Решение № 18128 от 26.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18128 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110108317 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Й. П. С. срещу П. Й. С., с която е предявен владелчески иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на ответника да възстанови на ищеца отнето владение на недвижим имот като му предаде имота.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за доброволна делба от 17.09.2001г. ответникът, негов син, му е учредил пожизнено право на ползване върху собствения си недвижим имот, съставляващ апартамент № 3, находящ се в гр.

София, ********, нанесен в КККР като имот с идентификатор ***********. Твърди, че живее в имота от месец септември 2001г., като единствено той притежавал ключове.

На 30.11.2021г. негов съсед му се обадил и съобщил, че ответникът отишъл с ключар и разбива вратата на апартамента. Когато пристигнал на място ищецът заварил повредена ключалката и патронът на вратата разбит, като не могъл да я отключи.

Заварил и ключаря, който му казал, че ответникът го ангажирал да разбие вратата.

Свързали се с ответника, който пристигнал и започнал да гони ищеца от сградата, повикал домоуправителя, както и полиция. По молба на ищеца пристигнал и архитекта на сградата Г. П., който се опитал да разубеди ответника. Тъй като ответникът отказал да му възстанови фактическата власт върху имота, за ищеца се поражда правен интерес от търсената посесорна защита.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за недопустимост, а по същество и неоснователност на предявения иск. Оспорва легитимацията на ищеца като титуляр на учредено му вещно право на ползване, при твърдения, че процесният договор за доброволна делба не е произвел правно действие поради неспазване на изискуемата форма за действителност, а също и поради липса на съгласие от ищеца, който не е страна по същия. Твърди, че е оспорил по исков ред правото на ползване на ищеца, като е образувано гр.д.№ 1

3683/2022г. по описа на СГС, ГО, I-23 състав. Поддържа също, че е изтекъл законовият 6-месечен срок за предявяване на иска, тъй като още от 25.07.2020г. имотът не се намира в държане на ищеца. По същество оспорва твърденията на ищеца за отнето по скрит начин владение на имота, като поддържа, че ищецът се е преместил доброволно в друго жилище и не е имал достъп, нито ключове от процесния апартамент, в който живеят наематели.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2001г. е сключен договор за доброволна делба между П. Й. С. и трети за производството лица - В.Г.С., Р.Е.П. и Д.Д.П., по силата на който ответникът получил в дял и станал изключителен собственик на недвижим имот идентификатор ***********, представляващ апартамент № 3, находящ се в гр. София, *********** дял IV от процесната сделка съделителите са постигнали съгласие за учредяване право на ползване на Й. П. С. и В.Г.С. върху описаните в дял I недвижими имоти, в това число и процесния апартамент № 3. С Решение № 318 от 18.01.2024г. по гр.д.№ 3683/2022г. на СГС е признато за установено по предявения от П. С. отрицателен установителен иск, че Й. С. не притежава ограничено вещно право на ползване върху апартамент № 3. Първоинстанционният съдебен акт е потвърден с Решение № 234 от 04.03.2025г. по в.гр.д.№ 1369/2024г. на САС, като същият е влязъл в сила на 04.04.2025г.

На 01.08.2009г. П. С. е сключил договор за наем с Х.К., по силата на който ответникът се е задължил да предостави за възмездно ползване апартамент № 3, с адрес: гр. София, ********** за срок от 10 години срещу месечна цена от 250 лв.

Представени са фактури, издадени от „ЧЕЗ Електро България“ АД, от чието съдържание е видно, че на името на наемателя е открит клиентски № 310226320808 и са начислявани задължения за електрическа енергия през месец март и април 2019г. От приетите приходни квитанции се установява, че в периода от 2019г. до 2021г. данъкът върху недвижимия имот и таксата за битови отпадъци са заплащани от П. С..

На 27.07.2021г. Й. С. и Н.С. са депозирали жалба до СРП, съдържаща оплаквания за неправомерно монтиране на камери за видеонаблюдение, насочена към тераса на партера, находящ се в гр. София, **********.

