Определение № 698 от 12.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 698 гр. София, 12.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20251000500673 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 121 и чл. 119, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца – Адвокатско дружество „Б. и С.“, чрез адв. Б. срещу определение № 515 от 13.01.2025г., постановено по гр.д. № 20231100114493 по описа на СГС за 2023г., гражданско отделение, І-15 състав, с което е прекратено производството пред СГС, по предявения иск срещу ответника – М. Л. В., ЕГН ********** и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд град Пазарджик.

Частният жалбоподател/ищецът - Адвокатско дружество „Б. и С.“ счита, че обжалваното определение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че към момента на завеждане на исковата молба ответницата е пребивавала във Великобритания и подсъдността правилно е определена към СГС, съгласно чл. 105 ГПК. На следващо място твърди, че е налице редовно връчване на исковата молба на ответника на 09.07.2024г., поради което срокът за отговор е изтекъл на 09.08.2024г. Отговорът на исковата молба е входиран на 21.08.2024г., което е преди пристигането на ответницата в страната на 23.08.2024г. Оспорва подписа на отговора на исковата молба и моли да се назначи съдебна графологическа експертиза за установяване автентичността му. Моли да се изиска справка от сектор Гранична полиция, чрез която да се установят влизанията и излизанията в страната на М. В. за периода 2023г.-2024г. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, да приеме, че подаденият отговор на исковата молба е нередовен и извън срока, и да сезира прокуратурата за евентуални документални престъпления във връзка с фалшифицирания подпис и други процесуални нарушения. Не претендира разноски за частното въззивно производство.

1

Препис от частната жалба е връчен на ответника – М. В., която е подала в срок писмен отговор, чрез адв. К.. Заявява, че отговорът на исковата молба е подписан от адв. К., но това не било посочено изрично. Представя заверени преписи на пълномощно и договор за правна защита по конкретното дело. Моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение и да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за частното въззивно производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил искове за осъждане на ответницата да му заплати адв. възнаграждение в общ размер на 41 036,57 лева, ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба, с правно основание чл. 36, ал. 4 от ЗАдв.

СГС е изпратил препис от исковата молба на посочения в нея адрес в град София. СГС е изготвил служебна справка по делото за постоянен и настоящ адрес, от която се установява, че същите са в град Батак, на които е било залепено уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 13.07.2024г., първоинстанционният съд е разпоредил препис от исковата молба да се връчи по реда на чл. 47 ГПК, включително и на адреса посочен от трето за спора лице – И. К.. На 22.07.2024г. препис от исковата молба е връчен на адв. К.. На 21.08.2024г. е подаден отговор по пощата на исковата молба от М. В., с клеймо от тази дата.

Ответникът – М. В. с отговора на исковата молба е направил отвод за местната подсъдност.

Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че адресът по местоживеене на ответницата бил в град София, което се установявало от изтеклата й лична карта. Посочен адрес в изтекла лична карта не може да установи постоянен или настоящ адрес. Този факт се установява служебно от съда на основание чл. 47, ал. 3 от ГПК. Видно от изготвена справка от първоинстанционния съд се установява, че постоянният и настоящият адрес на ответницата е в град Батак.

Въззивният съд, на основание чл. 278, ал. 2, изр. второ е извършил служебна справка в НБД, от която се установява, че от 07.03.2023г. М. Л. В. е с настоящ адрес в град ***, ул. „***“ № *.

Невярно е твърдението на частния жалбоподател, че съобщението е получено на 09.07.2024г. и срокът за отговор на исковата молба е изтекъл. Първоинстанционният съд е отстранил допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е постановил разпореждане по реда на чл. 47, ал. 3, изр. второ едва на 13.07.2024г. Ето защо извършеното призоваване преди тази дата е нередовно и не е породило правно действие, както неоснователно счита ищецът.

По делото е представено пълномощно от М. Л. В. от 22.12.2023г., с което е упълномощила адв. К. да я представлява пред всички съдилища в страната. Получаването на съобщението и подаването на отговор на исковата молба от адв. К. е редовно извършено от процесуалния представител на ответника.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда по постоянния адрес на ответника. Възражението за неподсъдност може да се прави от ответника с отговора на исковата молба, на основание чл. 119, ал. 4 от ГПК. В процесния случай, възражението е направено своевременно и предявените искове са подсъдни на Окръжен съд Пазарджик.

Ето защо, ирелевантно за това производство е обстоятелството, кога ищцата е пристигнала в България, поради което доказателственото искане за извършване на справка в Гранична полиция следва да се остави без уважение.

Неоснователно е искането на частния жалбоподател за сезиране на прокуратурата за евентуални документни престъпления, тъй като не е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване, на основание т. 9в от ТР № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 515 от 13.01.2025г., постановено по гр.д. № 20231100114493 по описа на СГС за 2023г., гражданско отделение, І-15 състав, с което е прекратено производството пред СГС, по предявения иск от Адвокатско дружество „Б. и С.“ срещу М. Л. В., ЕГН ********** и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд град Пазарджик.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3