Решение № 94 от 21.11.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от П. Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600159 по описа за 2022 година Съдебното производство е било образувано по внесен обвинителен акт срещу девет лица с обвинения за извършени престъпления по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 НК; чл.339, ал.1 НК; 354а, ал.1; ал.2, т.1, вр. ал.1; чл.354в, ал.2, т.1 вр. ал.1; чл.354в, ал.3 вр. ал.2вр. ал.1 от НК. По отношение на подсъдимите Г. К., Т. Б., Д. К., Г. И., Р. П.., Ф. Ч. и Н. Ср. били постигнати споразумения за решаване на делото, одобрени от СпНС, с наложени съответни наказания.

Съдебното производство продължило по общия ред по отношение на подсъдимите И. П. и С. Х..

Делото е за втори път пред въззивната инстанция, след като с решение №13/07.07.2020г. по ВНОХД №116/2020г. на Специализирания апелативен наказателен съд е отменена присъдата по НОХД 3616/2017г. на Специализирания наказателен съд и е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

При второто първоинстанционно производство, с присъда от 25.02.2022г. по НОХД № 1898/2020 г. , Специализираният наказателен съд признал подсъдимия И. К. П. за виновен в това, че от неопределена дата през м. октомври 2016 година до 10.06.2017 година, в гр. Бургас, е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на осем лица, с участници: Г. Д. К., Т. Ст. Б., Д. К. К., Г. Д. И., Р. К. П.., Ф. И. Ч. и Н.

1

Ж. Ср., създадена с користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/ и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК и по чл. 354в НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 вр. чл.54 от НК, го осъдил на три години лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.59, ал.1 от НК приспаднал времето, през което подсъдимия П. е бил задържан.

Със същата присъда признал подсъдимия С. Т. Х., за невинен в това, от неопределена дата през м. октомври 2016 година до 10.06.2017 година, в гр.

Бургас, да е участвал в организирана престъпна група, с участници: И. К. П., Г. Д. К., Т. Ст. Б., Д. К. К., Г. Д. И., Р. К. П.., Ф. И. Ч. и Н. Ж. Ср., създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.

354а, ал. 1 и ал. 2 НК и по чл. 354в НК, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, като го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК.

С присъдата подсъдимият Х. е признат за виновен в това, че на 10.06.2017 г. в с. Трояново, общ. Камено, обл. Бургас, ул. „Н. Л.“ № 10, без надлежно разрешително, съгласно Регламент (ЕО) 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /обн. ДВ, бр. 30/1999 г., изм. бр. 63 от 2000 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003 г./ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, е държал високорискови наркотични вещества, както следва:

Коноп с нето тегло 0,125 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол-6,60% на стойност 0,75 (седемдесет и пет стотинки) лв.

Коноп /марихуана/ с нето тегло 0,610 грама със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол-0,30 % на стойност 3,66 (три лева и шестдесет и шест стотинки) лв., всички с общо нето тегло 0,735 грама и обща стойност 4,41 (четири лева и четиридесет и една стотинки) лв., поради което и на основание чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 вр. чл. 54 от НК - представляващо маловажен случай го осъдил на глоба в размер на 300 лева и го оправдал по първоначалното обвинение да е с цел 2 разпространение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група - престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, пр. 2, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК.

На основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК съдът отнел в полза на държавата подробно описани веществени доказателства, представляващи опаковки на иззетите наркотични вещества, везни, изсъхнали стебла от растения, гриндер, мобилен телефон и оборудване за отглеждане на растения от вида на конопа, два газови пистолета, различни видове и брой халостни, газови патрони и съчми, сигнални ракети.

Постановено е връщане на мобилни телефони и тефтерче, които не са във връзка с извършените деяния.

В тежест на подсъдимите са присъдени направените деловодни разноски.

Недоволни от присъдата са останали двамата подсъдими и техните защитници, които са подали въззивни жалби с искания за отмяна на съдебния акт и признаване на всеки за невинен по предявеното му обвинение. Сочи се, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на доказателствата и е стигнал до неправилен извод за виновност.

В подадено допълнително писмено изложение към въззивната жалба на подсъдимия П. и неговия защитник адв. Н. е изложено становище, че съдът в по-голямата част от мотивите коментира доказателствените източници, касаещи лица, за които производството е приключило със сключени и одобрени споразумения. В основата на осъдителната присъда са поставени показанията на полицейски служители и анонимен свидетел. Неправилни изводи са направени и при анализа на свидетелите Г. Ст. и П.. Неглижирани са показанията на свидетелите П. и Ж. за упражнено спрямо тях полицейско насилие при даване на показания в досъдебното производство. Никой от разпитаните свидетели не е твърдял, че се е занимавал с разпространение на наркотични вещества и П. им е нанасял побой, за да ги принуди да работят за него.

В подадено допълнително писмено изложение към въззивната жалба на подсъдимия Х. и неговия защитник адв. Д. е изложено становище за погрешен съдебен извод, че процесните високорискови наркотични вещества са намерени и иззети от жилище, обитавано от подсъдимия. Представени са гласни и писмени доказателства (св. Х. и св. П., домова книга), от които е ясно, че той е обитавал жилище в ж.к. „Меден рудник“, а е посещавал семейното жилище в с.Трояново само в почивните дни. Изводът, че е държал наркотичните вещества е произволен, тъй като няма доказателства в този смисъл. Почерковата експертиза също не може категорично да установи кога е изписан изследвания текст. Въпреки, че изводите за съпричастност на 3 подсъдимия Х. към наркотичното вещество почиват на предположения, принципно за деянието е приложим чл.9, ал.2 от НК, тъй като то е малозначително и не е престъпно, поради което следва да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подадените жалби и писмени допълнения се поддържат от подсъдимите и техните защитници.

