Решение № 10608 от 20.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10608 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20211110145805 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл.ГПК

Образувано е по предявен от Д. Я. В. с ЕГН ********** срещу В. В. В. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 49, ал. 3 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак по вина на ответника, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на ненавършилото пълнолетие дете на страните Константин В.ев В., като претендираният размер на издръжката е 200 лв., считано от предявяване на исковата молба, иск с правно основание чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище в гр.

София, ул. „Кривина“ № 29, ет. 2, както и иск с правно основание чл. 53 СК относно фамилното име, като иска възстановяване на предбрачното си фамилно име - Янкова.

Претендира разноски.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 20.12.2007 г., от който имат едно дете Константин В.ев В., роден на 10.01.2008 г. Сочи, че двамата с ответника започнали да живеят на семейни начела през 2005 г., заедно с дъщеря й от предишна връзка, но малко след раждането на сина им отношенията между тях се влошили. Съпругът й В. В.

В. станал избухлив, започнал да вдига скандали и дъщеря й се изнесла от дома им и отишла да живее при родителите на ищцата. С времето отношенията им с ответника се влошавали все повече, проблемите им започнали от битовизми, но не могли да ги решават своевременно и ефективно. Обстановката в дома била напрегната и конфликтна, поради което и синът на страните се страхувал да остава сам с баща си. Ищцата твърди, че с 1 ответника обсъждали темата за развод, но той постоянно сменял позицията си. Сочи още, че й се случвало да вика полиция заради скандалите й с ответника. Счита брака им за дълбоко и непоправимо разстроен и иска същият да бъде прекратен с развод по вина на съпруга й.

В открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г. ищцата Д. Я. В. се явява лично и поддържа исковата си молба.

Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК заявява, че тя полага основани грижи за детето им с ответника, а отношенията между баща и син са силно изострени и двамата общуват рядко, като самото дете било разочаровано от баща си и не искало да го вижда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор по исковата молба.

След даване ход на делото по същество в открито съдебно заседание, проведено на 15.02.2023 г., ответникът е подал писмена молба, с която е поискал да бъде отменен даденият ход по същество и да му се даде възможност да се яви лично в съдебно заседание.

Заявил е, че поради здравословното си състояние не е могъл да се яви. Съдът е уважил направеното искане и е отменил дадения ход по същество. В открито съдебно заседание, проведено на 10.05.2023 г. ответникът В. В. В. се е явил лично и е оспорил иска. В хода на устните състезания е поискал да не се постановява съдебно решение, а да се премине към медиация, за да се съхрани семейството им с ищцата, синът им да бъде задължен да посещава психолог, претендира режим на лични отношения с детето си – „15 дни при мен и 15 дни при майката“. Иска на него да бъде предоставено семейното жилище за ползване, защото той е дал всичките си пари да го отремонтира. Подал е по делото и писмена молба от 10.05.2023 г., в която не е направил конкретни доказателствени искания, а е изразил становище по същество.

Изслушан, по реда на чл. 59, ал. 6 СК В. В. В. е посочил, че от около две години майката /съпругата му/ не му дава да вижда децата си, отнела му е кучето. Той намира, че притежава родителски капацитет, счита се за добър човек, тъй като е приел съпругата си с дете от друг мъж. Твърди, че не може да изплаща издръжка в претендирания размер, тъй като има много кредити. Заявил е категоричното си желание да съхрани семейството си.

