Определение № 463 от 09.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. Благоевград, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20221200501117 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Х. Д. Н., ЕГН ********** от гр. П., ул. „А. Л.“ № *, ет.*, чрез пълномощника му адв. И. Н., срещу Определение № 548/28.07.2022г., постановено по ч.гр.д. № 262/2022г. по описа на РС Петрич, с което съдът е отхвърлил искането за допускане на обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението“, по ИД № */2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., по отношение на поръчителя- Х. Д. Н..

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и за постановяването му в нарушение на закона и на процесуалните правила. Оспорват се доводите на първоинстационния съд, че исковата молба въз основа на която е образувано гр.д. № 262/2022г. по описа на РС Петрич е нередовна. Възразява се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че при обосноваване на установените «нередовности» на молбата, съставът на РС Петрич фактически се е произнесъл по основателността на предявения иск, но не и по условията за редовност на исковата молба.

Поддържа се, че при обсъждането на възможните хипотези за правното основание на предявения иск, съдът е разглеждал същия по същество, без към този момента да са били събрани доказателства по делото, което е недопустимо. Излагат се правни съображения, че в исковата молба ясно са посочени основанията на претенцията. Ищецът в качеството си на поръчител по договор за кредит, е предявил иск с който е поискал да бъде признато от съда че не дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу главния длъжник- Г. К. Т., тъй като към 01.06.2020г. правото на иск на «Б...» А. срещу Х. Д.

Н. е било погасено, поради изтичането на преклузивния 6 месечен срок по чл. 147 ал.1 от 1

ЗЗД, в който срещу поръчителят не е бил предявен иск от кредитора по договора. Във връзка с правния интерес от предявяването на иска, сочи се от частният жалбоподател че в ИМ ясно е посочено, че поръчителят Х. Д. Н. не е получавал покана за заплащане на дължимите суми или уведомление за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, срещу Х. Д. Н. няма предявен иск от «Б...» А., а срещу него само е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и издаден изпълнителен лист.

С частната жалба са наведени правни доводи, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането за допускане на обезпечение на предявения иск, който е предявен по гр.д. № 262/2022г. по описа на РС Петрич. Поддържа се че производството не може да бъде прекратено, тъй като ищецът е предявил иск с който е отрекал вземането на банката срещу него, тъй като е бил заплашен от непосредствена принуда/осъществяване на принудително изпълнение, поради което е имал правен интерес да поиска съдебна защита на нарушените си права. Отделно поддържа се, че не е следвало производството по първоинстанционното дело да бъде и прекратено от съда, тъй като съдът не може да откаже защита и при предявен иск е длъжен да разгледа същият и даде съдебна защита и съдействие на заявените от ищеца права като разгледа делото по същество.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд за нередовност на ИМ, като са развити правни съображения, че от заявените в обстоятелствената част фактически твърдения, видно е че ищецът не е предявил иск по чл. 439 ал.2 от ГПК, тъй като ищецът не оспорва изпълнението по образуваното ИД № */2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., а се оспорва съществуването на правото на кредитора да поиска насочване на изпълнение срещу поръчителя Х. Д. Н., доколкото правото му на иск е погасено на осн. чл. 147 ал.1 от ЗЗД след изтичането на 6 месечния преклузивен срок, предвиден в цитираната разпоредба на закона.

Отделно с частната жалба развити са съображения, че заповедния съд неправилно е издал заповед за изпълнение и ИЛ срещу полъчителя Х. Д. Н., като не е съобразил че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред РС Петрич, срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД е бил вече изтекъл, за което заповедният съд е бил длъжен да следи и служебно/т. 4 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК/.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, частният жалбоподател- Х.

Д. Н., чрез пълномощника си адв. Н., моли въззивния съд да отмени постановеното определение на първоинстанционния съд, като допусне поисканото обезпечение на бъдещ иск, както и отмени определението с което производството по гр.д. № 262/2022г. по описа на РС Петрич е било прекратено, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззивният съд в решаващия състав и в рамките на компетентността си съобразно чл. 278 от ГПК, като прецени данните по делото и доводите на страните намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от лице с процесуална правоспособност и интерес от обжалване и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен инстанционен контрол.

2

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск, предявен от ищеца Х. Д. Н., ЕГН **********, от гр. П., срещу «Б...» А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. «М.» № *, представлявана от В. М. С.- главен изпълнителен директор и Д. Н. Н.- изпълнителен директор, с който се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че ищеца- Х. Д. Н., като поръчител по договор за кредит от 26.02.2020г., сключен между кредитодателят- «Б...» А. и кредитополучателя- Г. К. Т., не дължи никакви суми, поради погасяване на задължението към банката кредитор, на осн. чл. 147 ал.1 от ЗЗД, към дата 01.06.2021г.

В исковата молба са наведени фактически твърдения, за сключен между кредитодателят«Б...» А. и кредитополучателя- Г. К. Т., ЕГН **********, договор за банков кредит от 26.02.2020г., по силата на който е предоставен кредит в размер на 20 000лв., със срок на погасяване от 120 месеца.

Твърди се от ищеца, че длъжника Г. К. Т. не е изпълнявала редовно задължението си за погасяване на вноските по кредита, поради което банката кредитор се е възползвала от правото си да преобразува кредита в предсрочно изискуем, за което е изпратила на длъжника нарочна покана, получена от Г. К. Т. на 17.11.2020г. лично.

