Решение № 1513 от 31.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1513 гр. Пловдив, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20225330109803 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ОББ“ АД, ЕИК 000694959 против Н. И. И., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение на ПОС по гр.д. № 2353/2021 г. било установено, че М. Ф. Ф. /ответник, спрямо когото наст. дело е прекратено/ не дължи на банката - ищец суми по договор за кредит от 09.07.2008 г., като в негова полза били присъдени разноски от 5327,15 лева.

Посоченото лице бил длъжник на банката, предвид издаден в нейна полза ИЛ от 13.07.2012 г. /с оглед ЗНИ по чл. 417 ГПК – влязла в сила, поради липса на възражение/ по ч.гр.д. № 10908/2012 г. на ПРС за вземания – главница, лихви, такси и разноски, въз основа на договор за поръчителство от 30.05.2011 г., обезпечаващ договор за инвестиционен кредит от 14.10.2008 г. /с кредитополучател трето лице „Ауто Мони 95“ ООД/. Било образувано ИД № ..........................

На 12.04.2022 г. банката изпратила нарочна молба до Ф., с която го уведомила за извършено прихващане на насрещни, ликвидни и изискуеми вземания до размера на по – малкото – между дължимата главница по ИЛ от 13.07.2012 г. - 58293,46 лева и присъдените разноски от 5327,15 лева, при което вземането било редуцирано до 52 966,31 лева. Предвид надлежно извършване на действията по връчването, чрез ЧСИ, изявлението се считало за редовно, валидно и породило ефект, поради което и вземането на Ф. към банката се считало погасено.

Въпреки горното, в банката било входирано уведомление от 18.04.2022 г., с което била уведомена, че вземането на Ф. за присъдените от ПОС разноски било прехвърлено с цесия от 11.04.2022 г. на ответника И.. Той от своя страна образувал изп.

1 дело № ..................Оспорва договора за цесия, като непротивопоставим, т.к. банката не дала съгласие за прехвърлянето, а и прихващането било извършено преди уведомлението за цедиране.

С оглед горното, предвид оспорване на цесията и погасяване на вземането за разноски чрез извършено прихващане, се моли да бъде установена недължимостта на сумата от 5327,15 лева спрямо цесионера – ответник И. по издадения ИЛ от 28.04.2022 г. по гр.д. № 2353/2021 г. на ПОС. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Оспорва прихващането, тъй като не било извършено по надлежен ред, поради което не настъпил погасителен ефект. Възразява вземането на ищеца, с което прихванал, да е погасено по давност. Не били налице предпоставките за валидно извършено прихващане – ищецът бил уведомен за цесията на 18.04.2022 г., като на 09.05.2022 г. ответникът образувал изп. дело за събиране на цедираното вземане, а изявлението за прихващане на банката било получено от цедента Ф. на 17.05.2022 г., към която дата липсвали насрещни вземания и изявлението било получено от некредитор. Съгласието на длъжника за цесията било без значение, тъй като същият бил уведомен преди изявлението му за прихващане. Възразява, че не била спазена процедурата по чл. 47 ГПК. Вземането на ищеца не било изискуемо и ликвидно, тъй като вземанията по заповедта, издадена по ч.гр.д. № 10908/2012 г. по описа на ПРС, били предмет на образувано дело в ПОС за оспорването им, като погасени поради плащане. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: против ищеца и в полза на М. Ф. Ф. бил издаден изпълнителен лист от 28.04.2022 г. по гр.д. № 2353/2021 г. на ПОС за присъдените му в разноски в размер на 5327,15 лева; въз основа на този изп. титул било образувано изп. дело № .........................., с район на действие – СГС, с взискател – ответникът Н. И. И.; на 18.04.2022 г. ищецът е уведомен от М. Ф. Ф. за сключен договор за цесия от 11.04.2022 г.; в полза на ищеца и против М. Ф. Ф. е издаден ИЛ от 13.07.2012 г. по ч.гр.д. № 10908/2012 г. на ПРС за вземания – главница, лихви, такси и разноски, въз основа на договор за поръчителство от 30.05.2011 г., обезпечаващ договор за инвестиционен кредит от 14.10.2008 г., които вземания не са спорни, нито оспорени като недължими /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3470/20.03.2023 г. – л.130-131/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Установява се, че:

С влязло в сила на 07.04.2022 г. Решение № 317/11.03.2022 г. по гр.д. № 2

2353/2021 г. на ПОС, /л.34-36/, против банката ОББ и в полза на М. Ф. Ф. са присъдени разноски от 5327,15 лева.

Към този момент – съобразно влязла в сила заповед за изпълнение, е бил издаден ИЛ от 13.07.2012 г. за множество вземания в полза на банката ОББ против М.

Ф. Ф., в т.ч. главница от 221706,72 лева, законна лихва, такси и разноски.

Тук следва да се отбележи, че всички възражения в ОИМ относно тези задължения на Ф. – не подлежат на коментар и са неоснователни за настоящото производство, т.к. с влязло в законна сила Решение на ПОС по гр.д. № 969/2023 г. искът на Ф. против банката ОББ за недължимост на част от главницата именно по този ИЛ, поради извършено плащане, респ. изтекла давност, е отхвърлен като неоснователен. Поради това и тези въпроси не подлежат на доп. обсъждане.

Дори и без това съд. решение обаче, още към момента на издаване на ИЛ, предвид влязлата в сила заповед за изпълнение през 2012 г. – в полза на банката е съществувало ликвидно и изискуемо вземане в размер на присъдената главница, спрямо което същата е могла законосъобразно да извърши поддържаното извънсъдебно прихващане на насрещните вземания до размера на по – малкото.

