Решение № 1415 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100512399 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 10953/10.10.2022г. по гр.д. № 69574/2021г. на СРС, 40 състав e уважен предявения от Д. Р. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумата 182. 96 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2019г. - 03.12.2021г., обективирана във фактура № 0015011055524/31.10.2021г. и отхвърлен предявения от Д. Р. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на злоупотреба с процесуални права от ответника посредством инициирането на съдебни производства спрямо ищеца за заплащане на суми за топлинна енергия. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Въззивникът – ищец обжалва решението в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Поддържа, че ответното дружество не излага нови твърдения и не представя доказателства, че споразумението от 2009г., което удостоверява липса на облигационни правоотношения между страните, е прекратено. Сочи, че принудителното изпълнение по изп. дело № 1743/21г. било в резултат на административна грешка и бил уведомен за него от наложения запор от съдебния изпълнител. Твърди, че действията на ответника са във вреда на 1 обществото, тъй като с тях се инициират многократни съдебни дела, поради което представляват злоупотреба с право и са в причинно-следствена връзка с претендираните неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че не е доказан нито един от елементите на фактическия състав на непозволено увреждане. Моли съда да потвърди решението в посочената част.

Въззивникът – ответник обжалва решението в частта за уважаване на отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Поддържа, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че със сила на присъдено нещо, формирана с решение № 2321/21.04.2020г. по гр.д. № 8211/2019г. на СГС, е била установена липсата на облигационна връзка между страните към този момент, тъй като мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо. Твърди, че ако се приеме подобен извод, настоящият съдебен процес се явява недопустим. Моли съда отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.

Всяка от страните е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата на насрещната страна.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество решението е частично неправилно.

По жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решението в частта за уважаване на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:

За да уважи предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане за незаплатена топлинна енергия, първоинстанционният съд е приел, че между страните не е налице доказано облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, по силата на договор от 14.10.2009г. Изложил е съображения, че с решение по гр.д. №30141/2018г. на СРС, 25 с-в, потвърдено с окончателно решение № 2321/21.04.2020г. по гр.д.

№ 8211/2019г. на СГС, е прието със сила на присъдено нещо съгласно фактите към този момент, че между страните не е налице договорно правоотношение.

Отделно съдът е изложил мотиви, че по делото не са представени доказателства договорът от 14.10.2009г. да е прекратен въз основа на факти, настъпили след постановяване на влязлото в сила съдебно решение.

Неоснователни са доводите в жалбата, че СРС неправилно е приел, че е налице сила на присъдено нещо относно факта на липса на облигационно правоотношение между страните към момента на постановяване на решение № 2321/21.04.2020г. по гр.д. № 8211/2019г. на СГС, тъй като мотивите на 2 съдебното решение не се ползват със сила на присъдено нещо. В случая е налице преклудиращо действие на мотивите на цитираното съдебно решение относно правнорелевантния факт на липса на облигационно правоотношение между страните, поради действието на договора от 14.10.2009г., поради което това действие правилно е зачетено от СРС. Зачитането по същество на силата на присъдено нещо по смисъла на чл. 297 ГПК, каквото правилно е направено от първоинстанционният съд, е различно от пределите на силата на присъдено нещо по смисъла на чл. 298 ГПК, която се формира само с диспозитива на решението и при направен отвод за сила на присъдено нещо, има последици за процесуалната допустимост на производството. С оглед изложеното, към момента на постановяване на съдебното решение на 21.04.2020г., е налице сила на присъдено нещо относно факта, че ищецът няма качеството потребител на топлинна енергия за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., по силата на договора от 14.10.2009г.

Впоследствие със заповед № 376/24.11.2020г. по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, издаден на 02.06.2021г. по гр.д. № 44256/2020г. на СРС, 154 с-в, ищецът е осъден да заплати на ответното дружество главница за незаплатена топлина енергия в размер на 301. 57 лв. за периода 01.07.2016г. – 30.04.2019г. Заповедта е влязла в сила, след проведено производство по чл.

423 ГПК, в което възражението на ищеца по чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК е оставено без уважение. С оглед изложеното, е налице сила на присъдено нещо, че ищецът е клиент на топлинна енергия за период, последващ влязлото в сила съдебно решение, с което този факт е бил отречен за предходен период.

Процесното по настоящото дело вземане за периода 01.05.2019г. 03.12.2021г., обективирано във фактура № 0015011055524/31.10.2021г., е последващо непосредствено периода на влязлата в сила заповед за изпълнение, като не са въведени нови факти и обстоятелства от страните във връзка с наличието, респ. липсата на облигационно правоотношение.

Съгласно трайната съдебна практика към настоящия момент, правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение по същността си са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение /арг. и от чл.

117, ал. 2 ЗЗД, приложима за вземания, установени в заповедно производство/.

Заедно с това влязлата в сила заповед съставлява пречка за оспорване на процесните вземания въз основа на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е разполагал или е могъл да се снабди до изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Предвид изложеното, с влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, са преклудирани всички правопораждащи и правопогасяващи факти и възражения относно наличието/липсата на облигационно правоотношение между страните към този момент. При липса на въведени нови факти в настоящото производство, доводът на ищеца, че не е клиент на топлинна енергия за процесния по делото период поради сключен през 2009г. договор, който договор е бил съществуващ и към момента на приключилото заповедно производство, е преклудиран от силата на присъдено нещо на влязлата в сила заповед, с ефект на влязло в сила съдебно решение. Ето защо действието на договора от 14.10.2009г. не следва да бъде обсъждано в настоящото производство, поради 3 преклудиращото действие на силата на присъдено нещо на влязлата в сила заповед.

По делото не е спорно, че ищецът е етажен собственик в процесната сграда. Ето защо, по арг. от чл. 153 ЗЕ вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, същият има качеството битов клиент на топлинна енергия. Съгласно заключението на приетата СТЕ, размерът на начислената за процесния период топлинна енергия е за сградна инсталация и в размер на сумата 219. 76 лв. Ето защо ищецът дължи заплащане на топлинна енергия за процесния период и предявеният отрицателен установителен иск за сумата 182. 96 лв. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения, жалбата на „Топлофикация София“ ЕАД е основателна.

По жалбата на ищеца срещу решението на СРС в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД:

За ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, е необходимо ищецът да докаже главно и пълно вреди, противоправен резултат, авторство на противоправния резултат, причинна връзка между вредите и противоправния резултат, както и възлагане на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД и причиняване на вредата при или по повод на възложената работа.

Вината на прекия причинител се предполага до доказване на противното - чл.

45, ал. 2 ЗЗД.

В случая твърденията за противоправно поведение на служители на ответника е инициирането на съдебни спорове срещу ищеца за вземания за незаплатена топлинна енергия, въпреки липсата на облигационни правоотношения между страните. По делото не е установено такова противоправно поведение на ответното дружество. Съгласно трайната съдебна практика, носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни, поради което предявяването на иск поначало е правомерно. Злоупотребата с право по смисъла на чл. 3 ГПК е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно, за да бъдат увредени чужди права и законни интереси или в противоречие с интересите на обществото /така решение № 180/20.06.2014г. по гр.д. № 5193/2013г. на ВКС, ІV ГО/. С оглед изложеното, са правилни мотивите в обжалвания акт, че от ищеца, чиято е доказателствената тежест, не е доказан умисъл за увреждане при упражненото от ответника право на иск. Влязлото в сила съдебно решение, с което исковете по чл. 422 ГПК са били отхвърлени, не налага различен извод. Ответното дружество е инициирало съдебните производства, след служебно открита на ищеца партида през 2012г., като е считало, че договорът от 2009г. е прекратен. Обстоятелството дали действието на договора действително е прекратено и дали са били налице предпоставките за откриване на служебна партида, е ирелевантно за наличието на деликт, с оглед гореизложеното за липса на умисъл за увреждане. Отделно от това, при наличие на последваща влязла в сила заповед срещу ищеца, не може да се приеме недобросъвестно упражнение на процесуални права.

По изложените съображения жалбата на ищеца е неоснователна.

4

Предвид частичното несъвпадение на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта за уважаване на отрицателния установителен иск и вместо него постановено ново за отхвърлянето му, а в останалата част по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД– потвърдено. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски в размер на сумата 340 лв.

При този изход на делото, право на разноски за настоящата инстанция има въззивникът – ответник, като следва да му бъдат присъдени такива в размер на сумата 125 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10953/10.10.2022г. по гр.д. № 69574/2021г. на СРС, 40 състав в частта, с която е признато за установено по предявения от Д.

Р. М. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата 182. 96 лв., представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.05.2019г. - 03.12.2021г., обективирана във фактура № 0015011055524/31.10.2021г., както и в частта, с която ответника „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на Д. Р. М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 340 лв. – разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА: