Решение № 7918 от 17.12.2018, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р

Е Ш Е Н И Е

17.12.18г.

Софийски граД.и съд І-12 състав с:

Председател:

Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 22.11.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 16649/17г. и констатира следното:

Предявен е иск от „Б.Д.“ ЕАД против Я. П., П. П. и М. П. с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване съществуването на вземане в размер на: 114 687, 74 лева – главница; 74 419, 95 лева - договорна лихва за периода 20.09.10г – 07.12.16г.; 6 930, 37 лева – санкционираща лихва за периода 08.12.10г. – 17.05.16г.; 1 864, 82 лева – такси; законна лихва и съдебни разноски /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 123 състав по г.д. № 72081 от 16г./.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Страните

/ищецът – банка; ответниците – кредитополучател и съдлъжници/ са били обвързани от правоотношение по банков кредит, възникнало на основание на договор от 29.09.06г.

/допълнен с анекс от 26.07.10г./. В рамките на посоченото правоотношение – ищецът е предоставил на Я. П. паричен кредит в размер на 120 000 лева, а другите двама ответници са поели задължение да отговарят /солидарно/ за дълга на кредитополучателя /като съдлъжници/.

Искът е основателен по отношение на ответника Я. П.:

Представените по делото писмени доказателства и приетата по делото счетоводна експертиза /преценени в съвкупност/ удостоверяват, че /съответно – опровергават бланкетно заявените възражения на този ответник/:

Ответника

Я. П. е получил /усвоил/ реално сумата по договора за кредит от 29.09.06г.

Същата сума /заедно с дължимите към нея: договорни лихви, санкциониращи лихви и такси/ не е била погасявана надлежно /по смисъла на чл. 63 от ЗЗД/ от кредитополучателя /при условията и в сроковете по правоотношението/. Поради това – към 08.12.16г. /когато е бил сезиран заповедният съд/ процесните вземания на банката се явяват непогасени до размера на – исковите суми /удостоверени точно и конкретно, подробно от вещото лице, което е отчело: периодите на забава, размера на платените, съответно неплатени погасителни вноски за – главница, лихви и такси/. С оглед това – искът следва да бъде уважен спрямо Я. П..

Исковете са основателни и спрямо ответниците П. П. и М. П.:

Спрямо тези ответници е неприложимо правилото на чл. 147 от ГПК - същите са поели отговорност към ищеца в хипотезата на чл. 101 от ЗЗД /като „съдлъжници“, а не като поръчители/, като отговорността по чл. 101 от ЗЗД по естеството си е различна от тази по чл. 138 от ЗЗД /именно поради това двата законови текста не съдържат препратки един към друг/. В тази връзка:

Клаузата за поръчителство /доколкото води до възникване на специфичен вид отговорност/ предполага изрична конкретизация в договора /последният трябва да съдържа поне вписване на този вид качество на длъжника/. Процесният договор /и анекс/ не съдържат такова отбелязване. Напротив – в последните изрично е вписано качеството „съдлъжници“, което преценено в контекста на цялостното съдържание на двата документа /и конкретно в контекста на клаузите по чл. 1.4 и чл. 2 от анекса/ обосновава извода за възникване на отговорност по чл. 101 от ЗЗД.

С оглед това /доколкото други възражения, извън правилото по чл. 147 от ЗЗД не са заявени по делото, а и предвид факта, че отговорността на посочените двама ответници на практика е идентична с тази на кредитополучателя/ - искът се явява основателен и спрямо П. П. и М. П..

Възражението на ответниците за изтекла давност е неоснователно:

От момента на обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем /на 18.05.16г.

– която дата не е спорна по делото, а е и удостоверена от приетата счетоводна експертиза/ до сезирането на заповедния съд /на 08.12.16г./ давностните срокове срок по чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 от ЗЗД не се явяват изтекли.

При наличието на доказателства, че сумата по кредита е реално усвоена и, че е останал непогасен дълг – възражението на ответниците /касаещо предсрочната изискуемост на вземанията на банката/ не може да бъде съобразено /това възражение само по себе си – при доказан по основание и размер иск – не може да дерогира имуществената отговорност на длъжниците/.

Възраженията, касаещи действителността на процесния договор за ипотека – не са предмет на настоящото дело.

С оглед изхода на спора – на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски за заповедното и за настоящото производство. Претендираното /и присъдено/ в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение обаче се явява прекомерно /по смисъла на новата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК/ поради което същото следва да бъде редуцирано да размера на сумата 50 лева.

Съдът,

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Б.Д.“ ЕАД против Я.М.П. ЕГН **********, П.Н.П. ЕГН ********** и М.Г.П. ЕГН ********** с правно основание чл. 422 от ГПК – съществуването на вземане в размер на: 114 687, 74 лева – главница; 74 419, 95 лева - договорна лихва за периода 20.09.10г – 07.12.16г.; 6 930, 37 лева – санкционираща лихва за периода 08.12.10г. – 17.05.16г.; 1 864, 82 лева – такси; законна лихва върху главницата от 08.12.16г. до цялостното й изплащане /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС 123 състав по г.д. № 72081 от 16г./.

ОСЪЖДА

Я.М.П., П.Н.П. и М.Г.П. да платят на „Б.ДСК“ ЕАД 3 958, 06 лева – съдебни разноски, съответно 50 лева – юрисконсултско възнаграждение /за заповедното производство/ и 4 258 лева – съдебни разноски, съответно 50 лева юрисконсултско възнаграждение /за настоящото производство/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: