Решение № 59 от 15.04.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 377/2021
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 15.04.2022
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- член 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- член 44, алинея 1 · Закон за движението по пътищата
- член 15 · Наказателен кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 63, ал.2, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Св. В. К. като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600377 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 260007 от 24.09.2021г., постановена по НОХД № 29/2020 г. по описа на Окръжен съд - гр.Варна, с която подсъдимият Б. Т. ОСМ. е признат за невинен по обвинението в извършване на престъпление по чл.343, ал.4 във вр. ал.3, б.“б“ от НК. Образувано е по жалба на частните обвинители В. В. М., К. МЛ. М. и В. МЛ. М., чрез техния повереник.
В жалбата на частните обвинители се навеждат доводи нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да признае подсъдимия за виновен, като му наложи справедливо наказание, алтернативно, да отмени първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Във въззивното производство е депозирано възражение от защитника на подсъдимия. Моли се съда да остави без уважение въззивната жалба на подсъдимия О., като неоснователна и да се потвърди първоинстанционната присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият О. се явява лично, представлява се и от упълномощения си защитник. Подсъдимият и защитникът пледират за потвърждаване на оправдателната първоинстанционна присъда.
1
Частните обвинители: В. В. М., К. МЛ. М., В. МЛ. М., редовно призовани не се явяват, представляват се от повереник. Последният моли въззивният съд да отмени оправдателната присъда на окръжния съд и да признае подсъдимия за виновен, алтернативно, да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда е законосъобразна, съобразена с доказателствата по делото. Пледира същата да бъде потвърдена.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият О. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество се преценява като неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство пред Окръжен съд-Варна е проведено по общия ред.След проведено съдебно следствие първоинстанционният съд е постановил присъда, с която е оправдал подсъдимия Б.О. по повдигнатото му обвинение. Присъдата е атакувана от повереника на частните обвинители, като в жалбата са посочени противоречия в мотивите на съда относно приетата фактическа обстановка и правните изводи. Доводите се споделят от настоящия въззивен състав. Това налага въззивната инстанция отново да изложи приетите по делото факти, да се извърши анализ на доказателствата и да се обосноват правните изводи.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства, съставът на Варненският апелативен съд е приема следната фактическа обстановка:
Подсъдимият О. е правоспособен водач на МПС, притежаващ категории А, М, СЕ, D, В, AM, ТКТ, DE. Същия бил собственик, управител и шофьор в „БЕРИ“ ЕООД гр. Добрич. Предметът на дейност на дружеството бил превоз на пътници. Подсъдимият притежавал микробус „Мерцедес-Спринтер“ с рег.
№ ТХ 74 65 АМ с петнадесет места за пътници. С автобуса извършвал редовни курсове от гр. Добрич до гр. Димитровград и обратно.
На 28.09.2017г. около 23.30 часа подсъдимият О. потеглил с микробус „Мерцедес-Спринтер“ с рег. № ТХ 74 65 АМ от центъра на гр. Добрич в посока гр. Димитровград. В автобуса имало още петима пътника: А.И.А., която стояла на седалката зад шофьора, Н.О.С. — на втората седалка зад шофьора, Н.Р.А. - на третата двойна седалка зад шофьора, Б.И.Х. - на единична седалка в средната част на автобуса и Г.С.И., която стояла найотзад на последната седалка. Всички пътници пътували редовно с автобуса до гр. Димитровград с цел търговия.
Около 00,10 часа автобусът се движел по път II-29 в посока от гр.
Добрич към гр. Варна със скорост около 90 км/ч. В същото това време по същия път, но в обратна посока за гр. Добрич се движел л.а. „Пежо 406“ с peг.
№ ТХ 55 61 ХА със скорост около 100 км/ч., управляван от М.Т. М.. С него 2 пътувала и съпругата му В.В. М., която седяла на предната дясна седалка.
На около петстотин метра след разклона за с. Зорница в посока гр.
Добрич двата автомобила, движейки се един срещу друг, навлезли едновременно в завой, който за л.а. „Пежо 406“ бил десен, а за микробус „Мерцедес“ - ляв. Пътната настилка била суха, като в този участък пътното платно било двупосочно с по една лента за движение във всяка посока, разделени с бяла непрекъсната линия.
Лекият автомобил „Пежо 406“, управляван от пострадалия М. М., движейки се със скорост около 100 км/ч навлязъл в лентата за движение на подсъдимия О.. Последвал удар между двата автомобила, който бил ексцентричен, челен и кос. Ударът между двата автомобила бил в предната част на моторните превозни средства и обхващал зона около 50-60 см от левия габарит на микробус „Мерцедес“, съответно около 50-60 см от левия габарит на лекия автомобил „Пежо“. Мястото на удара между двата автомобила бил изцяло в лентата за движение на автобуса „Мерцедес“, управляван от подсъдимия О. и е определен от петорната комплексна съдебно-техническа експертиза на 23,96 метра от приетия по време на огледа на местопроизшествието ориентир №1 и на 2,86 метра, вдясно от левия ръб на пътя на пътното платно по приетата посока на огледа.
След удара и двата автомобила се деформирали значително в предните леви части на купетата, след което последвало завъртане и едновременна транслация на всеки от тях на ляво около вертикалните им оси.
Автомобилите преустановили движението си, като микробусът преминал в отсрещната лента и спрял с предните си колела на банкета, а задната му част останала на пътното платно в посока гр. Добрич. Лекият автомобил „Пежо 406“ преустановил движението си като задните му колела били върху банкета в дясно по посока на огледа, а предните на пътното платно в посока гр. Добрич.
