Решение № 576 от 14.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Благоевград, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена КА.лова

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200500416 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.

№501649/31.12.2024г., подадена от М. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Белица, чрез адв. А. К., против Решение №500389 от 13.12.2024 г. по гр.д.

№32/2021г. по описа на РС – гр.Разлог , в частта му, с която е признато за недоказано оспорването верността в Протокол №10 от 2005 г. по пункт 8. на основание чл.193. ал.З от ГНК и е отхвърлен предявения от М. А. срещу А. М.

М. - лично и като представляващ ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ -с. Бабяк, общ. Белица и А. Д. А. от ********** иск с правно основание чл.124, ал. 5 от ГПК, за установяване на престъпно обстоятелство по чл.310, ал.1, във вр. с чл.308, ал.1 от НК е осъден да заплати разноски.

Във въззивната жалба се излага, че изводите на съда, с които е отхвърлена исковата претенция са в противоречие с доказателствата по делото. Сочи се, че при постановяване на решението си, РРС изобщо не е обсъдил доказателствата по делото нито поотделно, нито в съвкупност, които пряко и категорично установяват именно целенасоченото/умишлено действие на ответника по съставяне на неистинския документ. Твърди се,че в атакуваният съдебен акт са направени общи и декларативни изводи, които PC не е посочил 1 от кои доказателства се подкрепят, респ. защо не кредитира всички приети и неоспорени по делото доказателства. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се сочи, че с оглед доказване на субективния елемент от фактическия състав на престъплението по чл. 308 от НК в производството по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК следва да се обоснове с действията и бездействията на дееца след анализ на всички установени по делото факти.

Сочи се, че от доказаното поведение следва да се съди за наличието на вина под формата на умисъл, какъвто анализ РС изобщо не е извършвал. Твърди се още, че съдът не е обсъдил и вида на самото престъпление - документно такова, при което самото действие по съставяне на нестинския документ /в случая чрез подправка на съдържанието му/ е равнозначно на доказване на умисъла, тъй като дописване на текстове, променящи съдържанието и смисъла на документа и то при знание, че дописаното е невярно /предвид личното възприятие на инцидента от М./, сочат на извод за доказано от субективна страна престъпление.

Моли се да бъде отменено решението в обжалваната му част и вместо него да бъде уважено оспорването на Протокол по чл. 193 ГПК, така и на иска по чл. 124 ал.5 ГПК. Претендират се разноските за производството в полза на ищеца за двете инстанции.

По реда на чл.263 ГПК е депозиран отговор от ответната страна А. М., чрез адв. Р. К., с който се оспорва депозираната въззивна жалба и се моли същата да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

Благоевградски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС – Разлог е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК, предявен от М. И. А., ЕГН ********** ********** срещу А. М. М., ЕГН ********** - лично и като представляващ ОУ „Св. Св.

Кирил и Методий" - ********** и А. Д. А., ЕГН **********, от **********.

С решение № 3994 от 07.07.2017 г. постановено по гр. д. № 120/2015 г. по описа на РС-Разлог, потвърдено с решение № 631 от 05.02.2018 г. по в.гр.д. № 625/2017 г. по описа на ОС- Благоевград, което с определение № 904 от 19.12.2018 г. постановено по гр.д. № 1799/2018 г. по описа на ВКС, трето гр.о. не е допуснато до касационно обжалване, ищецът е осъден на основание чл.

2

203, ал. 2, във вр. с чл. 211 КТ, във вр. чл. 202 КТ да заплати на ОУ „Св. Св.

Кирил и Методий"- **********, БУЛСТАТ 000012629, представлявано от Директора А. М. М., ЕГН **********, сумата от 52 605. 16 /петдесет и две хиляди, шестстотин и пет лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща регресно материално субективно право и иск на основание чл. 54 от ЗЗД, както и сумата в размер на 5 372. 21 /пет хиляди, триста седемдесет и два лева и 21 ст./ лева, включващи заплатени дължима държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и депозит за свидетели. За да постанови горепосочения съдебен акт, съдът е приел, че с Решение № 483 от 26.01.2012 год., постановено по вгр. дело № 711/2011 год. по описа на Окръжен съд - Благоевград, ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", с. Бабяк, общ.

Белица, е осъдено да заплати на А. Д. А., ЕГН **********, сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудова злополука, изразяваща се в увреждане на здравето й, което увреждане е причинено от М. И. А. (ищец по настоящето дело).

Видно от постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 02.09.2015 г. на РП - Благоевград, потвърдено с Постановление от 02.08.2019 г. на ОП - Благоевград, е налице отказ да се образува наказателно преследване, поради изтекла погасителна давност.

Въз основа на заверено копие от преписка, съдържаща се в досие по чл.