Установява се, че след влизане в сила на решението по гр.д. № 2353/2021 г. на ПОС, с изявление за прихващане от 12.04.2022 г. – банката чрез ЧСИ е изпратила до Ф. своята молба в тази връзка, с изрично искане за намаление дълга на Ф. по ИЛ, съответно – ликвидиране този за разноски на банката.

Според изготвения от ЧСИ протокол /л.38/– длъжникът Ф. не е бил открит на посочения от банката адрес, вписан и като постоянен и настоящ на лицето, при първото посещение – на 13.04.2022 г., а на следващия ден – 14.04.2022 г. е осъществен контакт на посочен телефонен номер със същия, като изрично е бил уведомен, че има да получава книжа от банката, за което следва да се яви в канцеларията на съд. изпълнител. Въпреки последвалите още две посещения, вкл. в почивен ден, Ф. не е бил открит, при което и след справка за липса на ТПО, е била осъществена процедура по чл. 47 ГПК. ЧСИ е приел за редовно връчено съобщението от 17.05.2022 г.

Междувременно, на 18.04.2022 г. /л.39/ банката получава уведомление от Ф. за това, че „вземането, което има към ОББ АД“ /без конкретизация/ е прехвърлил на ответника по наст. дело И., с договор за цесия от 11.04.2022 г., при което нему се дължало изпълнение по посочена банкова сметка.

Установява се, че новият кредитор е образувал изп. дело срещу банката, въз основа на ИЛ за тези разноски.

При тази фактическа обстановка, се налагат следните изводи:

Упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане е обусловено от наличие на насрещни, изискуеми и ликвидни парични вземания или 3 вземания за еднородни и заместими вещи. В случая, такива са били налице към 07.04.2022 г.

Последващото дело на Ф. по оспорване дължимостта на сумите към банката по ИЛ от 2012 г., не се отразява на този извод – с оглед основанията за оспорването – настъпили факти – давност, плащане, след издаване на изп. основание, свързано с влязла в сила заповед за изпълнение, против която не е подавано възражение за недължимост в срок.

Съгласно чл. 103, ал. 3 ЗЗД - Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

В настоящия случай, нито се твърди, нито установява банката ОББ да е давала съгласие за цедиране на вземането на Ф. спрямо нея за присъдените разноски. Поради това и прихващане на насрещните, ликвидни и изискуеми вземания е можело да се извърши по всяко време след 07.04.2022 г.

Съгласно Решение № 247 от 02.03.2018 г. по т. д. № 1873/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, за упражняване на правото на длъжника, при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия, да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява от закона на изразено съгласие с нея. Така и Решение № 330/11.02.2019 г. по т.д. № 2839/2017 г. ВКС, Т.К.

Поради това и доколкото банката не е давала своето съгласие за цесията, тя може да противопостави на ответника своето възражение /в т.см. и Решение № 50048/13.06.2023 г. по т.д. № 605/22 г. на ВКС, Т.К./.

По делото се установява и, че е налице изрично противопоставяне от страна на банката на тази цесия, като същевременно – цесионерът – ответник е бил уведомен за прихващането, както преди ИМ /л.43 – лично връчване на изявлението от банката, чрез ЧСИ/, така и следва да се приеме за такъв в хода на процеса.

Прихващането е възражение, което се упражнява спрямо носителя на вземането /цесионера/. То се извършва чрез изявление до насрещната страна по правоотношението /чл. 104 ЗЗД/, а след цесията това е цесионерът, а не цедентът.

Следователно - достатъчно е изявлението за прихващане да достигне до цесионера, а уведомяването на цедента е правно ирелевантно за ефекта на прихващането. След уведомяване за цесията, длъжникът може да противопоставя на цесионера само онези възражения, които има към момента на уведомяването – правото и възможността да прихване.

Макар цесията да е договор между цедента и цесионера, с извършването й длъжникът не се лишава от правата, които има към цедента. Едно от най-важните средства за неговата правна защита е съхраняване на възраженията му, които може да противопостави - арг. от чл. 103, ал. 3 ЗЗД. Тази разпоредба предвижда изрично право на длъжника да упражни срещу цесионера правопогасяващото възражение за прихващане с вземане срещу цедента. /така 4

Решение № 195/28.05.2019 г. по т.д. № 2393/2017 г., ВКС, ТК, I т.о./.

Съгласно решение № 195/28.05.2019 г. по т.д. № 2393/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о., както и решение № 247/02.03.2018 г. по т.д. № 1873/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., длъжникът може да противопостави на цесионера всички свои възражения срещу цедента, включително възражението за прихващане по чл. 103, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка съдебната практика последователно приема, че релевантно е уведомяването за цесията, а не уведомяване на цедента за извършеното прихващане, доколкото същото се упражнява спрямо цесионера като носител на вземането /също - Решение № 94/10.07.2014 г. по т.д. № 3643/2013 г., ВКС, ТК, II т.о./.

Ето защо и следва да се приеме, че банката надлежно е упражнила своето право, като възражението за прихващане е породило своя ефект, поради което и следва да се приеме, че вземане на ответника спрямо нея за прехвърлените разноски, не съществува.

Компенсацията е извършена спрямо задължение на Ф. към банката /видно и от приетата ССЕ/, при което неговото задължение е намалено, но уведомяването за това спрямо цесионера е достатъчно, за да се приеме, че вземането му по цесията спрямо банката не съществува, т.к. е било погасено. В този смисъл и ирелевантна за настоящата хипотеза се явява поредността на уведомяване за прихващането/цесията преди процеса в отношенията ОББ – Ф., каквито възражения се съдържат в ОИМ.