ДСП-Слатина е изразила становище по делото след среща-разговор с майката на детето Константин В.ев В. и проведен телефонен разговор с бащата. Пред социалните служители майката е посочила, че към момента на изготяване на доклада тя и двете й деца живеят в дома на родителите й. Дъщеря й, която е от предходна връзка, е отказала да живее заедно с ответника и се е преместила при баба си и дядо си по майчина линия от около преди две години. Ищцата споделила, че с ответника имали проблемни взаимоотношения. Детето Константин В.ев В. също разказало, че баща му често ги нагрубявал, бил изнервен и си го изкарвал на тях. Момчето сега живеело при баба си и дядо си и се чувствало много поспокойно, нямал регулярен контакт с баща си. Среща с ответника не е проведена лично, тъй като той заявил пред социалния работник, че е заболял от туберкулоза и е настанен в болница. В телефонен разговор баща заявил, че се е случвало да реагира по-остро със семейството си, но това било, защото бил провокиран от съпругата си. Твърди, че тя имала 2 взаимоотношения с други мъже, а също и настройвала детето им против него. В социалния доклад е посочено още, че майката и детето живеят в жилището на бабата и дядото по майчина линия, като получават от тях пълна морална и материална подкрепа. Майката работила по трудово правоотношение и получавала заплата около 1000 лв. Детето имало изграден социален кръг, общувало със свои приятели и връстници, както и с роднините по майчина линия.

ДСП-Слатина е изразила становище по делото след телефонен разговор с В. В. В. поради карантинирането му поради заболяване – туберкулоза. Пред социални служители ответникът е посочил, че жилището , в което са живеели със съпругата му е общинско, същото било отреминтирано изцяло от тях, сменена била дограмата, било обзаведено, инсталирано било подово отопление. В момента правили ремонт на една от стаите. Жилището се състояло от кухня, коридор, голям хол, детска стая и още една стая. Ответникът е посочил, че към момента бил безработен и получавал пенсия по болест в размер на 300 лв. Сочи, че детето си имало изграден приятелски кръг и общувало с роднини по бащина и майчина линия.

Констанин е ученик в 148 ОУ „Проф. Любомир Милетич“.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак № 393066/20.12.2007 г. се установява, че на 20.12.2007 г. в гр. София страните Д. Я. Янкова и В. В. В. сключили граждански брак, за което бил издаден акт за граждански брак № 3250/20.12.2007 г. в СО, район „Студентски“, като съпругата е променила фамилното си име от Янкова на В..

Страните имат едно родено от брака дете Константин В.ев В., роден на 17.01.2008 г. – непълнолетен, видно от приетото като доказателства по делото Удостоверения за раждане № 692493/17.01.2008 г. Ищцата Д. Я. Янкова има и друго дете, родено от предходна връзка – Йоана Бранимир Божилова.

По делото е приета като доказателство Заповед № 08 от 29.03.2010 г. на Кмета на район „Слатина“, с която на основание чл. 19, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община Д. Я. В. и семейството й – В. В. В. – съпруг, Йоана Бранимир Божилова – дъщеря и Константин В. В. – син са настанени в общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „Слатина“, ул.

„Кривина“ № 29, ет. 2, състоящо се от 2 стаи, преходен хол, кухня и сервизно помещение.

По отношение на същото жилище е сключен и договор за наем от 29.03.2010 г., който е приет като доказатлство по делото.

По делото са приети като доказателства Постановление от 22.11.2021 г. , с което е отказано да се образува досъдебно производство по сигнал на Д. Я. В. срещу В. В. В., сведение от СРП от 09.02.2022 г., в което се съдържа информация, че на 23.12.2021 г. е постановен отказ за иницииране производство по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето по отношение на В. В. В. на основание чл. 199 НПК и по арг. чл. 157 ЗЗ. Прието като 3 доказателство е писмо от 15.02.2022 г. от МВР-СДВР, в което се съдържат данни за заведени сигнали и образуван преписи от Д. Я. В. срещу В. В. В., както следва: на 22.05.2020 г. за отправени заплахи към нейните родители и децата им, на 26.05.2020 г. за суицидни действия от страна на ответника на адреса на семейното жилище, на 29.06.2020 г. за семеен скандал на адреса на семейното жилище, на 19.08.2021 г. за побой на адреса на семейното жилище, на 14.09.2021 г. за семеен скандал, на 05.10.2021 г. за психически тормоз, на 18.10.2021 г. за семеен скандал, на 19.11.2021 г. за получени от Д. Я. В. заплахи за живота В. В. В..

Прието като доказателство по делото е писмо от Военномедицинска академия, в което е посочено, че В. В. В. е бил хоспитализиран от 13.12.2021 до 21.12.2021 г. в Клинкиката по ендокринология и болести на обмяната, а от 21.12.2021 г. до 31.12.2021 г. в Клиниката по пневмология и фтизиатрия.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Весела Я.

Пенева – сестра на ищцата. Свидетелката дава показания, че в последните години няма отношения със зет си, а преди това отношенията им били приятелски. Сочи, че същата не е била пряк свидетел на конфликтите между страните, но сестра й се е обаждала по телефона и тя е чувала как ответникът крещи. Освен това детето също й се обаждало на свидетелката през нощта притеснено, защото родителите му са извикали полиция и то се е страхувало какво ще се случи с него. Посочва, че сега сестра й и детето й живеели при родителите й, защото се страхували В. да не ги нарани. Знае, че В. е заплашвал сестра й по „месинджър“ и „вайбър“. С нея общувал само по „месинджър“ като й се е извинявал за нещата и съжалявал, че е „Направил много глупости“. От сестра й знае, че В. не дава издръжка за детето. Сочи, че страните живеели заедно в Англия, след като се прибрали живеели няколко месеца заедно и след това се разделили. Знае, че сестра й иска да се разделят с В., защото той не се грижил за детето, искал да го вижда, а не се интересувал дали има обувки. В. се вълнувал само от това, че обичал сестра й, а тя не искала да се виждат. Сочи, че през годините на брачния живот В. никога не е бил опора на сестра й. Задържал се е на работа за кратко, сменял често работите си, не помагал финансово за домакинството. Всичко било на гърба на сестра й. Спомня си, че тази година за пръв път „бутнал“ на детето 10 лв. в джоба пред приятелите му и го засрамил. Знае, че В. непрекъснато следи сестра й и детето им. Нейното дете и детето на страните излизали често заедно и В. постоянно ги следял и им досаждал, случвало се е дори да викат полиция за това. Знае, че причаква сестра й всеки ден, когато се прибира от работа.

Сочи, че отношенията между страните са били много непостоянни. Имало е моменти, в които всичко е било наред, но и много проблеми. Посочва, че В. бил заядлив и на моменти ставал агресивен, случвало се е да бъдат заедно на почивка и да се притесняват, че той ще предизвика словесен конфликт с други лица. Освен това заявя, че В. постоянно лъжел сестра й, като сочи конкретни случки как й казвал, че не яде, а тя и той са били заедно на обяд и тя знае какво е ял, както и за други битовизми, че е бездомник на улицата. Знае, че В. иска да се събере със сестра й. В един момент казвал, че ще се самоубие, после, че ще убие семейството на съпругата си.

Събраните писмени и гласни доказателства потвърждават твърденията на ищцата, че 4 между нея и съпруга й са настъпили дълбоки и непреодолими конфликти, вследствие на които бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Ето защо брачната им връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което същата следва да бъде прекратена. Ответникът В. В. В. заявява нежеланието си бракът да бъде разтрогнат и иска от съда да задължи ищцата да посещават процедура от медиация, но тези негови искания са несъстоятелни. Брачната връзка е доброволен съюз между мъж и жена. В случая освен че съпругата е предявила процесния иск и взела активно участие в процеса, които обстоятелства сами по себе си са достатъчни основания, удостоверяващи, че бракът е изпразнен от съдържание, доколкото у една от страните липсва каквато и да било воля за запазването му, ищцата е представила пред съда доказателства, удостоверяващи твърденията й. Свидетелските показания напълно подкрепят доводите й за незаздравимо прекъсване на брачната връзка със съпруга. Отношенията им са необратимо влошени, Д. Я.