Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 200 от 03.07.2020, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 198/2019
Вид
Решение № 200
Подписан
03.07.2020
В сила
01.03.2021
Състав
ДИМИТЪР МИКОВ ХРИСТОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 223, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 145 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.07.2020 година град С.З.В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ

На 28.05. 2020 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

СЕКРЕТАР: Д.

Калчева като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

ТЪРГОВСКО

ДЕЛО № 198 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т.И.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул***, представлявано от Д.Г.М.против Т.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание на предявения иск чл. 145 от ТЗ и с цена на иска 7 976 лева.

В исковата молба се посочва, че с Договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 22.12.2015г., ответникът Т.В.В. е продал на дружеството „П.Л.“ ООД, ЕИК *** притежаваните от него дружествени дялове, представляващи 100 % от капитала на „Т.И.Б." ЕООД.

Няколко месеца след подписване на договора от 22.12.2015г. и плащане на цената по него, ищцовото дружество започнало да получава обаждания от дружеството „А.И.“ ЕООД, с които претендират заплащане на сумата от 27 696 лева за извършена от дружеството услуга с фреза - фрезоване на 2308 дка земеделска земя, като твърдят, че за извършената от тях дейност са издали фактура №**********/15.12.2015г., която са предоставили на управителя на „Т.И.Б." ЕООД към този момент Т.В..

В молбата се посочва, че веднага след като са научили за съществуването на такова задължение към „А.И." ЕООД са се свързали с ответника В., който като бивш едноличен собственик и управител на дружеството „Т.И.Б." ЕООД е следвало да е запознат с извършената услуга и претенцията за заплащането й.

Ищецът твърди, че в проведения разговор, същият е заявил, че такава услуга не е извършвана от дружеството „А.И." ЕООД, а е извършена от лицето Н.Б., с когото са имали договорки да извърши тази работа, срещу погасяване на негово задължение към Т.В..

В исковата молба се посочва, че на 20.10.2016г., „Т.И.Б." ЕООД са получили призовка за образуване на гр. д. № 5377/2016 г. по описа на БРС и исковата молба на „А.И.“ ЕООД, въз основа на която било образувано това дело. С исковата молба се претендирало да бъде осъдено ищцовото дружество „Т.И.Б." ЕООД да заплати на дружеството „А.И." ЕООД ЕИК ***, сумата от 10 000 лева, представляваща част от цялото вземане на обща стойност 27 696 лева, дължимо по фактура №**********/15.12.2015 г., издадена на „Т.И.Б." ЕООД за извършена услуга с фреза - фрезоване на 2308 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 21.09.2016г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се посочва, че независимо от влошените им отношения към онзи момент, тъй като се касае за вземане възникнало по време, когато Т.В. е бил едноличен собственик и управител на „Т.И.Б." ЕООД, веднага са го уведомили за воденото дело. На 25.05.2017г., Т.В. е поискал да встъпи като трето заинтересовано лице в делото, обосновавайки правния си интерес от една страна с поетото от него задължение да заплати на купувача пълния размер на всички вземания, които са извън дадената информация на купувача, а от друга с факта, че встъпвайки, „ще има правната възможност да противопостави на ищеца възраженията си по предявения иск, каквито новия собственик на ответното дружество не би могъл да противопостави, поради липса на информация за фактическата и правната обстановка по времето, през което ищецът твърди извършване на посочените в исковата молба земеделски услуги." (стр.2 от подадената пред БОС частна жалба).

В исковата молба се сочи, че въпреки участието на Т.В. в производството, искът е бил приет от съда за основателен и с решение №425/15.03.2018г., постановено по гр. д. № 5377/2016 г. по описа на БРС дружеството „Т.И.Б.' ЕООД било осъдено да заплати на дружеството „А.И." ЕООД, ЕИК ***, сумата от 24 900 лева представляваща част от цялото вземане на обща стойност 27 696 лева, дължимо по фактура №**********/15.12.2015 г., издадена на „Т.И.Б." ЕООД за извършена услуга с фреза - фрезоване на 2308 дка земеделска земя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска на 21.09.2016г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 3721,00 лева. Решението e постановено при участието на Т.В. като трето лице - помагач на страната на ответника „Т.И.Б." ЕООД, поради което установеното от съда в мотивите на решението си е задължително за него и дружеството.

Ищецът сочи, че с цел избягване на съдебни спорове и цялостно уреждане на задълженията на Т.В., веднъж като управител и веднъж като продавач на дялове, с покана от 17.09.2018г. от името на „П.Л." ООД и „Т.И.Б." ЕООД са го поканили да заплати сумата от 36 455 лева, представляваща главницата по фактура в размер на 27 696 лева, начислена лихва върху тази сума в размер на 5038 лева и разноски в размер на 3721 лева.

Заявява, че е на 09.10.2018г. в ищцовото дружество са получили отговор на поканата си, с която Т.В. ги уведомява, че не счита, че носи отговорност за заплащането на сумите, на които е осъдено дружеството „Т.И.Б." ЕООД, тъй като според него не са водили процеса както трябва и счита, че до момента, в който е прехвърлил дружествените дялове се е грижил за интересите на дружеството и с действията си не е нанесъл вреди, произтичащи от съдебното решение.

Ищецът посочва, че с нова покана от 19.10.2018г., получена от Т.В. на 23.10.2018г., са възразили против неговите твърдения, че дружеството „Т.И.Б." ЕООД не е организирало защита си и отново са го поканили да заплати дължимата от дружеството в резултат на неговите действия сума, но до момента на депозиране на исковата молба няма постъпило плащане.

На

20.03.2019г., едноличният собственик на капитала на „Т.И.Б." ЕООД, е взел решение да бъде прието предложеното от „А.И." ЕООД, ЕИК *** Споразумение за уреждане на задълженията признати с влязло в сила решение №425/15.03.2018г., постановено по гр. д. № 5377/2016 г. по описа на БРС и да бъде потърсена отговорността на бившия управител Т.В. за нанесени на дружеството вреди.

В изпълнение на сключеното Споразумение за уреждане на задълженията признати с влязло в сила решение №425/15.03.2018г., постановено по гр. д. № 5377/2016 г. по описа на БРС на 03.04.2019г. дружеството „Т.И.Б." ЕООД е заплатило на „А.И." ЕООД сумата от 3721 лева, представляваща направените съдебно деловодни разноски и сумата от 7108 лева, представляваща натрупана лихва за забава върху главницата.

С оглед на това, за ищцовото дружество „Т.И.Б." ЕООД възниква правния интерес от водене на настоящото дело.

В исковата молба се сочи, че по гр.д. 5377/2016 г. по описа на БРС, третото заинтересовано лице Т.В.В. заел позиция, че „Т.И.Б." ЕООД, не дължи заплащане на стойността на извършената услуга фрезоване на 2308 дка земеделска земя на обща стойност 27 696 лева, тъй като такава услуга не е възлагана на дружеството „А.И." ЕООД и съответно извършена от това дружество, а е възложена на лицето Н.Б., с когото са имали договорки той да извърши тази работа, срещу погасяване на негово задължение към Т.В.. Независимо от това, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, в постановеното по делото съдебно решение № 425/15.03.2018г., съдът е достигнал до извода, че „Т.И.Б." ЕООД е възложило на „А.И." ЕООД фрезоването на 2308 дка земеделска земя при цена от 10 лева на дка, като работата е извършена през месец май 2015г., приета от дружеството възложител с Протокол за извършени услуги фрезоване на 2308 дка, подписан на 04.06.2015г., като „това е станало със знанието и без противопоставянето на Т.В.В.", който към този момент е бил едноличен собственик и управител на капитала на това дружество.

Посочва се, че по думите на разпитания в проведеното на 27.10.2017г. съдебно заседание по гр.д. 5377/2016 г. по описа на БРС свидетел Н.Б., фактурата за извършената работа №**********/15.12.2015г. е издадена когато са разбрали, че Т.В. продава бизнеса си и му е дадена лично на него в момента, в който е пусната. Въпреки това, управителят Т.В. не е осчетоводил тази фактура, както го задължава закона. Според ищеца, дори да се приеме, че е вярно твърдението на Т.В., изложено в Отговора на поканата, получена в ищцовото дружество на 09.10.2018г., че той никога не е получавал горепосочената фактура, това не променя факта, че Т.В. следва да отговаря за претърпените в резултат на воденето на делото вреди.

Както е приел и съдът в своето решение, задължението за заплащане на извършената услуга е възникнало с нейното извършване, а не от момента на издаване на фактурата. Ето защо, ищецът посочва, че Т.В. е бил напълно наясно, че „Т.И.Б." ЕООД е имало задължение към „А.И." ЕООД и е бил длъжен да предприеме всички необходими действия, включително и да иска да бъде издадена фактура за извършените услуги, за да отрази това задължение в счетоводството на дружеството като задължение към „А.И." ЕООД. Вместо това ответникът е скрил наличието на това задължение, въпреки че същото, както е приел БРС, му е било много добре известно.

В исковата молба се навеждат твърдения, че е незаконосъобразно и в противоречие с всички закони уреждащи отчетната дейност на дружествата да се извършват или приемат услуги от трети лица, без за това дружествата да издадат или да получат съответен счетоводен документ, който да бъде отразен в счетоводството и в съответствие с него да възникнат задължения за начисляване и заплащане на данъци. От твърденията на ответника Т.В. по гражданско дело № 5377/2016 г. по описа на БРС, излиза, че той в качеството си на управител на „Т.И.Б." ЕООД е получавал и предоставял услуги на трети лица без за това да бъдат издавани и получавани съответните счетоводни документи.

В исковата молба се сочи, че цялото това незаконосъобразно поведение на бившия управител Т.В., в резултат на което дружеството не е осчетоводило и заплатило извършената от „А.И." ЕООД, ЕИК *** услуга е довело това дружество да заведе дело, в което се претендира заплащане на извършената от него услуга, като въз основа на постановеното в това гражданско дело № 5377/2016 г. по описа на БРС съдебно решение №425/15.03.2018г. дружеството „Т.И.Б." ЕООД е осъдено да заплати на „А.И." ЕООД освен стойността на предоставената услуга, а и лихви за забава от предявяване на исковата молба, които до влизане в сила на решението са в размер на 4255 лева и съдебно-деловодни разноски по воденото дело в размер на 3721 лева. Твърди се, че задължението за заплащане на тези лихви за забава и съдебно- деловодни разноски е нямало да възникне, ако управителят на дружеството Т.В. своевременно е осчетоводил и заплатил извършената услуга, поради което същите представляват причинени от бившия управител Т.В. на дружеството вреди.

С оглед на горното, ищцовото дружество, моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 145 от ТЗ да осъди Т.В.В., ЕГН **********, да заплати на „Т.И.Б." ЕООД, ЕИК *****, сума в размер на 7 976 лева, представляващи нанесени на дружеството вреди от Т.В.В., ЕГН **********, в качеството му на действащ до 30.12.2015г. управител на дружеството „Т.И.Б." ЕООД, ЕИК *****, възникнали поради осъждането на дружеството със съдебно решение №425/15.03.2018г., постановено по гр. д. № 5377/2016 г. по описа на БРС да заплати на „А.И." ЕООД съдебно-деловодни разноски в размер на 3721 лева и дължима лихва за забава за времето от подаване на исковата молба до влизане в сила на решението в размер на 4255 лева.

Претендира и направените разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становището си по предявения иск.

Относно допустимостта и основателността на иска, счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Относно обстоятелствата посочени в исковата молба, не оспорва твърдението, че Т.В. в качеството на едноличен собственик на капитала на „Т.И.Б.“ ЕООД е продал на „П.Л.“ ООД всички притежавани от него дружествени дялове.

Оспорва твърдението, че „А.И.“ ЕОД са предали на Т.В. фактура № 73/15.12.2015 г. за извършени земеделски услуги, тъй като сочи това твърдение за невярно.