Решение № 181 от 14.07.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Радомир, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100131 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК и чл.

150 СК, вр. чл. 143 СК.

В исковата молба се твърди, че по силата на влязло в сила решение № 143/01.06.2012 г. по гр. д. № 159/2012 г. на PC - Радомир ответницата М. М. е осъдена да заплаща на малолетния си син Д. А. месечна издръжка в размер на 60,00 лева, платима чрез бащата М.

А., до настъпване на обстоятелства за изменение или погасяване на това задължение. Със същото решение е определено и местоживеенето на детето при бащата, на когото е предоставено и упражняването на родителските права.

Сочи, че от постановяване на горното решение изминали повече от 12 години, през които социално - икономическите условия в страната се променили съществено. Детето било в юношеска възраст, нуждите му от храна, облекло, лекарства, учебни пособия и пр. нараснали. Нараснали и разходите, необходими за извънкласни занимания, училищни екскурзии и пр.

За отглеждането на детето към момента била необходима сума от около 800,00 лева месечно, от която ответницата следвало да поеме сумата от 280,00 лева.

Отделно от изложеното, твърди, че от раждането на малолетния Д. до момента ответницата не е полагала никакви грижи за него и не проявявала никакъв интерес към детето. Ответницата била осъждана, като е изтърпявала наказание „лишаване от свобода“, същата била трудно откриваема и ищецът не можел да установи контакт с нея, за да получи съгласие детето да пътува извън страната, с оглед нуждата от пътуване зад граница на детето - на екскурзии, посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, 1 лечение и др.

По изложените съображения, моли съдът да постанови решение, с което да разреши издаването на задграничен паспорт на детето Д. М. А. въз основа на подадено и подписано заявление за това до съответните компетентни органи само от бащата М. Н. А., както и да разреши на ищеца или друго упълномощено от него лице да извежда извън пределите на Република България малолетния Д. М. А. неограничен брой пъти, до навършване на пълнолетие, до държавите от ЕС, Европейското икономическо пространство, Кралство Великобритания, Северна Ирландия, Република Сърбия, Северна Македония, Република Турция и Арабска Република Египет, без съгласието на майката М. Р. М..

Моли съда да постанови решение, с което да бъде увеличен размерът на получаваната от детето месечна издръжка, като бъде осъдена ответницата М. Р. М. да заплаща месечна издръжка на малолетното дете Д. М. А. чрез неговия баща и законен представител М. Н. А., в размер на 280,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 13.02.2025 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до издължаването ù.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Малолетното дете Д. М. А. е родено на 18.07.2011 г., с родители – М. Р. М. и М. Н. А., което се установява от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Перник въз основа на акт за раждане № 0387/19.07.2011 г.

По делото е представено и решение № 143/01.06.2012 г. по гр. д. № 159/2012 г. по описа на РдРС, по силата на което родителските права по отношение на малолетното дете Д.

М. А. са предоставени на бащата М. Н. А., определено е местожителството на детето при бащата, както и режим на лични отношения между майката и малолетното дете. Със същото решение майката М. Р. М. е осъдена да заплаща на малолетния си син Д. М. А. месечна издръжка в размер на 60,00 лева чрез неговия баща и законен представител М. Р. М., считано от 11.12.2011 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или погасяване на това задължение.

От представената по делото служебна бележка, издадена от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Земен, се установява, че през учебната 2024/2025 г. детето Д. М. А. е ученик в седми клас в дневна форма на обучение.

От извършеното социално проучване и представения социален доклад, се установява, че детето Д. А. е родено по време на съвместното съжителство между родителите си М. М. и М. А.. Родителите са живели съвместно до м. декември 2011 г., когато майката напуска семейството. Оттогава и до настоящия момент основните грижи за Д. се полагат от бащата с подкрепата на съжителката му А.С.. Майката не поддържа никакъв контакт с детето и не заплаща дължимата издръжка, определена с решение на РС – Радомир. По информация на бащата семейството често пътува извън страната – на екскурзии, посещения на близки, 2 културни и спортни прояви.

Становището на отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Радомир е, че е в интерес на малолетното дете Д. М. А. да бъде издадено разрешение за пътуване извън пределите на Р България, без съгласието на майката М. Р. М., както и да бъде увеличен размерът на дължимата от майката месечна издръжка.

От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката А.С., която живее на съпружески начала с ищеца, се установява, че майката не поддържа никакъв контакт с детето Д. и не заплаща дължимата месечна издръжка. Според свидетелката месечно за издръжката на детето е необходима сумата от около 500,00 лева.

Сочи, че Д. желае да придружи баща си и свидетелката Станчева при пътуванията им в чужбина и страда, когато не може да пътува с тях.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, като ги намира за последователни, логични и съответстващи на останалите доказателства по делото.

От заявеното от детето при неговото изслушване по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет се установява, че същото живее заедно с неговия баща в гр. Земен, като не поддържа никакъв контакт с майка си и дори не я познава. Сочи, че има желание да пътува в чужбина заедно с неговия баща М. А..

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК:

При решаване на въпроса относно пътуването и пребиваването на дете в чужбина следва да се изхожда от неговите интереси, като се съблюдава баланс между гарантираните с нормативни актове права на детето и родителските отговорности. Упражняването на последните, не може да става по начин, противоречащ на най-добрия интерес на детето.

Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която то живее, така и свободно да напуска и да се завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България, както и от чл.

10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е страна.

По делото безспорно беше доказано, че ответницата не живее заедно със своя син и не полага никакви грижи за него, като е прекъснала контактите помежду им и не взема никакво участие в неговото отглеждане и възпитание.

Съдът намира, че в конкретния случай в интерес на детето е да пътува извън територията на Република България, да придобива впечатления и от други държави, като по този начин се разширява неговия мироглед, а пътуванията ще му се отразят благоприятно на възпитанието и развитието му като цяло. Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България „всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели“, като според чл. 35, 3 ал. 1, изр. 2 КРБ „това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани“.

Правото на свободно движение в рамките на държавите - членки на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за Европейски съюз. Съдът не намира основания за ограничаване правото на детето да напуска страната. Съгласно ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, решението на съда следва да е в съответствие с найдобрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани с интересите на детето или произтичат от нагласите му към другия родител или от конфликти между двамата. От доказателствената съвкупност се обосновава изводът, че непредоставянето на необходимото съгласие на майката за пътувания на детето в чужбина е в резултат на липсата на контакт между родителите и пълната незаинтересованост от страна на майката по отношение на малолетното дете. Изложеното безспорно не е в интерес на детето. Не се установява възможност за поставяне на детето в риск. Ищецът е трудово ангажиран в Република България, а детето Д. е ученик в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Земен и не са налице каквито и да било данни за намерение на бащата за промяна на местоживеенето му и това на детето. Напротив, от доказателствата по делото, в частност показанията на разпитаната свидетелка, се обосновава изводът, че намеренията на ищеца за пътувания извън страната заедно с малолетното дете са единствено с цел туризъм и почивка.

По тези съображения, при съобразяване интереса на детето, молбата следва да бъде уважена, като бъде заместено съгласието на майката за неограничен брой пътувания на детето до посочените държави, с изключение на Арабска Република Египет, за период до навършване на пълнолетие на детето. Този срок съдът намира за подходящ, предвид възрастта на детето. Не следва да бъде замествано съгласието на майката за пътуване на детето в Арабска Република Египет, тъй като по отношение на тази държава е обявена ІV степен ниво на риск от пътувания с предупреждение за преустановяване на такива в цялата страна, освен при крайна необходимост - https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/egypt. Такава крайна необходимост не се твърди и установява.

Що се отнася до искането за заместване съгласието на майката за издаване на паспорт на общото дете на страните, то съдът, след като прецени, че такъв до момента не е издаван, в това число и липсата на каквито и да са пречки за издаването му, намира молбата, в тази ù част за основателна, поради което и следва да бъде постановено решение, с което да бъде заместено съгласието на ответницата за издаване на паспорт на общото дете на страните.

По иска с правно основание чл. 150 СК, вр. чл. 143 СК:

Съгласно нормата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието 4 на една от алтернативно посочените предпоставки (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г.).

По делата за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.

Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката, нужна за детето, се разпределя между двамата родители съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. На преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

Настоящият съдебен състав намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице, тъй като от влизане в сила на решението по гр. д. № 159/2012 г. по описа на РС – Радомир, по силата на която е определена издръжка на детето в размер на 60,00 лева, е изминал период от повече от тринадесет години, през който детето Д. е пораснало още повече, респ. са се променили неговите потребности във всякакъв аспект. Това обстоятелство обуславя и изменение на неговите ежедневни битови потребности в посока на тяхното повишаване, следователно необходими са повече финансови средства не само за храна, но са нараснали и нуждите му от облекло, обувки, медицински продукти и пр. Детето е в период на интензивно физическо израстване, при което непрекъснатото увеличаване на нуждите му, респ. увеличаването на разходите за отглеждането и възпитанието му, се презумира. Освен това, детето Д. през предстоящата учебна година ще е ученик в осми клас и необходимостта от усвояване на повече и разнородни знания и умения е нараснала, а оттам е повишена и нуждата от закупуване на допълнителни учебни пособия.