За установяване на обстоятелствата относно упражняваната фактическа власт върху недвижимия имот и твърдяното нарушение на владението са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л. Х., който споделя, че познава страните по делото и живее на етаж 2 на процесната сграда. Съобщава, че Й. С. живеел в апартамент № 3 до 30.11.2021г., като първоначално живеел с брат си, който поради здравословното си състояние бил на легло. В съседния апартамент живеела майката на ищеца, като последният се грижел и за двамата. След смъртта на брат му, която настъпила не много отдавна преди 30.11.2021г., не му е известно някой друг да е живял с Й. във въпросния имот. Свидетелят заявява, че на 30.11.2021г. видял ключар пред апартамента, който извършвал опит да отвори входната врата, за което уведомил ищеца. От съседите в сградата разбрал, че впоследствие се появили Й., П. и полицейски служители, които забранили на страните да влизат в апартамента, докато спорът не се разреши. След този случай неколкократно забелязал ищеца на адреса, но не и вътре в апартамента. Впоследствие П. С. бил избран за домоуправител на сградата и сменил ключалката на външната врата, за което бил оправомощен от етажните собственици, като на Й. С. не бил предоставен ключ или чип от нея.

2

Като свидетел по делото е разпитан и Г. П., според чиито сведения сградата на ул. „Прибойница“ била построена от Й. С. и същият живеел в апартамента на първия етаж с голяма тераса още от момента, в който бил пригоден за живеене, заедно с брат си, за когото полагал грижи, тъй като бил неподвижен. В друго жилище на същия етаж живеела майката на ищеца. Споделя, че през месец ноември 2021г. имал уговорка с Й.

С. да си вземе обратно документи, свързани с пенсиониране, като при пристигане на адреса се оказало, че вратата била заключена и няма достъп. На място бил и П. С., който заявил на ищеца, че няма право да ползва недвижимия имот. Били извикани полицейски служители, които им указали да не отварят вратата до разрешаване на въпроса помежду им. Въпросните документи останали в жилището, като впоследствие част от тях изчезнали. От разкази на ищеца разбрал, че процесният имот бил негова собственост, като го „дарил срещу гледане“ на сина си. Излага, че не знае къде точно е живял Й. С., но срещите си провеждали във въпросния апартамент, там той си държал багажа.

Гласни доказателства са събрани и от С. Б., според чиито сведения преди 5-6 години разбрал от свой приятел, че апартамент № 3 на **********, партер бил свободен, поради което в края на 2020г. заедно с П. С. извършили оглед. Описва, че харесал апартамента, и го наел, като впоследствие се оказало, че в него няма електричество. По разкази на неговия приятел в този апартамент живеел чичото на ответника, но не е виждал нито него, нито Й. С..

Свидетелски показания са предоставени и от Н. Ц., който споделя, че около средата на 2020г. Й. С. и „С.а“ се нанесли и постоянно заживели в кв. „Борово“, блок 24. С тях имало и куче. От време на време ги посещавала и дъщерята на С.а. До 2021г. живеела в апартамента и майката на ищеца, когато починала. След нейната смърт посетил апартамента с цел актуализиране на неговия собственик в домовата книга, при което ищецът и С.а се легитимирали с нотариален акт.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

Наведените от ответника възражения за недопустимост на предявения иск съдът намира за неоснователни. Правният интерес от предявяването на владечелски иск се извежда от фактическите твърдения на ищеца, че е владелец, а ответникът му е отнел фактическата власт върху процесния недвижим имот. Наличието на правен интерес не се засяга от факта дали владелецът действително е упражнявал фактическа власт върху вещта, тъй като този въпрос има отношение към основателността на исковата претенция. Активна процесуална легитимация за предявяване на посесорен иск има всяко лице, което твърди да притежава качеството владелец или държател по отношение на вещ, владението или държането върху която е било отнето по описаните в чл. 76 ЗС начини, като е ирелевантно дали е титуляр на правото на собственост, или ограничено вещно право. От своя страна, спазването на предвидения шестмечен преклузивен срок за предявяване на иска е фактически въпрос, който подлежи на доказване с всички допустими по реда на ГПК доказателствени средства /в този смисъл Определение № 50131 от 19.05.2023г. по гр.д. № 2711/2022г. на ВКС, I г.о./.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, съставляващи основание на 3 исковата претенция, сезиращият съда иск е с правно основание чл. 76 ЗС.

Основателността на иска е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: факта на упражнявано владение върху процесния недвижим имот и факта на отнемане на владението от страна на ответника по посочения в исковата молба начин.

С разпоредбата на чл. 76 ЗС е регламентирано правно средство за защита както на владението, така и на държането на недвижим имот без значение на времето, през което е продължило конкретното фактическо състояние, стига фактическото господство да е било нарушено по насилствен или скрит начин. Владелческият иск следва да се предяви в рамките на 6-месечен срок, който започва да тече от датата на нарушението, съответно от отнемане на владението. Срокът има преклузивен характер, за неговото спазване съдът следи служебно, като с изтичането му отпада притезанието на владелеца.

От съвкупния анализ на събраните в хода на производството доказателства съдът намира, че посесорният иск е предявен от ищеца в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл. 76 ЗС, тъй като исковата молба е депозирана на 17.02.2022г., а според показанията на свидетеля Л. Х., които следва да се кредитират в тази част при липса на опровергаващи ги данни, конкретните действия, срещу които ищецът търси защита, датират от 30.11.2021г.

С владелческия иск по чл. 76 ЗС се защитава владението и държането на недвижимите имоти, като е без значение на какво основание са установени и дали същите са правомерни, или не, дали владението е добросъвестно, или не. Тази защита може да бъде предоставена срещу всеки, който е отнел владението или държането по насилствен или скрит начин, включително и срещу собственика. Предмет на доказване е фактът, че ищецът има качеството владелец или държател на имот към момента на твърдяното отнемане /в този смисъл Решение № 685 по гр.д. № 1365/2008г. на ВКС, I г.о./. В разглеждания случай ищецът твърди да е владял процесния апартамент № 3 от месец септември 2001г. до 30.11.2021г., когато фактическата му власт върху имота била отнета. В подкрепа на тези твърдения е представил договор за доброволна делба от 17.09.2001г., с който съделителите, сред които и ответника, са постигнали съгласие в полза на ищеца да бъде учредено пожизнено право на ползване върху жилището. По аргумент от чл. 357, ал. 2 ГПК в производствата по предявени посесорни искове документите, доказващи вещни права, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владение. Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Л.

Х., който също съобщава, че Й. С. живеел в недвижимия имот от 2001г., като обитавал същия заедно с брат си, а в съседния апартамент живеела майка му. Предоставените сведения са последователни, логични и вътрешно хармонични, почиващи на лични и непосредствени възприятия, доколкото свидетелят живее на втория етаж в същата сграда. Свидетелските показания обаче следва да бъдат кредитирани само досежно периода от 2001г. до средата на 2020г., за който период кореспондират с показанията на Н. Ц., според когото ищецът, брат му и майка му се нанесли именно тогава в имот в кв. „Борово“, бл. 24, като дошли от ул. „Прибойница“. Доказателствената стойност на свидетелските показания на Л. Х. не се разколебава от несъответствието, че според него братът на ищеца починал известно време преди 30.11.2021г. Предвид изминалия период от време /повече от 7 години/ и способностите на човешката памет подобно разминаване е житейски логично. В подкрепа на този извод са и гласните доказателства на Г. П., които сами по себе си се характеризират с известна непоследователност и противоречивост, доколкото не изясняват дали в посочения период Й. С. е живеел в имота, или го е посещавал. Въпреки това обаче изложените 4 данни предоставят информация за упражнявана фактическа власт от ищеца върху недвижимия имот, която няма спорадичен и инцидентен характер. А и както беше отбелязано, предоставените сведения са в синхрон с показанията на Л. Х. и Н. Ц..