Решение № 324 от 05.10.2026, Районен съд - Лом

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. гр. Лом, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20231620102476 по описа за 2023 година

Производството е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила на 24.02.2026 г. съдебно решение № 403/13.11.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на съдебна делба между съделителите: Г. Г. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

**************, и съдебен адрес: гр. **************, К. М. Н., ЕГН **********, адрес: гр. **************; К. Т. В., ЕГН **********, адрес: гр.

**************; Ц. С. З. с ЕГН **********, адрес: гр. **************; Л. С.

З. с ЕГН **********, с адрес: с. **************; Б. Ц. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. **************, и Н. А. С. с ЕГН **********, адрес: гр.

**************; по отношение на следния недвижим имот, находящ се в землището на село **************, възстановен с Решение № 09С от 02.04.1999 г. на ПК-Лом на наследниците на С.М.К., б.ж. на с.

**************, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.

**************, с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-1836/12.11.2018 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, а именно:

Поземлен имот с идентификатор № ************** /**************/, трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, в местността 1

“Манина драка», четвърта категория на земята, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план № ******, с площ от 16474 кв.м.

(шестнадесет хиляди четиристотин седемдесет и четири кв.м.) при съседи с идентификатори: **********; при следните права: Г. Г. Г. с ЕГН ********** – 84/240 ид.ч., Ц. С. З. с ЕГН ********** – 3/240 ид.ч., Б. Ц. С. с ЕГН ********** – 3/240 ид.ч., Л. С. З. с ЕГН ********** – 3/240 ид.ч., Н. А. С. с ЕГН ********** – 3/240 ид.ч., К. Т. В. с ЕГН ********** – 96/240 ид.ч., К.

М. Н. с ЕГН ********** – 48/240 ид.ч.

С решението е отхвърлен иска за делба на гореописания имот по отношение на съделителите: Ч. Е. Б., ЕГН **********, адрес: с. *********** (23-та)” № 9; Р. Е. Б., ЕГН **********, адрес: гр. *******; Д. Б. Р., ЕГН **********, адрес: гр. ***********; В. Л. Р., родена на ********** г., живуща в **************; А. М. Х., ЕГН **********, адрес: гр. ***********; и А. И.

Т., ЕГН **********, адрес: гр. **********; като неоснователен.

С оглед горното производството по делото е продължило във втората фаза на делбата, като поради задължението на съда служебно да събере доказателства относно актуалната действителна пазарна стойност на делбения имот, съгласно член 349, ал. 4, изречение второ от ГПК, при започване на фазата по извършване на делбата, е била допусната съдебно-техническа експертиза и делото е насрочено в съдебно заседание за събиране на доказателства.

В законоустановения срок (най – късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делба) страните не са правили искания по реда на чл. 345 и сл. ГПК.

След влизане в сила на решението по първа фаза на делбата с Нотариален акт от 23.03.2026 г. /л.292/ съделителите Ц. С. З., Л. С. З., Н. А. С. и Б. Ц. З. продават на съсобственика си Г. Г. Г. всички свои останали /неразпоредени/ идеални части – по 3/240 ид.части всеки от тях, общо 12/240 ид.ч. за всички прехвърлители. Така след тази прехвърлителна сделка Г. придобива собствеността върху 94/240 ид.части от делбения имот.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът Г. Г. се явява, като не възразява по изготвеното експертно заключение от вещото лице.

Допълнително представя скица–проект за изменение на КККР касателно делбения поземлен имот.

2

В откритото съдебно заседание останалите ответници не се явяват и не излагат възражения по изготвеното експертно заключение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие за установено следното:

Страните се легитимират като съсобственици на процесния имот, видно от доказателствата по делото, подробно анализирани в решението по допускането на делбата.

С влязло в сила решение в първата фаза на производството съдът е допуснал извършване на съдебна делба между тях, като е установил имота, страните и техните права в съсобствеността. След влизане в сила на решението е извършено изкупуване на правата на част от съделителите от страна на ищеца Г..

След решението по допускане на делбата по делото е назначена съдебно-техническа и ценова експертиза, която да се произнесе относно цената на допуснатия до делба земеделски имот и обособяването на дялове от него, чийто брой да е съответен на броя на съделителите. Вещото лице е дало заключение, че имотът е поделяем, като е обособило три реални дяла, съобразени с квотите на съделителите, респективно с полагащата им се част от общата делбена маса. Впоследствие, в съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ, изготвеният проект за делба е одобрен и заверен от АГКК. От заключението на вещото лице В. В., неоспорено от страните, се установява, че пазарната стойност на процесния имот е 17280 лв., равно на 8835,12 евро, като той може да бъде поделен на три реални дяла, със самостоятелни идентификатори: ДЯЛ І с права 96/240 ид.ч. - с площ 6589 кв.м. и пазарна цена 6912 лв., дял ІІ с права 96/240 ид.ч. - с площ 6590 кв.м. и пазарна цена 6912,00 лв. и дял ІІІ с права 48/240 ид.ч. - с площ 3295 кв.м. за 3456 лв.

При така установените факти и обстоятелства по делото съдът прави следните правни изводи:

Крайната цел на съдебната делба като особено исково производство е да бъде прекратено състоянието на съсобственост между съделителите върху наследствената общност от вещи. По правилата на ГПК първата фаза завършва с решение по допускане на делбата, с което се установява съществуването на потестативното право, а втората - с решение по извършване на делбата, с което се прекратява съсобствеността.

