Решение № 1633 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1633 гр. София, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Петя Попова Въззивно гражданско дело № 20221100504828 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20006640 от 24.01.2022 г., постановено по гр. д. № 19897/2021 г. по описа на СРС, ГО 50-ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че С. П.

Н., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сума в размер на 853,25 лв. – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к.

„****, за периода 01.09.2017 г. – 30.04.2019 г., сума в размер 84,15 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г.-07.10.2020 г.; сумата в размер на 49,41 лв. – главница, представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от 19.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 50505/2020 г. по описа на СРС, 50 състав, като са отхвърлени исковете за претендирани главница за разликата над уважения размер до претендирания от 913,65 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2017 г.-31.08.2017 г., за лихва върху главницата за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер до претендирания от 90,07 лева; за сумата над уважения от 49,41 лева до пълния предявен размер от 51,97 лева за главница, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.-30.09.2017 г., както и за мораторната лихва върху главницата за услугата дялово разпределение в размер на 10,68 лева за периода от 31.10.2017 г.-07.10.2020 г..

1

Съобразно изхода от спора и по правилата на чл. 78 ГПК първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски по делото, както е извършил прихващане и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответникът да заплати на ищеца сумата от 162,69 лв. съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на привлеченото в хода на първоинстанционното производство от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът по исковете, предвид което и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт.

Навежда доводи за недопустимост на решението поради произнасяне на районния съд по непредявен иск, тъй като с исковата молба ищецът не твърди възникване на облигационното отношение въз основа на сключен договор след подадено от ответника заявление, както е приела първата инстанция. При тези доводи моли атакуваният съдебен акт да бъде обезсилен, а делото да бъде решено по същество, като се постанови решение по действителния предмет на делото. Алтернативно оспорва решението като неправилно, излагайки съображения, че ответникът не е потребител на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на посочения првнорелевантен факт, доколкото с договора за дарение, с който майката на ответника прехвърля правото на собственост върху недивижимия имот, същата си запазва правото на ползване, докато е жива. С тези доводи намира за недоказано качеството на потребител за ответника, поради което счита, че между страните не е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ответникът да е задължен да заплати претендираните от ищеца суми. Моли решението да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил бланкетен отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, с който се оспорват отправените до въззивния съд искания. Излагат се доводи за правилност на решението, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр. д. № 19897/2021 г. по описа на СРС, 50 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр. д.50505/2020 по описа на СРС, 50 състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата Н. е клиент на топлинна 2 енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. „****, с абонатем № 9050. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлорпреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР в съответствие с чл. 150 от ЗЕ. Поддържа, че приложимите спрямо ответницата Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София са тези, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и в сила от 10.07.2016 г.. Излагат се твърдения, че ответницата е използвал топлинна енергия в периода - м.май 2017 г.-м.април 2019 г., доставяна до адреса в гр. София, ж.к. „****, без същата да е заплатила дължимата за това цена в размер на 913,65 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че разпределението на топлинна енергия между клиентите в СЕС в съответствие с разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ се извършвало по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичен регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди се, че собствениците в СЕС, в която се намира имотът, собственост на ответницата, имат сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървиси“ ЕООД. Претендира, че за услугата дялово разпределение за периода 01.09.2017 г.-30.04.2019 г. ответникът дължи сума в размер на 51,97 лева.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за доставена топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 90,07 лв. за периода 15.09.2018 г. до 07.10.2020 г. Поддържа се, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за дялово разпределение, поради което дължал обезщетение в размер на 10,68 лева за периода 31.10.2017 г. до 07.10.2020 г..

Твърди, че по гр. д. № 50505/2020 по описа на СРС, 50 състав е издадена заповед за изпълнение на описаните и претендирани в исковата молба суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от С. П. Н.. Оспорва наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата с твърдение, че последната не се явява на потребител на топлинна енергия за имота, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „****.

Изрично посочва, че не оспорва размера на исковете, както и обстоятелството, че не са извършвани плащания. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено гр. д. № 50505/2020 по описа на СРС, 50 състав. По заявление от 19.10.2020 г., подадено от „Топлофикация София“ АД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на С. П. Н. да заплати на кредитора сумата сума в размер на 913,65 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 90,07 лева за периода от 15.09.2018 г. до 07.10.2020 г., сумата от 51,97 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.10.2020 г. до изплащане на вземането, 3 мораторна лихва в размер на 10,68 лева за периода от 31.10.2017-07.10.2020 г. и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лева.

Заповедта за изпълнение е била връчена на С. П. Н. на 21.01.2021 г.. В срока по чл.

414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от него, с което твърди, че не е използвал топлинна енергия и прави възражения за изтекла погасителна давност.

По делото са приложени Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, от които се установява начинът за заплащане на доставената и използвана топлинна енергия от битовите клиенти. В чл. 31, ал.

1 от Общите условия от 2016 г. са предвидени три начина за заплащане на топлинна енергия – на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и една изравнителна сметка, по реална месечна консумация. В чл.

33, ал. 1 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2).

От нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.01.1997 г., с № 129, т. I, д. № 128/1997 г., на нотариус И.Н., се установява, че Д.В.К. е дарила свой собствен имот – **, находящ се на ет. 3, ** в сграда ЖСК „****“, бл. **, ул. „****“ **, м. ****, гр. София на С.

П. Н.. Със сключения договор за дарение дарителката си запазва правото на безвъзмездно ползване върху целия имот, докато е жива.

От удостоверение от „Географска информационна система-София“ ЕООД с изх. № 68-00-1116/20.08.2014 г., издадено на „Топлофикация-София“ ЕАД се установява, че стар адрес ул. „****“ ** се отнася за многофамилна жилищна сграда с пет входа - ЖСК „****“ и съвпада с настоящ адрес ж.к. „Банишора“, бл. **, вх. ****, гр. София.

По делото е прието молба-декларация от 15.10.2001 г., съдържащо изявление на въззивника С. П. Н. до „Топлофикация-София“ ЕАД за откриване на партида на адрес ж.к.

„Банишора“, бл. **, вх. ****.

От приетия по делото договор с № 4250/25.09.2002 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД и Етажната собственост с адрес ул. „****“ **, бл. **, Протокол от общо събрание на Етажната собственост с адрес ул. „****“ **, бл. **, ** и **, проведено на 23.09.2002 г., ведно със списък на етажните собственици, се установява избора на ЕС за дружество, което да извършва дялово разпределение - „Техем сървисис“ ЕООД. Видно от списъка на етажните собственици под № 25 е включена С. П. Н..

По делото е приет договор от 29.07.2015 г., сключен между „Топлофикация-София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД с предмет на договора извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиенти в сгради етажна собственост, съгласно 4 който възложителят „Топлофикация-София“ ЕАД заплаща извършваната услуга съгласно ценоразпис и въз основа на броя обслужващи имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

По делото са приети съобщение към фактура № 0106343771, съобщение към фактура № 0096525567, изравнителна сметка за периода 01.05.2017 г.-30.04.2018 г., изравнителна сметка за периода 01.05.2018 г.-30.04.2019 г., отчет/проверка за периода 01.05.201730.04.2018 г., от които се установява доставено количество топлинна енергия и стойността на предоставената услуга.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.