59, ал. 1 от КСО за регистрирана трудова злополука с вх. № 6542 от 14.11.2005 г. по описа на НОИ - Благоевград, се установява, че оригинала на декларация за трудова злополука с вх. № 6542 от 14.11.2005 г. е изпратен на Районна прокуратура - Разлог с писмо с изх. № 1029-01-322/24.07.2015 г., като същата е приложена по преписка № 19/2015 г. по описа на РП - Благоевград (съгласно писмо с изх. № 1029-01-299/12.01.2024 г.). От представените доказателства по делото (писмо с вх. № 19/2015 г. от 12.01.2024 г. по описа на РП - Благоевград, ТО - Разлог) се установява, че преписка № 19/2015 г. по описа на РП - Разлог е изпратена по компетентност на РП - Благоевград, въз основа на която е образувана преписка с вх. № 2067/2015 г. по описа на РП - Благоевград и същата е унищожена с Акт за унищожА.не на неценни документи с изтекъл срок на съхранение.

В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, 3 посредством разпита на свидетелите А.О., М.Д., Дж.К., Ф.Т. От показанията на свидетеля О., се установява, че е участвала в комисия, свързана с трудова злополука, като същата потвърждА., че основания текст, изписан в декларацията, намираща се на л. 9 от делото, е изписан от нея, уточнявайки, че има текст, който не изписан от нея.

БлОС също не кредитира показанията на свидетеля К., тъй, като същите не кореспондират с останалия доказателствен материал.

От показанията на свидетеля Т., дъщеря на ответника А. А., се установява, че в деня на трудовата злополука свидетелката е възприела как майка й излиза от училище с окървавено лице, като й е споделила, че била ударена от А., вследствие на което паднала и си ударила глА.та.

В хода на делото по искане на ищцовата страна е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза. Вещото лице е заключило, че декларация за трудова злополука, находяща се на л. 9 от делото и декларация, изискана от НОИ - Благоевград, са дигитални копия, отпечатани на принтерно устройство с недобро качество. Според експерта могат да се определят единствено характеризиращите ги общи графически признаци и е невъзможно определянето на индивидуализиращи частни признаци, което прави изследваните документи негодни за идентификационно изследване.

По искане на ищцовата страна е допусната и назначена тройна съдебнографологична експертиза. За изготвяне на заключението, вещите лица са използвали като сравнителен материал от почерка на лицето А. М. М. заявление до PC - Разлог от дата 22.07.2015г., приобщено на л.58 по ГД № 120/2015г. по описа на PC - Разлог, както и Протокол за снемане на образци за сравнително изследване от дата 15.10.2024г. от лицето А. М..

В предварителния оглед на копията на декларациите, вещите лица са констатирали разлики в тях, подробни описани в обстоятелствената част на заключението, като според вещите лица декларацията, която се намира в НОИ - Благоевград и декларацията в кориците на делото (л.9), са различни. При изследване на почерка, с който са изписани текстовете в двете декларации са установили съвпадения в общи графически признаци, а именно: форма смесена; степен на обработеност - средна; степен на свързаност - не свързан; степен на сложност - средна; размер - среден; разтегливост - средна; наклон десен, като са отчетени и изписването на буквени знаци в ръкопечатна форма, 4 а именно „п", „г", „т" и „н".

Установени са и съвпадения и в частните графически признаци, отнасящи се във форма на движението при изписване на: 1-ви елемент на буква „п" праволинеен по вертикала; Н-ри елемент на буква „т" - праволинеен по хоризонтала; I-ви елемент на буква „в" - примковидно- ъгловидна; I-ви елемент на буква „р" - праволинеен; форма на движението при свързване на: елементите на буква „з" - ъгловидна; елементите на буква „г" - разделно; Ш-ти с Н-ри елемент на буква „н" - ъгловидна; Ш-ти с Н-ри елемент на буква „п" ъгловидна; елементите на буква „р" - разделно; посока на движението при изписване на: 1-ви елемент на буква „п" - от горе на долу по вертикала; количество на движение при изписване на: 1-ви елемент на буква „и" намалено; П-ри елемент на буква„а" - намалено.

Въпреки установените разлики в двете декларация, обект на експертизата, експертите са категорични, че дописванията в т. 25 задраскването на думата „конфликт" и изписването на думата „разговор"; т. 26 дописването на думите „разговорът прераства в конфликт" т.27 дописването на израза „и си нарани глА.та"; т.31 изписването на думата „контуЗ." и т.32 записването на думата „глА.", са изписани от едно и също лице, вероятно от А. М.. В съдебно заседание експертите уточняват, че боравят с термина „вероятност", единствено поради факта, че обектът на експертизата е в копие на документ, поради липса на оригинала.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съгласно задължителната практика на ВКС /ППВС № 1/10.11.1985 г. и ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, 5 което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран.

Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск.

Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. /решение № 131/14.07.2011 г. по гр. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 539/13.12.2011 г. по гр. д. № 1844/2010 г. и решение № 439/23.07.2010 г. по гр. дело № 476/2009 г., двете на ВКС, ІV-то г. о. /.

Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят от ищеца- чрез изложението в исковата молба на фактите и обстоятелствата, на които основА. своето право и съответното отправено до съда искане. Съдът разглежда исковете на основанията, на които са предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно обстоятелствата, на които същият основА. претенциите си и в този смисъл недопустимо е разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК).