Решение № 51 от 19.07.2021, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Свиленград , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева

Байнова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200518 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 244/2021 от 08.06.2021 година на И.Д. Земестник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, с което на М. ЮС. Х. с ЕГН ********** от село Звезделина, ул.

„ М и р ” , област Кърджали, със съдебен адрес: град Кърджали, бул.

„Беломорски” № 75, блок „Марица”, вход „А”, етаж 1, офис № 3, чрез адвокат С.Ф. М., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 550 лв. (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата пури „Jose L.Piedra” – 2 кутии по 25 броя (пункт І).

Жалбоподателят М. ЮС. Х. чрез процесуалния си представител - адвокат С.Ф. М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен, необоснован и незаконосъобразен – бил нарушен материалния 1 закон и били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. ЮС. Х., не се явява и не се представлява.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, изпращат представител – Старши юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 19.03.2021 година, около 15.50 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига моторно превозно средство (МПС) - микробус марка „Фолсваген” с турски регистрационен номер 34LPG56, управляван от българския гражданин – жалбоподателя М. ЮС. Х..

Преди започване на митническата проверка водачът на автомобила е поканен устно от митническия служител – свидетелят Н. Хр. Т. да декларира носените от него вещи, стоки и валутни ценности. Същият не декларира нищо.

2

На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка н а автомобила и багажа на шофьора, при която под кората на задната дясна врата на микробуса са открити укрити недекларирани 2 кутии пури от марката „Jose L.Piedra”, всички без български акцизен бандерол. Установява се че са на жалбоподателя предвид изявлението му в тази насока, направено пред двамата свидетели – митнически служители. Очевидец на констатираното нарушение е свидетелят М.Д..

Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 259.

На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което сочи, че процесните пури е закупил от фришопа и ги е скрил във вратата на колата.

На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и връчен лично Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 221/19.03.2021 година, в който жалбоподателят сочи, че няма възражения против констатациите в Акта. При съставянето и връчването на АУАН присъства и свидетелят М. В. Д..

Описаните по–горе пури са иззети с Разписка № 0195707 от същата дата.

С Приемателно–предавателен протокол от дата 19.03.2021 година, пурите са предадени на отговорно пазене в склад на Териториална дирекция Южна морска.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Определена е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението, в общ размер на 275 лв. съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Южна морска издава процесното НП № 224/2021 на 08.06.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.

3

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 14.06.2021 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено датирано и подписано, се намира приложено в

Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му, а именно че е получено от брата на жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 550 лв. (минималния размер от 200 % от продажната цена на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 657/32-156173 от 18.05.2021 година , Заместник-Директорите на

Териториалните дирекции и м а т право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ. Персоналното заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е видно от Заповед № 582 от 18.05.2021 година. Т.е. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 13.07.2021 година свидетели Н. Хр. Т. и М. В. Д.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и 4 правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Н. Хр. Т. и М. В. Д., които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира превратно или недостоверно да пресъздават обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика по отношение на показанията на посочените свидетели – митнически служители, не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова). Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят Х. е превозил стоки, за които се дължи акциз през 5 държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.

Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. Действително двамата разпитани свидетели – митнически служители не си спомнят дали жалбоподателят е пътувал сам, което обстоятелство в случая се явява ирелевантно, тъй като пред тях лично той е заявил, че процесните пури са негови, като в точно този смисъл е и Личното му обяснение, т.е. по отношение на субекта на административнонаказателната отговорност по делото няма спор.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в куриерската фирма „Еконт”), от надлежно легитимирано за това действие лице, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен 6

(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на актовете.

Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП.

Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираните в тези два акта дата и място, жалбоподателят е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал.