Решение № 3212 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3212 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330113351 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД срещу В. П.

И., ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 3273,53 лева; договорна (възнаградителна) лихва за период от 25.10.2024 г. към 27.01.2025 г. в размер на 214.08 лева; обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 25.10.2024 г. до 03.04.2025 г. в размер на 78,90 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (15.04.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението за които суми е била издадена заповед по чл. 417 ГПК № 3613/29.04.2025 г. по ч.гр.д. № 7014/2025 г. по описа на РС – Пловдив.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит от 11.04.2023 г., по силата на който на ищцата била предоставена сумата от 3650 лева, която следвало да бъде върната на 60 месечни погасителни вноски, 59 от които в размер на 124,09 лв. и последната в размер на 123,80 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 25.05.2023 г., а последната – на 25.04.2028 г. Така предоставената сума, кредитополучателят следвало да върне на месечни вноски, включващи главница и лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като ГЛП е в размер на 32,64%. Лихвеният процент е фиксиран и не се променя. ГПР бил уговорен в размер на 37,06%, а общата дължима по договора сума била в размер на 7445,11 лева. Като разход в ГПР е включена договорената договорна лихва, а в договора няма уговорени други разходи за такси. Длъжникът преустановил плащанията по договора и допуснал просрочие на три дължими вноски с падеж: 25.10.2024 г., 05.11.2024 г. и 25.12.2024 г., поради което ищецът изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на 1 вземането, получено на адреса на ответника на 27.01.2025 г. от нейния син, считано от която дата Договорът е обявен за предсрочно изискуем и е настъпила изискуемост на задължението по него.

Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор като оспорва задълженията по основание и размер. Твърди, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1,1.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

В случая в Договор за потребителски кредит е посочен годишен лихвен процент Липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. В чл. 9.1 от договора е записано, че годишният лихвен процент е 6 размер от 30,48%, но не е определен изрично като фиксиран. Това от своя страна, води до нищожност на Договор за кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в Договор за потребителски кредит е посочен ГПР. Липсва обаче, каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент. Посоченият лихвен процент не е ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски договор представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по потребителския договор, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В тази насока е й определение №531/10.06.2022 г. по гр. дело №2589/2021 г. на ВКС, 3 г.о. по идентичен случай че договорът следва да съдържа вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно, ако съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията на потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита. Съобразяване на разхода за застрахователна премия при определяне на общия размер на разходите по кредита води до извода, че ГПР по договора за кредит не е в съответствие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвидено е че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В конкретния случаи има погасителен план, но той изцяло не отговаря на чл.

11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, в него липсва задължителната информация по ЗПК.

2

На следващо място, Договор за потребителски кредит не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК Отделно от това, в договор за потребителски кредит и погасителен план към него не се съдържа предвидената в чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.

Оспорва се ответника, че не е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост на кредита, предявен от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. В уведомлението за предсрочна изискуемост е записано, че упълномощено лице е Д. О., но не става ясно какво е качеството на това лице, каква е връзката му с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и като какъв доставя пратката.

Записано е също, че е упълномощен, но не става ясно за какво, тъй като не е представено пълномощно. На следващо място, твърди, че договора за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като годишния процент на разходите надвишава размера, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този случай би следвало да върне само чистата стойност на кредита, т. е. хиляда лева. Видно е от договора, че ГПР е в размер на 51,94%, а това е над стойността, определена в Наредба на БНБ. Относно твърденията за недействителността на договора, твърди, че процесния договор е с шрифт, който е по-малък от размер 12, което също е предпоставка, за да бъде прогласена недействителността на същия. В случая размера на шрифта е 10. Твърди, че една част от претендираните суми е заплатена от страна на ответника. Това е видно и от размерите на претендираните суми, които се претендират. По договора са изплатени поне пет вноски. Освен всичко останало, би следвало процесните суми да се погасяват в следната поредност: лихви, разноски, главница, но е видно, че в случая по голямата част от сумите, които са внесени са погасявали първо лихвите по кредита. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7014/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, Х гр.с., образувано по депозирано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 3613/29.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводни книги на банката. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване своето вземане на претендираното договорно основание и в претендирания размер, а именно - наличието на валидно сключен договор за потребителски 3 кредит, който обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума – 3650 лв., като установи и настъпването на изискуемостта на вземанията по договора за кредит – настъпването на падежа на договора. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира, за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Сключването между страните - ищецът като кредитодател, и ответника като кредитополучател, на процесния Договор за потребителски кредит от 11.04.2023 г. не е спорно. Същото се установява и от представените с исковата молба писмени доказателства, а именно подписан екземпляр от договора, ведно с приложенията към него, вкл. и извлечението от счетоводните книги на банката, явяващо се документ по чл. 417 ГПК.

Договорът е сключен за сумата от 3650 лв., при лихва от 32,64% и посочени в договора ГПР от 37,06% и обща дължима сума от 7445,11 лв., която е следвало да бъде възстановена в срок до 25.04.2028 г. В текста на договора е обективиран и погасителния план по кредита.

Представен е още стандартен европейски формуляр, в който параметрите по сделката са ясно посочени. По повод на процесния договор за кредит не са сключвани допълнителни акцесорни съглашения, в това число договори за застраховка или за предоставяне на поръчителство.

По делото е прието и заключение по ССЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. От същото се установява, че заемната сума в размер на 3650 лв. е преведена по банкова сметка с титуляр В. И.. Отразено е, че размерът на платеното от ответницата в полза на ищеца по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК е в общ размер на 1939,85 лв., в т.ч.: 376,47 лв. – главница, 1537,31 лв. – договорна лихва и 26,07 лв. – обезщетение за забава за периода 25.10.2024 г. – 03.04.2025 г. Установено е, че размерът на незаплатените месечни вноски от ответницата по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК по компонентни и периоди, възлизат на 3566,51 лв., в т.ч.: 3273,53 лв. – главница; 214,08 лв. – договорна лихва за периода 25.10.2024 г. – 27.01.2025 г.; 78,90 лв. – обезщетение за забава за периода 25.10.2024 г. – 03.04.2025 г. Вещото лице сочи, че посочените суми съответстват в пълна степен на размера на исковата претенция.