Определение № 263 от 23.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 23.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500177 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Х. Ш. Е., подадена чрез адв. Д.М., против определение № 69/26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 534/2022 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което производството по същото дело е прекратено като недопустимо и Х. Ш. Е. е осъдена да заплати на „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) сумата от 11185 лв., представляващи направените от ответника разноски по делото.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно – постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано, като е молила за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по него. Изложила е, че окръжният съд не съобразил направеното в молбата й от 16.03.2023 г. изявление, че претенцията е заявена пред ответника на посочен имейл адрес, като това обстоятелство не е било и спорно между страните, поради което не са били налице пороци на исковата молба, водещи до недопустимост на иска, както неправилно приел окръжния съд.

Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), чрез адв. Р.Ц., е подало писмен отговор на жалбата, с който е оспорило същата и по съображения за неоснователността е молило за оставянето й без уважение и за потвърждаване на обжалваното определение.

1

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Х. Ш. Е., с която срещу Сдружение с нестопанска цел „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ) е предявен иск по чл.432, ал. 1 във вр. с чл.511, ал.1, във вр. с чл.513, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение от 100 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие смъртта на брат й Ф.Х.А., настъпила на 07.10.2017 г., при ПТП и причинена по непредпазливост от А.Й.З., който при управление на товарен автомобил марка „DAF XF 440“ с рег. № AG 24 KDV нарушил правилата за движение по пътищата, ведно с мораторната лихва върху претендираното обезщетение от увреждането до окончателното й заплащане. Ищцата е сочила, че за товарния автомобил, управляван от А.Й.З., който е с румънски регистрационен номер, към 17.08.2017 г. няма активна застраховка „Гражданска отговорност“ в Р. България, а е бил застрахован в Omniasig Vienna Insurance Group SA Румъния -застраховател от държава, която членува в Съвета на бюрата, а именно Република Румъния, който има одобрен кореспондент за територията на Република България - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс груп“.

В обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, постановено след като делото е обявено за решаване, окръжният съд изложил мотиви, че ищцата не е приложила доказателства за отправяне на писмена застрахователна претенция от увреденото лице по реда на чл.380 от КЗ, което е процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск срещу бюрото от категорията на абсолютните и това води до недопустимост на исковете.

Твърденията, че застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България с участието на виновен водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, и което има сключено в тази държава към момента на събитието застраховка „Гражданска отговорност“, обосновават претенцията срещу НББАЗ на осн. чл.511, ал.1, вр. чл.513, ал.1 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.511, ал.3 от КЗ, в случаите на ал.1 увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл.496, ал.1, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл.380. Т.е. заявяването на претенцията първоначално 2 пред кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство.

С разпореждане от 09.01.2023 г., окръжният съд е оставил без движение исковата молба и е дал на ищцата указания за поправянето й, включително и да изложи твърдения заявила ли е претенцията си пред Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. С уточнителна молба от 16.03.2023 г., Е. е посочила, че претенцията е заявена пред ответника на посочен електронен адрес [email protected]. (посочен на официалната страница на бюрото в интернет). Съдът е приел, че нередовностите са поправени, разменил е книжата и е изготвил проекта за доклад от 01.08.2023 г., в мотивите на който е отразил, че ищцата не е посочила доказателства за отправяне на писмена претенция пред кореспондента на застрахователя на виновния водач или пред НББАЗ.

Указания, обаче в тази връзка с диспозитива на определението съдът не е дал, като такива няма изобщо в окончателния доклад, обявен в съдебното заседание от 07.11.2023 г., както и в хода на цялото производство.

Междувременно по твърдението за писменото му извънсъдебно сезиране от ищцата, ответникът не е възразил. В последното съдебно заседание (от 10.01.2024 г.), непосредствено преди приключване на съдебното дирене, процесуалният представител на ищцата - адв. М. е посочил, че е изпълнил указанията на съда да изложи твърдения за завеждането на претенцията пред НББАЗ, но не е представил доказателствата в тази връзка, тъй като не е имал указания за представянето им и ако е необходимо ще представи. Окръжният съд отново не е дал указания на страната в тази връзка, като е изненадал същата с последицата от липсата на това доказателство по делото (недопустимост на иска) едва с прекратителното определение.

Предвид, че страната е изпълнила в срок дадените й от съда указания за излагане на твърдения за предявяване на претенцията пред НББАЗ и предвид липсата на такива указания и срок за посочване и представяне на доказателства в тази връзка с предупреждение за последицата – недопустимост на иска и прекратяване на производството при неизпълнението им, включително и при заявената готовност на процесуалния представител на ищцата за депозиране на доказателства (за предявяване на извънсъдебната претенция до НББАЗ) в последното съдебно заседание, окръжният съд е процедирал неправилно прекратявайки производството по делото поради неизпълнение на указанията за представяне на доказателства за проведена извънсъдебна процедура по чл.380 от КЗ, съгласно изискването на чл.511, ал.3 КЗ.

По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и 3 следва да бъде отменено, като делото - върнато на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия по даване на указания на ищцата за представяне на доказателства за предявяване на претенцията пред НББАЗ в указан срок с предупреждение за неблагоприятните последици от неизпълнение на тези указания.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 69/26.01.2024 г., постановено по гр.д. № 534/2022 г. по описа на Шуменския окръжен съд и ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указаното в мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4