** и „..................“ АД с ЕИК: .............. е сключен договор за потребителски кредит. По силата на този договор „....................“ АД предоставил в заем на И. Д. Х. сума в размер на 600.00 лв., която тя следвало да върне на 12 равни месечни вноски всяка в размер на 65.39 лв., дължими на всяко 10-то число на съответния месец, подробно описани в погасителен план, при фиксирана годишна лихва от 52.68 %, годишен процент на разходите 67.46 % и при обща сума за погасяване в размер на 784.68 лв. Съгласно параграф 4 от договора, И. Д. Х. се е задължила в тридневен срок от сключването на договора, да осигури на кредитора някое от следните обезпечения: по б. а) поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати или по б. б) поръчителство на две физически лица, които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер надвишаващ 50 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни заплати. В параграф 5 е уговорено, че ако И. Д. Х. не предостави в срок някое от посочените обезпечения, дължи на „.................“ АД неустойка в размер на 487.32 лева, платима на 12 равни части в размер на 40.61 лв.

Въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойка за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителен план. На И. Д. Х. била определена месечна вноска в размер на 106.00 лв. с включената от самото начало неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Уговорената между страните в параграф 7 от договора за потребителски кредит неустойка е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга.

Твърди се, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение – три дни от сключване на договора, е нелогично и икономически необосновано. Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които 2 трябва да отговарят поръчителите показват, че единствената цел на неустойката е различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението. За „.................“ ....... е било предварително ясно, че И. Д. Х. трудно би могла да осигури което и да е било от исканите обезпечения и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Следователно действителната цел на тази неустойка е да породи допълнително парично задължение за доверителката ми, наред с това да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва, а това прави неустойката нищожна съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Твърди се, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и я прави недействителна на основание чл. 21 от ЗПК. Неустойката също така излизала извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и нарушава основните принципи на справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Неустойката, освен това, заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, забраняваща при забава на потребителя кредиторът да търси други вреди освен лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. На следващо място неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Нищожността на неустоечната клауза води до недействителност на целия договор за потребителски кредит на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради не посочване на всички компоненти на ГПР в договора.

Сочи се също така, че неустоечната клауза е формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т.

10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на 3 ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР от 67.46 % се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти пониска от действителната такава. Това, освен че заблуждава потребителя за реалната икономическа тежест на кредита, заобикаля императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита и противоречи на задължителното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит.

На основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с клаузата за неустойка, твърдят, че целият договор за потребителски кредит за недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за потребителски кредит, който е сключила И. Д. Х. е посочен размер на ГПР от 67.46 %, но този размер не отговаря на действителните разходи, 4 които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка при непредоставяне на обезпеченията. Това противоречи с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

Твърди се, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва И. Д. Х. да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди се, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя И. Д. Х. в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като не спазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Поради което договор за потребителски кредит, сключен на 10.10.2023 г. не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК е недействителен.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но 5 не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 600.00 лв. и всичко заплатено над посочената сума се явява платено от И. Д. Х. на „.................“ ....... при начална липса на основание. И. Д. Х. е заплатила парична сума в общ размер от 624.00 лв. на „...............“ ..... по договора за потребителски кредит чрез няколко парични превода. Поради което ако се установи, че договора за потребителски кредит е недействителен, считам че „......................“ ...........следва да върне 24.00 лв. на И. Д. Х., които тя е платила в повече.

Налице е фактическият състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание. И. Д. Х. е платила сума в размер на 24.00 лв. в повече по процесния договор за потребителски кредит, който е недействителен.

Моли се съдът да постанови решение, с което да обяви договор за потребителски кредит, сключен на 10.10.2023 г. между И. Д. Х., с ЕГН:

********** и „...................“ ....... с ЕИК: .............. за нищожен поради противоречие на закона – чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК и да осъдите „..................“ ......... с ЕИК: .............. на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да заплати на И. Д. Х., с ЕГН: ********** сумата в размер на 24.00 лв. като недължимо платено.