Решение № 450 от 25.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330201362 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К №3784370 , издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Я. В. Я. ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 ,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба и в съдебно заседание от пълномощника –адв.С. се поддържа искане за отмЯ. на обжалвания ЕФ, като се прави позоваване на института на давността и прилагането му в конкретния случай. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище, с което излага съображения за с което иска потвърждаване на електронния фиш .Правят искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията в тази насока са следните:

1

Електронният фиш е издаден за това, че на 09.01.2020г. в 08.56 часа в гр.

Пловдив, бул. „ България „номер 236 А ,посока път-ІІ-86 ,при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – лек автомобил Сеат Ексео с рег.№ *** се движело с установена наказуема скорост 86 км/ч, т.е. с превишение на скоростта от 36 км/час.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Владимир Ставрев ,което се потвърждава от приложената по делото справка. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 546.

Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:

- приложеното по административната преписка снимка към ЕФ ,което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. В случая представената снимка е по образец, като съдържа информация за: разпознат номер на МПС, а именно РВ№ 7018 ТТ настоящия случай, видно от приложеното към преписката статично изображение, единственият заснет автомобил е именно процесния, поради което и няма как да се приеме, че има съмнение по този факт.

В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.

Констатираното нарушение било определено като такова по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, за което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 400,00 лева.

По отношение правилността на атакувания ЕФ, настоящия съдебен състав намира, че от формираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин осъществяването от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Правилно е определен и субектът на отговорността съобразно правилото на чл. 188, ал. 1 ЗДвП. В тази връзка следва да се отбележи, че собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В конкретния случай е попълнена такава декларация,който е част от преписката и е посочено ,че на конкретната дата водач на процесния автомобил е била Я. Я.,като към декларацията било приложено и свидетелството за управлението на МПС на нейно име.Това довело до издаване на фиш на нейно име , поради което изцяло 2 законосъобразно ЕФ е издаден именно на нея.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 89 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан дееца с ЕФ - 86 км/ч. и която скорост законосъобразно е посочена в ЕФ като наказуема.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:

- нарушението е установено средство

TFR1-M 546. с автоматизирано техническо

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото вписване в регистъра за одобрените за използване типове средства за измерване и протокола за проверка № 10.02.4835.съгласно който отговаря на метерологичните изисквания. А и последващите го документи-писмо от Институт по метрология и протокол №4-32-19 .

- това което липсва и не е представеното по делото е попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. Такъв в преписката липсва.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

3

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, доколкото превишение от 36 км/час в градски условия попада именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер.

Поради липсата на протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г не може да се направи сравнение за отразеното в него.Същият съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. А ,липсата му представлява съществено нарушение .

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа едно единствено възражение за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и то е свързано с твърдение за изтекла давност. Досежно възражението за давност ,същото е основателно. Съображенията за този извод са следните: По отношение възражението за изтекла давност следва да се съобрази задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за преследване. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се 4 ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

Електронният фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Разпоредба на чл. 34 ЗАНН, установяваща сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, не намира приложение в така регламентираното специално производство по издаване на електронните фишове.

Процесното нарушение е извършено на дата 09.01.2020 г., от който момент е започнала да тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. На дата 14.07.2020г. за установеното административно нарушение е издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К№ 3784370 . По аргумент от чл.

81, ал. 2 НК с това действие по преследване се прекъсва общата давност и започва да тече нова давност. В случая този нов 3 годишен срок е изтекъл на 14.07.2023 г., а следващото действие по преследване – връчването на електронния фиш, е извършено на 14.02.2025/посочено като дата в жалбата ,без да е скрепено с други доказателства/, т.е. извън рамките на общата давност, поради което същото не може да породи и предвидения в закона ефект по прекъсване на срока. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не подлежи на спиране и прекъсване, но тя няма самостоятелно битие, в случай че е изтекла общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.Или от издаването на процесния фиш до неговото връчва са изтекли повече 3 години, а именно близо пет години.

При това положение както към момента на връчване на процесния електронен фиш се установява абсолютна пречка за провеждане на административнонаказателно преследване, поради изтекла обща погасителна давност.

От горното следва, че електронния фиш следва да бъде отменен.

Разпечатката съдържа 41 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b1e08ee7-1b56-4218-b94e-2867beb8f06a