Решение № 285 от 10.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Варна , 10.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Т. Василев

С. В. Пенева

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503552 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Г. К. С., К. Г. К. и Д. Г. К. срещу Решение № 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав , поправено с Решение № 151 от 02.07.2020г., В ЧАСТИТЕ МУ, с които:

- на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на Г. К.

С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН **********, че Р. Г. Ц. с ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са собственици на общо 1000 кв.м. ид.ч. /всеки един от тях на по 333.33 кв.м.ид.ч./ от недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. Цонево, представляващ по скица имот с пл.

№ 160, включен в УПИ № XI 158, 160, по плана на с. Цонево, с площ 7020 кв.м. и при граници: от две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162, УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65, УПИ VII-215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159, а по документ за собственост съставляващо поземлен имот № 160, включен в УПИ X, в кв. 23 по РП на с. Цонево, цялото с площ от 7020 кв.м. и при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162, ПИ 161, от които 666.67 кв.м. ид.ч. придобити на основание наследяване и - на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен констативен нотариален акт № 149, том I, peг. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на Нотариус И.К. по отношение на 1000 кв.м. ид.ч. от правото на собственост върху описания имот.

1

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Съдържа доводи, че въззивниците не са процесуално и материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като много преди завеждане на исковата молба, наследодатЕ.та им Л. С.а се е разпоредила с притежаваното от нея право на собственост в полза на трето лице с договора по НА № 20/14.03.2014г. След този момент те не са придобили права или задължения по отношение на имота, поради което за ищците не е налице правен интерес от провеждане на иска срещу тях. Вярно е, че според ТР № 4/2014г. на ВКС е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба, но в случая се касае не до действителния продавач, а до неговите наследници, които въобще не са придобили права върху имота, доколкото към момента на смъртта тези права не са съществували и по отношение на тях решението не може да формира СПН. Ето защо производството по делото следва да се прекрати.

Първоинстанционният не е отговорил на релевираните в отговора възражения и оспорвания в този смисъл. Отмяната на КНА от друга страна не влече автоматична отмяна на НА, с който „Алинвест 2014“ ООД е придобил права. Последният продължава да владее имота на правно основание – валидна правна сдЕ. по НА № 20/14.03.2014г., която сдЕ. не е развалена.

Дори и да се приеме, че ищците са собственици на част от имота, ответното дружество не може да бъде осъдено да предаде владението, доколкото основанието за ползването му не е отпаднало. Липсва произнасяне от друга страна по възражението, че доколкото от НА не може да се установи кой каква част от имота притежава, то искът по чл. 124 от ГПК следва да бъде насочен срещу всички собственици по КНА, още повече, че твърдят придобиване на право на собственост на оригинерно основание – по давност. С оглед липсата на установена идентичност между имотите по представените НА и процесния имот, същите не са установили правото си на собственост изобщо. Приемайки обратното по отношение на 1000 кв.м. ид.ч. от процесния имот, съдът е постановил необоснован акт. От доказателствата по делото се установява, че прехвърленият на наследодателя Ц.Б. имот от 2000 кв.м. ид.ч., целият от 7020 кв.м. не е бил негова собственост, доколкото няма доказателства да е бил притежание на неговите прехвърлители, поради което дарствената сдЕ. не е произвела транслативен ефект. Ищците следва да установят правата си върху претендирания обем, на заявеното основание – наследяване, което включва пряко и пълно доказване правата на наследодателя им. Доказване в тази връзка не е проведено по делото. При недоказана собственост искът следва да се отхвърли като неоснователен. Наред с това съдът е излязъл извън рамките на сезирането – ищците не са претендирали наследяване на баба си Р. Г.ева, поради което произнесеното в тази част за 333.33 кв.м. ид.ч. е недопустимо и следва да се обезсили. При липса на преценка на всички доказателства по делото, съдът е приел, че е оборена доказателствената сила на КНА и че не са доказали правото си на собственост, размествайки доказателствената тежест. Показанията на свидетелите са обсъдени незадълбочено, довело до неправилно изясняване на фактическата обстановка. Възприетото от съда по приложението на чл. 79 от ЗС противоречи поради това на съдебната практика, 2 според която, когато владението е установено чрез предаване от предишния собственик/владелец и няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 от ЗС и се приема, че имотът се владее за себе си. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението на своя родственик, който има качеството негов наследник, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. С оглед установеното по делото за съгласие на брата и майката на Л. С.а да се грижи сама за процесния имот, обработвайки го в продължение на установения срок 2000г.-2014г., тя го е придобила по давност, като не е била длъжна да демонстрира своителни намерения на децата на своя брат, тъй като по волята на своите роднини е станала владелец на цялото дворно място. Установено е, че мястото е поддържано постоянно, явно в продължение на 10 години от Л. и съпруга й и С. и съпруга й – Милчо Михалев. След 1990г. ищците не са идвали в с. Цонево, не са се интересували от имота, поради което твърдението им, че са обработвали същия до 2015г. не отговаря на действителното положение. Отправили искане поради всичко изложено за постановяване на решение, с което обжалваното такова бъде обезсилено, респ. отменено като неправилно.

В отговор на жалбата Р.Ц., Е.И. и П.Г. оспорват доводите в нея. Излагат, че водените от тях свидетели живеят постоянно в с. Цонево и познават добре имота и като безпристрастни следва да се ценят като обективни. Свидетелите на ответниците от друга страна са заинтересовани от изхода на делото, като участници в обстоятелствената проверка.

Идентичността на имота също е доказана, а относно съответствието му с имотите по НА от 1937г. няма запазени планове от преди 1961г. за селото. В НА от 1989г., от който черпят права е описан НА от 1937г. Към този момент имотът е бил земеделска земя, включен в регулацията на селото с плана от 1962г. Поради това е отказано възстановяване правото на собственост по отношение на 7 дка в с. Яворово, понастоящем с. Цонево от ОДЗ – Дългопол. В РП към плана под № 160 – нива е записан Г.Б.А., който именно е наследодателят им Г.Б.К.. Наследодателите им са владяли имота от 1989г. и на основание давност придобили правото на собственост. Отправили искане за постановяване на решение, с което обжалваното такова се потвърди като правилно и законосъобразно постановено.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Р. Г. Ц., Е. Г. И. и П. Г. Г. срещу Решение № 378 от 10.12.2019г. по гр.д. № 287/2019г. по описа на ПРС, II-ри състав , В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивниците срещу Г. К. С. с ЕГН **********, К. Г. К. с ЕГН ********** и Д. Г. К. с ЕГН ********** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че Р. Г. Ц. с ЕГН **********, Е. Г. И. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН ********** са собственици на още 254 кв.м. ид.ч. от описания недвижим имот.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на извода на ПРС за липса на идентичност между имотите. Такава за останалите неразпределени 3020 кв.м., след извършените дарения през 1989г. е установена. През 1989г. са извършени две дарения на 3 ид.ч. от цял имот от 7020 кв.м. Двете ид.ч. са с площ по 2000 кв.м. Т.е. след даренията от 1989г. Г. и С.Б.К. са останали собственици на 3020 кв.м. ид.ч. Щом е налице идентичност между процесния и дарените части от имота, то е налице идентичност и за останалата част от имота. Бащата на ищците придобил по наследство от баща си Ц.Б., п. 1995г. 1/9 ид.ч. от останалата част с площ от 3020 кв.м., като притежавал 1002.23 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 7020 кв.м. Тази част е наследена от ищците след неговата смърт. Те са наследили също така 1/12 ид.ч. от 3020 кв.м. след смъртта на бабата на баща им С.К., п.

2009г. По този начин тримата ищци притежават общо 1254 кв.м. Дори да се приеме, че не е установена идентичност между имота по НА от 1937г., то тогава имота е придоби на основание давност при владение на наследодателите им от 1989г. Ето защо отправили искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени в цялост.

В отговор на насрещната въззивна жалба Г. С., К.К. и Д.К. оспорили доводите в нея.

Заявили, че доводът за евентуално придобиване на частта на основание придобивна давност от 1989г. е преклудиран, тъй като не е направен своевременно и съставлява основание, съдържащо нови фактически твърдения, което е недопустимо да се случва пред въззивната инстанция.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от Р. Г. Ц., Е. Г. И. и П.

Г. Г. срещу Г. К. С., К. Г. К., Д. Г. К. и „АЛИНВЕСТ 2014“ ООД съединени в условията на първоначално обективно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците физически лица, че ищците са собственици на 1254 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Цонево, общ. Дългопол, обл. Варна, представляващ ПИ 160, включен в УПИ Х, в кв.

23 по РП на селото, целият с площ от 7020 кв.м. и при граници на целия: улица, ПИ №№ 158, 159, 217, 216, 215, 165, 164, 163, 162 и 161, за които наследодатЕ.та на ответнизите Л.Ц.

С.а се е снабдила с КНА № 48 от 04.02.2014г. на Нотариус И.К., както и на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК за отмяна на КНА, както и осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено спрямо ответника юридическо лице и осъждането му да предаде на ищците владението върху така описания недвижим имот, придобит от ищците на основание наследяване на баща им Г. Ц. Г.ев, а 333.33 кв.м. ид.ч. – на основание наследяване на баба им Р.Н.Б..

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищците са наследници по закон на баща си Г. Ц. Г.ев, б.ж. на с. Цонево, п. на 20.10.2005г., който по 4 наследяване на своя баща Ц.Б., п. 1995г. придобил 1/3 ид.ч. от 2000 кв.м. от дворно място, цялото с площ от 7020 кв.м. от описания имот № 160 в с. Цонево. Ц.Б. от своя страна придобил частта от имота на основание договор за дарение по НА № 25/1989г. на съдия при ПРС. Освен тази част, баща им придобил по наследяване на баща си и 1/9 ид.ч. от останалата неразпределена част от същия имот с площ от 3020 кв.м. По този начин баща им общо притежавал 1002.23 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 7020 кв.м. Освен частта, придобита от тях по наследяване на баща им, ищците придобили и 1/12 ид.ч. от 3020 кв.м. по наследяване на бабата на баща им С.Б.К., п. 2009г. Така, общо притежават 1254 кв.м. от описания имот. Приживе баща им, до кончината му ползвал южната част от имота, а северната му част се е ползвала от съсобственика му Б. Г.ев Б.ов, п. 2014г. След смъртта на баща им, ищците помагали на баба си по бащина линия Р. Б.ова да обработва имота, която през 2010г. позволила на един съсед да отглежда царевица в същия. През 2013г. съсобствениците им Л.Ц. С.а и С. Б.ова М. заявили желание да продадат заедно имота, но ищците отказали. Впоследствие узнали, че на 12.03.2014г. е извършена продажба от Л.Ц. С.а на ответника юридическо лице на ½ ид.ч. от имота, която включва и частта на ищците от 1254 кв.м., легитимирайки се като собственик на основание съставен КНА. Л.Ц. С.а е съпруга и наследодатЕ. на ответниците физически лица, п. на 29.12.2016г. и същата не е упражнявала фактическа власт върху цялата ½ ид.ч. от имота, с която, заедно със съпруга й Г. К. С. /първия ответник/ се разпоредили в полза на последния ответник, нито е придобила частта от имота на друго основание. Доколкото не е била собственик на продадените ид.ч. от имота, то сдЕ.та не е породила вещно действие и „Алинвест 2014“ ООД не е придобило правото на собственост върху собствените на ищците ид.ч. от имота. Ето защо отправили искане за постановяване на положително решение по делото.