Определение № 148 от 15.02.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1039/2023
- Вид
- Определение № 148
- Подписан
- 15.02.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- Стефан Илиев, Иванка Шкодрова, Калинка Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1, т.2, б."б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.25, ал.3 и ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148 гр. София, 13.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефан Илиев
Членове:
Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Г. Сл. М. като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601039 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 306, ал.1 т.1 във вр с чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НПК.
Образувано е по повод на подадена жалба от адвокат Ю. С. упълномощен защитник на осъдения Р. Р. И., срещу определение по НЧД № 799/2023г. на Софийски градски съд, 4-и наказателен състав , постановено в открито съдебно заседание на 20 април 2023 г.
Жалбата е била подадена в СГС на 25.04.2023 година. Срокът по чл.319, ал.1 от НПК е спазен, контролиращата съдебна инстанция е сезирана от процесуално легитимирана страна, поради което са налице основания да бъдат разгледани по същество.
Жалбата е със следното основно съдържание:
С определението на СГС на осъденият Р. И. са групирани две наказания лишаване от свобода , едното в размер на 2 години и 6 месеца , определено след сключено споразумение по НОХД № 277/2023 г. на СГС и наказанието 1 година лишаване от свобода определено по НОХД 280/2023 г. на СГС, определено е едно общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца "лишаване от свобода" при строг режим, като съгласно чл. 24 от НК е завишено общото 1 наказание с 6 месеца.
Защитникът счита това за нередно и неправилно, тъй като и двете наказания са определени със споразумения и съответните съдебни състави по предложение на прокурора са намерили , че тяхната продължителност е достатъчна за да се поправи осъдения. Неправилно съдът е увеличил наказанието , като е отчел , че и двете престъпления за които осъденият се признал за виновен са при условията на опасен рецидив , тъй като това е било известно и на двата съдебни състава пред които са сключени споразуменията.
Не е отетено обстоятелството , че осъденият страда от шизофрения, чието лечение в затвора е затруднено , както и че майка му е с влошено здравословно състояние.
Въз основа на изложеното се иска отмяната на приложението на чл.24 от НК.
Краткото съдържание съдържание на доводите на страните в съдебните прения пред апелативния съд е следното:
Адвокат С. апелира да бъде уважена писмената жалба. Повтарят се доводите от писмената жалба. Акцентира се, че осъденият е болен от „параноидна шизофрения” като и по двете дела са били бяха назначени и тройна и петорни СППЕ, вещите лица са били с противоречиви мнения и съмнение, че И. не може да носи наказателна отговорност. В тази връзка въпреки че закона позволява да се приложи чл. 24 от НК, считам това за неправилно, понеже е могло вторият съдебен състав да определи по-голямо наказание. Характеристичните данни не налагат определяне на по-високо наказание, тъй като 6 месеца лишаване от свобода в повече няма да допринесат за генерална превенция и за другите цели на наказанието.
Прокурорът от Апелативна прокуратура София намира жалбата за неоснователна, като излага подробни мотиви в полза на това свое виждане.
Моли да бъде потвърдено определението на СГС.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд след като обсъди доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните по делото намери следното:
С определение постановено в публично съдебно заседание на 20 април 2023 година , четвърти наказателен състав на СГС на основание чл.306, ал. 3, 2 вр. ал.1, т.1 НПК е ОПРЕДЕЛИЛ по отношение на осъдения Р. Р. И. - роден на ******** г. в гр. София, с ЕГН - **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с виеше образование, месторабота преди задържането — общ работник в склад за яйца, жител и живущ в гр. ***, ж.к.“***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап.** - едно общо наказание по-тежкото измежду наложените му по НОХД № 277/23 г. по описа на СГС, НО, 13 състав - „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, и по НОХД № 280/23 г. по описа на СГС, НО, 4 състав - „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, а именно - едно общо най- тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
На основание чл. 24 от НК, е било УВЕЛИЧЕНО така определеното по отношение на осъдения Р. И. едно общо по- тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца - с 6 месеца с което общо определеното наказание се равнява на 2 години „лишаване от свобода”.
Първият съд е определил така увеличеното наказание да бъде изтърпяно, на основание чл.65, ал.2, вр. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС, при „СТРОГ“ режим.
В жалбата и при устните прения защитникът на осъдения оспорва определението само в частта с която е увеличено с 6 месеца определеното общо по-тежко наказание 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода”.
Жалбата е неоснователна.
Въпреки тяхната емоционална стойност, аргументите за здравословното състояние на осъдения и неговата майка са без правно значение в настоящото производство. В наказателните производства приключили със споразумение между прокурора и осъдения, с което последния се е признал за виновен в извършването на тежки умишлени престъпления, осъществени при условията на опасен рецидив, вменяемостта на Р. И. е изследвана и в крайна сметка се е стигнало до извод, че той може да носи наказателна отговорност независимо от заболяването „параноидна шизофрения” , може би това му състояние е довело до определяне на сравнително ниски наказания.
По двете наказателни производства - НОХД № 277/2023 г. и НОХД № 280/2023 г. на СГС лишеният от свобода Р. И. е осъден а тежки престъпления, извършени при условията на опасен рецидив. С оглед вредоносният резултат, деянията и по двете производства разкриват висока степен на опасност на 3 извършителя. Високата степен на обществена опасност се потвърждава и от отразените в справката за съдимост предишни осъждания на това лице. И за двете престъпления за които Р. И. се е признал за виновен със споразумение са определени наказания „лишаване от свобода” със сравнително нисък размер. За да бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция на наказанието правилно и законосъобразно от съставът на СГС е било увеличено наложеното общо наказание с шест месеца „лишаване от свобода” по реда на чл.24 от НК.
Предвид изложеното и на основание на основание чл.306, ал. 3, вр. ал.1, т.1, вр. чл.318, ал.2 вр. ал.1 НПК, вр. чл.25, ал.3 и ал.1 във вр. чл.23, ал.2 от НК, Софийски апелативен съд, трети наказателен състав ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на адвокат Ю. С. упълномощен защитник на осъдения Р. Р. И., срещу определение по НЧД № 799/2023г. на Софийски градски съд, 4-и наказателен състав и ПОТВЪРЖДАВА изцяло определението на Софийски градски съд.
Настоящото определение на Софийски апелативен съд е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4