Решение № 24 от 20.03.2026, Районен съд - Троян
- Съд
- Районен съд - Троян
- Дело
- Административно наказателно дело 357/2025
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 20.03.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Светла Иванова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42-43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42-43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 7 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Троян, 20.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Административно наказателно дело № 20254340200357 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 11-2500141/09.10.2025г. на Даниел Николаев Колев – Директор на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр.Ловеч, издадено на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** ***, представлявано от управителя Д.А.М., с което е наложена имуществена санкция в размер 30 000 (тридесет хиляди) лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 7 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ. Изложени са твърдения, че наказанието е наложено при неправилно прилагане на закона и е несъразмерно тежко.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател „***“ ООД, ЕИК ***, редовно призовано, не се явява законен представител в съдебно заседание, представлява се от процесуалния си представител – адв.Б. Д. от АК – Ловеч, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено или имуществената санкция да бъде намалена.
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище гр. Ловеч в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А. Д., който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изложени са подробни аргументи по същество на делото. Ангажирани са доказателства.
За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян, редовно призована, в с.з. не се явява представител и не е взето отношение по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.
От събраните по делото писмени доказателства и събраните в хода на производството гласни доказателства, посредством разпит на свидетели П. Н.
1
Н., В. П. Ц. и Б.К.Д., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 17.09.2025 г. в 19.50 часа била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч в обект – *** «***», находящ се в ***, стопанисван от „***“ ООД, ЕИК ***.
За извършената проверка бил съставен протокол за оглед от свидетелката П. Н. Н., в присъствието на свидетелката В. П. Ц. - и двете гл. инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, в присъствието на колегите си Б.П. и М.М. и управителят на дружеството жалбоподател Д.М..
По време на проверката било установено, че на работа в кухнята била Г.Д.Д., ЕГН **********, която изваждала бекон от парти грил, а в последствие миела купа на мивката.
Г.Д.Д. попълнила собственоръчно декларация, приложена на л. 19 от делото, в която посочила, че работи към фирма „***“ ООД, ЕИК ***, в проверявания обект – *** „***, като работник кухня от една седмица, с установено работно време от 17.00 часа до 19.00 часа, като на 17.09.2025 г. е започнала работа в 17.00 часа. Д. е отразила в декларацията също, че няма уговорено с фирмата работодател възнаграждание, както и че не е подписала трудов договор.
След приключване на проверката в обекта, на Д.М. – управител на „***“ ООД, ЕИК ***, в качеството на работодател била връчена призовка за явяване в Дирекция „Инспекция по труда“Ловеч за представяне на посочените в призовката документи.
На 25.09.2025 година, Д.А.М. – управител на „***“ ООД, ЕИК *** се явилс наличната документация на фирмата в ДИТ гр. Ловеч.
При извършената проверка на представената от М. документация е съставен протокол за оглед. Представен е трудов договор за Г.Д.Д. № 62/18.09.2025г. за работа на длъжност „работник - кухня“, считано от 19.09.2025 г., като не е представен трудов договор, валиден и действащ към 17.09.2025 година.
С оглед направените констатации, свидетелката П. Н. Н. съставила АУАН № 11-2500141 на „***“ ООД, ЕИК ***, в присъствие на свидетеля В. П.
Ц. и на законния представител на дружеството – управителят Д.А.М., връчен и подписан лично от него за нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ, за това, че в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, като не е сключил писмен трудов договор с Г.Д.Д. преди датата на постъпване на работа на лицето- 17.09.2025 г. като „***“ в стопанисвания от дружеството обект *** „***“, находящ се в ***.
При предявяване на акта, жалбоподателят не е отразил възражения.
Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, на 09.10.2025 г. Даниел Николаев Колев директор на Дирекция „Инспекция по труда” седалище Ловеч, е издал атакуваното наказателно постановление.
Дружеството – жалбоподател е санкционирано за същото нарушение, като са издадени четири наказателни постановления за нарушения по чл. 61, ал. 1 КТ, както следва: НП № 11-2400185/12.12.2024 г.; НП № 11 2
2400187/12.12.2024 г.; НП № 11-2400188/12.12.2024 г. и НП № 11 2400189/12.12.2024 година, които са влезли в законна сила на 05.02.2025 година.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в изискуемия, съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна поради следните съображения:
Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед чл. 416, ал. 5 от КТ и чл. 16, ал. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което издалото НП лице е компетентно.
Съдът намира, че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения, с оглед длъжностното качество на актосъставителя /гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“/.
Издаденият АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН, налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено.
Наказателното постановление е съобразено с изискванията на чл.53 и 57 от ЗАНН, като са спазени и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдът намери, че правилно е приложен и материалният закон и дружеството - жалбоподател е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно императивната разпоредба на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Същественото в административно – наказателното производство е да се установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.09.2025г., Г.Д.Д. е полагала труд, като работник кухня в *** „***“, находящ се в ***, на работна площадка осигурена от „***“ ООД, ЕИК ***, където е установено, че изважда бекон от парти грил, а в последствие мие съдове /купа/ на мивката, като към тази дата между Д. и „***“ ЕООД не е имало сключен трудов договор.
От събраните доказателства - както гласни, така и писмени, се установи, че правоотношението, възникнало между „***“ ООД, ЕИК *** и Г.Д.Д. е трудово. От попълнената собственоръчно декларация от Д. се установява, че тя е имала определено работно място – *** „***“, както и определено работно време от 17.00 до 19.00 часа, с почивни дни по график.
Не се споделят от настоящия състав твърденията на свидетелката Б.Д. , 3 ч е Г.Д.Д. не е извършвала трудова дейност към момента на проверката, а е била в кухнята на заведението, където се е обучавала. Тези показания се опровергават от показанията на свидетелите П. Н. и В. Ц. и от писмените доказателства по делото - протокол за оглед и декларация, попълнена и подписана от Г. Д..
Не се споделят и направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Д., че АНО не е изяснил фактическата обстановка и че не е установено Г.Д.Д. да престира труд в полза на дружеството «***» ЕООД.
Съдът не констатира различна фактическа обстановка при проведеното съдебно следствие и събраните доказателства от тази, въз основа на която е издадено обжалваното НП.
За да формира извод за наличие на трудово правоотношение, контролният орган се е позовал на данните, вписани в декларацията по чл.402, ал.1 т.3 вр.чл.402, ал.2 от КТ от самия работник, както и на свидетелските показания на посочените от АНО свидетели. Органът е приел, че данните, вписани в тази декларация са достоверни и отговарят на действителната фактическа обстановка и формирал извод, че се касае за трудово правоотношение. Действително, от събраните по делото доказателства категорично се установява, че по време на проверката на 17.09.2025г. Г.Д.Д. се е намирала на обекта на контрол - собственост на дружеството-жалбоподател, и е работило в кухнята. При тези данни напълно обосновано е и заключението на административнонаказващия орган, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, доколкото не е спазил императивните изисквания за оформяне на правоотношението с лицето Г.Д.Д. по предоставяне на работна сила като трудово правоотношение, като не е сключил трудов договор в писмена форма с него преди да го допусне до работа.
Дружеството – жалбоподател е санкционирано за същото нарушение, като са му наложени 4 санкции с НП №11-2400185, №11-2400187, №112400188 и №11-2400189, влезли в сила на 05.02.2025 г., поради което за конкретното нарушение административнонаказващият орган е наложил на „***“ ООД, ЕИК ***, в качеството му на работодател, имуществена санкция за системност, при извършване на нарушението на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 7 КТ. Наложена е санкция в максимално установения размер 30 000 лева, при предвидена възможност за налагане на такава в размер от 20 000 до 30 000 лева.
Съдът намира, че при определяне на имуществената санкция не са съобразени тежестта на нарушението и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Действително санкционираното дружество има наложени предходни санкции за същото нарушение, но това обуславя съставомерността на потежко наказуемото нарушение, а именно такова, извършено при системност 3 или повече пъти.
Отчитайки всички относими към нарушението обстоятелства, съдът приема, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде определен около минималния такъв. В случая съдът отчете, както тежестта на нарушението, така и липсата на вредни последици, предвид обстоятелството, че нарушението е своевременно отстранено, както и съдействието за 4 установяване на обективната истина от страна на жалбоподателя.
С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на наложеното наказание, като определи имуществена санкция в минимално предвидения размер 20 000.00 лв., а именно: 10 225.84 евро, с оглед постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
При тези съображения жалбата се явява частично основателна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на имуществената санкция.
По разноските:
По силата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателни постановления и електронни фишове страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Условие за присъждането им е те действително да са направени и това обстоятелство да е удостоверено по надлежния ред със съответните документи.
Редът в АПК е регламентиран в чл. 143, ал. 1-4, но в него не е включена хипотеза на изменение на акта, респективно на наказателното постановление.
Поради това на основание чл. 144 от АПК е приложима нормата на чл. 78, ал.
1 от ГПК като разноските следва да се присъдят съразмерно на изхода от спора. В случая е намален размерът на имуществената санкция, с оглед на което релевантно е съотношението между наложеното наказание и определения от съда размер. При наложена имуществена санкция от 30 000 лв., намалена на 10 225.84 евро /20 000 лв., жалбоподателят дължи на АНО сума в размер на 25.00 евро за юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 54 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1e59df4-b152-4354-816d-299650154902