Сочи се с ИМ пред първоинстанционния съд, въз основа на която е било образувано гр.д. № 262/2022г. по описа на РС Петрич, че от кредитора «Б...» А. е било депозирано заявление по чл. 417 от ГПК, пред РС Петрич на 31.03.2021г., с което е било поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника Г. К. Т. и срещу поръчителя- Х. Д. Н..

Ищецът поръчител твърди в ИМ, че не е получавал от банката кредитор нито покана за плащане, нито уведомление за преобразуване на кредита в предсрочно изискуем, като същият е научил за преобразуването на кредита в предсрочно изискуем и за възникване на задължението за заплащане на претендираните от банката суми, едва при получаване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ А. Ц., по образуваното ИД № */2021г. по неговия опис.

Правното основание на исковата претенция е твърдението на ищеца Х. Д. Н. за недължимост на сумите за които срещу него е издъден изпълнителен лист и насочено принудително изпълнение по ИД № */2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., за които е издадена и заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 472/2020г. по описа на РС Петрич, въз основа на извлечение от счетоводните книги на «Б...» А., поради това че вземането е било погасено по отношение на поръчителя Х. Д. Н., с изтичането на преклузивния 6 месечен срок по чл. 147 от ЗЗД. Развити са правни съображения, че вземането срещу ищеца е било погасено на осн. чл. 147 ал.1 от ЗЗД, още към момента на подаването на заявлението по чл.

417 от ГПК и във вр. с т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК.

При така изложените фактически и правни съображения, с петитума на исковата молба, поискано е от съда да установи недължимост на сумите по договора на кредит от поръчителя Х. Д. Н. и на осн. чл. 147 ал.1 от ЗЗД, но към дата 01.06.2021г.

С исковата молба е направено особено искане- съдът да допусне „спиране на изпълнението“ 3 въз основа на издадената заповед да изпълнение по чл. 417 от ГПК по образуваното ИД № */2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., по отношение на поръчителя- Х. Д. Н..

С Разпореждане № 158 от 28.02.2022г. по образуваното гр.д. № 262/2022г. по описа на РС Петрич, исковата молба е била оставена без движение, поради невнасяне на дължимата държвна такса, като съдът не се е произнесъл по искането за допускане на обезпечение на предявения отрицателен иск, тъй като исковата молба е нередовна.

С писмена молба от Х. Д. Н., чрез пълномощника му адв. И. Н., депозирана пред първоинстанционния съд на 30.03.2022г., посочената нередовност е била отстранена, като с молбата е представено платежно нареждане за заплащане на държавна такса по делото в размер на 50.00лв.

С Разпореждане № 243 от 30.03.2022г., постановено по гр.д. № 262/2022г. по описа на РС Петрич, друг състав на съда е оставил повторно исковата молба без движение, тъй като е счел че исковата молба продължава да е нередовна и към този момент.

В изложението към съдебния акт, съдът е изложил доводи че в обстоятелствената част на ИМ липса ясно, систематично и хронологично изложение на правнорелевантните факти, въз основа на които е процесуално допустимо по исков път да се оспорват вземания, включени в предметния обхват на издадената заповед за изпълнение. В правното си обсъждане съдът е приел, че не може да субсумира така изложените фактически твърдения към основанията предвидени в нормата на чл. 424 ал.1 от ГПК и в нормата на чл. 439 ал.2 от ГПК, за да приеме че са предявени искове с цитираните правни основания. Отделно изложени са от съдът доводи, че и петитума на исковата молба е непрецизен, тъй като в него не фигурират вземанията, които ищецът иска от съда да бъдат отречени със съдебеното решение като недължими. Съдът е приел още, че са предявени обективно съединени искове по отричане дължимостта на всяко едно от задълженията за главница, лихви и такси поотделно, зарази което за всеки от исковете се дължи отделна такса в размер на 4 % от цената на съответния иск, но не по- малко от 50 лв. за всеки един от обективно съединените искове.

Исковата молба е била повторно оставена без движение, а на ищеца е дадена възможност да отстрани посочените нередовности, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановеното определение.

Съдът отново е изложил доводи, че не дължи произнасяне по искането за допускане на обезпечение на предявените искове, поради нередовност на исковата молба. Приел е че искането за спиране на изпълнението по ИД № */2021г. по описа на ЧСИ А. Ц. има характер на искане за обезпечение на предявените искове, но произнасянето по него е невъзможно по нередовна искова молба.

Разпореждането с което ИМ повторно е оставена без движение е било съобщено на ищеца Х. Д. Н. на 18.07.2022г.,като е връчено чрез неговия пълномощник- адв. И. Н..

След получаването на съобщението за повторното оставяне на исковата молба без движение, ищецът и неговия пълномощник са бездействали по делото, като не са предприети никакви последващи процесуални действия.

4

Първоинстанционният съд с обжалваното Определение № 548/28.07.2022г., постановено по гр.д. № 262/2022г. по описа на РС Петрич, е изложил правни доводи, че в дадения на ищеца срок нередовностите на ИМ не са отстранени, поради което е приел че искането за допускане на обезпечение на предявените искове във висящото гражданско производство е неоснователно.

С обжалваното Определение № 548/28.07.2022г., съставът на РС Петрич е отхвърлил искането за допускане на обезпечение на предявените искове, без да излага съображения по същество, като е прекратил производството по гр.д. № 262/2022г. по описа на РС Петрич на осн. чл. 129 ал.3 от ГПК, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, в указания от съда и установен от закона едноседмичен срок.