В следствие на получените травматични увреждания при сблъсъка шофьорът на л.а. „Пежо 406“ М. М. починал на място. Причината за смъртта му според заключението на СМЕ №176/2017г. /т.1, л.85-89/ е тежка гръдна травма, изразяваща се в разкъсване на стената на дясното предсърдие на сърцето, разкъсване на околосърцевата торбичка с излив на около 1800 мл. кръв в около сърцевата торбичка и гръдната кухина, контузия и разкъсване на бели дробове, аспирация на кръв във белите дробове, множество фрактури на ребра двустранно, фрактура на гръдната кост и др., като получените травматични увреждани биха могли да се получат при описаното по - горе ПТП.
Пътуващата на предната седалка негова съпруга – В.М. според заключението на СМЕ №107/2018г. /т.1, л.125-130/ получила тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма - счупване на черепа и черепната основа в областта на дясна слепоочна кост и дясна пирамида, контузия на мозъка тежка степен, травматична субарахноидална хеморагия /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки/, ограничен епидурален хематом /кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка/ в дясно слепоочно, мозъчната 3 кома и оток на мозъка, които са обусловили продължително разстройство на съзнанието и множество средни телесни повреди.
Пътниците в автобуса получили следните травматични увреждания:
А.И.А. според заключението на СМЕ №9/2018г. /т1, л.114-121, в следствие на ПТП получила тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на десния и ляв чернодробни дялове съпроводено с излив на значително количество кръв /около 1,5 л. /в коремната кухина, което е обусловило постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, както и няколко средни телесни повреди.
Г.С.И. /заключение на СМЕ №11/2018г. /т.1, л. 107-110/ получила средна телесна повреда, изразяваща се в кървене от черен дроб, което е обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота.
Н.О.С. / заключение на СМЕ №10/2018г. /т.1, л. 100-103/ получила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза в областта на лявата тазобедрена ямка, което обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за продължителен период от време около 8-10 месеца, при липса протичане на оздравителния процес
Въззивният съд приема тази фактическа обстановка, основавайки се на събралите хода на досъдебното и съдебното производство доказателства.
В обясненията си пред първата инстанция подсъдимият О. е заявил, че е управлявал микробуса със скорост около 90 км в час, изцяло в своята лента за движение. Забелязал е идващият отсреща автомобил на пострадалия М., поради включените светлини. Подсъдимият не е предполагал, че лекият автомобил „Пежо 406“ ще навлезе в неговата лента. О. видял, че превозното средство навлиза в лентата му за движение, успял да отклони автомобила леко вдясно и да вдигне крака си от педала за подаване на гориво. Отклонил микробуса в дясна посока като съобразил, че е в края на пътното платно и излизането на автомобила в банкета може да доведе до преобръщането му.
Затова не завил волана рязко надясно за да се опита да избегне удара.
Единственият очевидец на възникналото пътнотранспортно произшествие е свидетелката Н.С., която седяла на втората седалка зад шофьора. Свидетелката заявява в показанията си, че подсъдимият О. се е движел изцяло в неговата лента за движение. Другият автомобил напуснал платното, по което се е движил и се ударил с предната си част в предницата на автобуса „Мерцедес“. Ударът станал в лентата за движение на микробуса.
Свидетелката твърди, че подсъдимият през цялото време е управлявал микробуса в неговата лента за движение, в нейната дясна част.
В хода на съдебното производство пред първата инстанция са били назначени последователно тройна и петорна комплексна съдебно-техническа експертиза. Вещите лица по петорната комплексна съдебно-техническа експертиза, чието заключение първоинстанционният съд е приел за обосновано и въз основа, на което е постановил оправдателната присъда, са дали заключение, че мястото на удара се намира изцяло в лентата за движение на микробус „Мерцедес“ и е на 2,86 м, вдясно от левия ръб на пътното платно. Експертите са изчислили скоростта на движение на двете 4 моторни превозни средства като скоростта на движение на лек автомобил „Пежо 406“ е изчислена на 100,87 км в час, а тази на микробус „Мерцедес“ – 90,11 км в час. Вещите лица са дали заключение, че подсъдимият О. не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, включително и със спасителна маневра. Определили са удара между двата автомобила като челен, ексцентричен и кос. Експертите са направили своите изводи, използвайки фактите, констатирани в протокола за оглед на местопроизшествието и в фотоалбума към него, свидетелските показания, обясненията на подсъдимия, както и всички останали доказателствени материали. Всъщност изводите на тройната съдебнотехническа експертиза съвпадат изцяло със становището на петимата експерти относно мястото на удара. И двете експертизи са категорични, че той е изцяло в лентата за движение на автобуса, управляван от подсъдимия О.. Единствено единичната експертиза, назначена в хода на досъдебното производство твърди, че микробусът „Мерцедес“ е застъпвал с левите си колела разделителна линия. Вещото лице Тонев обаче, който е бил в състава на тройната експертиза, в съдебно заседание на 23.04.2021 год./л252,253 от НОХД№29/20г./ пред първоинстанционния съд е заявил, че неговите изводи са били погрешни и се е солидаризирал със становището на колегите си.
Следователно между експертите няма спор, че мястото на удара е изцяло в лентата за движение на микробуса, управляван от подсъдимия О.. Това обстоятелство е от изключително важно значение, защото то се отнася пряко към обвинението срещу подсъдимия, а именно, че той също е навлязъл в насрещната лента за движение.