Адв. Н. изтъква, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо познанството на подсъдимия П. с останалите осъдени за участие в престъпна група лица е довело до извод, че и самия той е участник в тази трупа. Не са посочени доказателствата, водещи категорично до такъв извод.

Показанията на полицейските служители Д. и А. не се базират на лични възприятия, а на оперативна информация. Г. се е отрекъл от показанията си, изтръгнати с насилие от полицаи. От СРС не може да се направи извод, че записания разговор се отнася за наркотични вещества, отново съдебният състав е направил предположение. Сключените от останалите споразумения, в текста на които е посочено съучастие с П. също не доказват вина на подсъдимия. Описаните експертизи, огледи, претърсвания и изземвания не касаят П.. Единственото правилно решение е той да бъде признат за невинен.

Към това становище се присъединява и подсъдимият П.. Сочи, че е добър човек и всички негови близки го знаят. В момента е задържан близо 6 месеца по друго дело, жена му е бременна и желае по-скоро да се прибере у дома.

Защитникът на подс. Х. намира, че наказателното производство спрямо неговия подзащитен следва да бъде прекратено, тъй като той е оправдан по повдигнатото обвинение за участие в престъпна група и е признат за виновен в държане на наркотични вещества в условията на маловажен случай. Протест не е подаден и неговото положение не може да бъде влошено. За престъплението, за което е осъден по чл.354а, ал.5 НК, е предвидено наказание глоба, поради което намира, че е изтекла абсолютна давност по чл.81, ал.3 вр. чл.80 НК.

Подсъдимият Х. моли наказателното производство спрямо него да бъде прекратено поради изтекла давност.

Представителят на Апелативна прокуратура намира обжалваната присъда и мотивите към същата за обосновани, ясни и убедителни, постановени в пълно съответствие с нормата на чл.305 НПК. Съдът е изложил становището си за всяко от доказателствата, отговорил е на възраженията на защитниците. Намира, че спрямо подсъдимия Х. действително е изтекла абсолютна давност и производството следва да бъде прекратено. За подсъдимия П. съдът е приел правилно, че е участвал в ОПГ. Анализирал е показанията на полицейските служители и правилно ги е кредитирал само 4 относно личните им възприятия, като е изключил базираните на оперативна информация и пресъздаващи СРС. В подкрепа на обвинението и обосноваващи извода за виновно поведение и съпричастност към ОПГ са показанията на анонимен свидетел №249. В подкрепа на тези изводи са и показанията на св. Г. П., Б., А., Ст., Г. и П., като съдът обосновано е посочил на кои от сведенията, изходящи от Г. дава вяра, на кои не и защо.

Обосноваващи извод за съпричастност на П. към инкриминираното деяние са и показанията на св. П.., осъден участник в групата, както и документиран в изготвените ВДС от СРС разговор между П. и лице от мъжки пол, проведен на 02.04.2017г., в който се говори за закупуване на семена и препарати за тяхното разпукване. Изводи в подкрепа на приетото участие на П. в ОПГ се извеждат и в кореспондиращите на гласните доказателства протоколи за разпознавания, претърсвания и изземвания, обиски на лица, огледи, извършените експертизи и изготвените ВДС от СРС. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на свидетелите, осъдени за участие в същата ОПГ, които отричат участие на П., като е взел предвид приятелските отношения между тях, както и факта, че някои отричат дори личното си участие, въпреки признатата вина и получено осъждане. При разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което присъдата спрямо П. следва да бъде потвърдена.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени във въззивните жалби и техните допълнения, изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира приложените по делото доказателствени материали в тяхната съвкупност и поотделно, и след като провери атакуваната присъда, както по отношение направените оплаквания, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:

Най-напред настоящият състав дължи произнасяне по възражението на адв. М. и подс. Х. за изтекла абсолютна давност и направено искане от подсъдимия производството да бъде прекратено, тъй като, ако същото е основателно, е налице абсолютна пречка за продължаване на наказателното производство спрямо същия подсъдим за инкриминираното деяние.

С атакуваната присъда подс. С. Х. е признат за виновен и осъден за престъпление по 354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 НК, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявените обвинения по чл.321, ал.3 и по чл.354а, ал.2 НК. Срещу оправдателната част на присъдата не е подаван протест, поради което неговото положение не може да бъде влошено, аргумент от чл.335, ал.4; чл.336, ал.2 и чл.337, ал.2 НПК. За престъплението, за което е осъден по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 НК, извършено на 10.06.2017г., е предвидено наказание глоба до 1000 лв., поради което абсолютната давност, 5 изключваща наказателното преследване, на основание чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 и ал.3 НК, е 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на престъплението. Тази давност е изтекла на 10.12.2021г., поради което и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 и ал.2 НК, първоинстанционната присъда в осъдителната спрямо подсъдимия С. Х. част, включително деловодните разноски, следва да бъде отменена, а наказателното производство следва да бъде прекратено. Ето защо въззивната инстанция няма правомощия да обсъжда доказателствата по отношение на този подсъдим и да обосновава изводи за неговото поведение.