3

В случая съществуването на съсобственост между страните и правата на всеки от тях върху процесния имот е установено с влязло в сила решение, постановено от ЛРС на основание чл. 344 вр. чл. 341 от ГПК . Настоящото делбено производство се намира във втората фаза. В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по какъв начин следва да се извърши делбата. Този въпрос следва да се реши съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК.

Критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове, съответства на стойността на дяловете на съделителите. Основният начин за ликвидиране на допуснатата до делба съсобственост във втората фаза на делбеното производство е съставяне на разделителен протокол по реда на чл. 347 и 350 от ГПК и тегленето на жребие по реда на чл. 352 от ГПК. От този основен способ съществуват три изключения, едното от които е предвидено в чл. 353 от ГПК, но само при условие, че съставянето на дялове и тегленето на жребие се окаже или невъзможно, или много неудобно. Изборът на способ е поставен в зависимост от естеството на имотите, които се делят.

В конкретния случай е налице един имот – представляващ нива, земеделска земя, допуснат до делба между седмина съделители, част от които отчуждили в хода на процеса своите права, вследствие на което остават права за трима съделители, които не са с равни дялове. Същият имот би могъл да се подели на три нови имота с характеристиките на делбения имот според експерта по делото. В този смисъл е представена и скица-проект, издадена от СГКК – Монтана.

При тези данни съдът взе предвид, че съгласно Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, т.5. а) разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий. Делбата се извършва чрез теглене на жребий, когато: от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчен брой реални дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са равни; броят на имотите е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност да се извърши делбата посредством този способ или правят извършването на делбата посредством 4 теглене на жребий много неудобно.

Съставянето на разделителен протокол настоящият състав на съда намира за неприложимо, тъй като в случая посочените предпоставки не са налице. До делба е допуснат единствен имот. От него могат да се обособят три дяла, колкото са и съделителите, респ. всеки би могъл да получи реален дял.

Правата на страните обаче са с различен размер, поради което тегленето на жребий би било невъзможно. В този аспект е ориентирана и съдебната практика, която застъпва становище, че тегленето на жребий е невъзможно, когато: до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или стойност; частите на съделителите са различни; се извършва делба по колена.

Освен това тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете, тъй като, ако в дял на страна с права 96/240 ид.ч. напр. при тегленето на жребий се падне имот, съответстващ на права от 48/240 ид.ч., ще се стигне до необосновани усложнения по уреждане на сметки и уравняване на дялове, което съдът намира за ненужно. (Така и ППВС 7/73; Решение №397/24.10.2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 1499/2010 г. на I ГО на ВКС;

Решение №832/06.07.2011 г., също по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 219/2010 г. на I ГО на ВКС).

Тегленето на жребий съдът намира за неудобно и защото липсва спор по това кой от имотите да бъде поставен в дял на всяка от страните, като приложеният проект е съобразен с правата им в съсобствеността.

Наред с това от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че съществува възможност да бъдат обособени три самостоятелни дяла от допуснатия до делба имот, чието стойностното изражение на дяловете на съделителите съответства на правата им в съсобствеността.

Ето защо съдът намира, че не следва да съставя разделителен протокол по реда на чл. 350 ГПК. По този ред се съставя и обявява окончателен разделителен протокол, ако делбата се извършва чрез теглене на жребий. При приетото по-горе, че тегленето на жребий е невъзможно, съдът намира, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, без да се изготвя 5 разделителен протокол. (така Решение № 140 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7627/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията С. К., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Това е така и защото разпределянето на имотите по реда на чл. 353 ГПК е самостоятелен способ за делба, при използването на който не намират приложение разпоредбите на чл. 350 и чл. 352 от ГПК.

В тази насока съдът основава решението си на изготвеното и неоспорено от страните експертно заключение, което съдът цени с доверие.

При предложения вариант от вещото лице отделните дялове получават имот на стойност, равна на правата им в съсобстевността, поради което не е необходимо уравняване чрез пари. Процесният недвижим имот е поделяем между страните при спазване на изискванията на закона, съобразно квотите, при които е допусната делбата и съдът следва реално да го подели между страните в това производство, по начина, предложен в заключението на експерта. Така изготвения вариант за проект за делба съдът намира, че е максимално справедлив, тъй като характеристиките на двата обособени имота са еднакви според вещото лице, като цената им се определя по една и съща методика и е съобразена с правата на страните в съсобствеността.

Достигайки до горните правни изводи, съдът възприема и оценката на имота, изготвена от вещото лице, доколкото съгласно съдебната практика, изразена в решение на ВКС № 100/1997 г., имотът се оценява по действителната му цена, а според поясненията, дадени с т. 9 ППВС/64 г., това е пазарната цена, която се определя от икономическите фактори на търсенето и предлагането на недвижимите имоти за даденото населено място към датата на ликвидиране на собствеността. В случая това изискване е спазено и вещото лице е определило цената на процесния имот към момента на изготвяне на експертизата. Заключението е изготвено в съгласие с изискванията на закона и се възприема за обективно, поради което съдът му се доверява.