Определение № 2663 от 24.09.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2663 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501514 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „ АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899 против определение № 3327 от 03.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 7257/2025г. по описа на РС-Бургас, с което в производство по чл. 248 от ГПК са оставени без уважение исканията на ответниците за изменение на постановеното по делото решение № 1223 от 21.05.2026г., в частта за разноските.

Първата частна жалба е подадена от ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437, против горепосоченото определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 1223 от 21.05.2026г., в частта му с която е отказано намаляване до 153.39 евро на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Л. К. Б.- АК-София на основание чл.

38, ал. 2 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 511.29 евро поради прекомерност.

Втората частна жалба е подадена от ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, против горепосоченото определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото решение № 1223 от 21.05.2026г., в частта му с която е отказано намаляване до 153.39 евро на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Л. К. Б.- АК-София на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 306.78 евро поради прекомерност.

В частната си жалба „КРЕДИСИМО“ ЕАД изразява недоволство от обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, с твърдения, че същото е неправилно. дружеството е осъдено да заплати адвокатски хонорар по чл. 38,ал. 21 от ГПК в прекомерно голям размер, въпреки, че е налице фглям обем от съдебната практика, разглеждаща спорове във връзка с твърдяната нищожност на договори за потребителски кредит и 1 свързаните с тях договори за поръчителство. Излага съображения, че в случая исковете са свързани помежду си и се основават на един и същи правопораждащ факт – недействителност на договора за кредит, поради което извършената от адвоката на ищеца работа е една и съща по тях, като се твърди, че не са положени повече от необходимите усилия за доказване на предявените искове. Възразява се, че исковете не са с фактическа и правна сложност, тъй като районният съд е преценил единствено действителността на договора съобразно критериите на ЗПК и като последица е уважил иска за връщане на недължимо платената сума. Посочва се, че адвоката на ищеца е изготвил исковата молба и становище по делото, без да полага допълнителни усилия за доказване на предявените искове. Счита, че при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът не е обвързан от минимален размер на възнагражденията, като същият трябва да се определи съобразно критериите за разумност и пропорционалност, като излага подробни съображения в подкрепа на доводите си, позовавайки се на съдебна практика. Моли за отмяна на определението по чл. 248 от ГПК в обжалваната част и постановяване на ново, с което адвокатското възнаграждение бъде намалено до размера от 153.39 евро.

В частната си жалба „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също изразява недоволство от обжалваното определение по чл. 248 от ГПК, с твърдения, че същото е неправилно.

Заявявам че по спорните въпроси е налице голяма по обем без противоречива съдебна практика, делото е разгледано и обявено за решаване в рамките на едно съдебно заседание, събрани са само писмени доказателства, като важна част са представени от ответната страна, която е оказала пълно съдействие за нуждите на производството.

Излага, че предявения срещу него иск е свързан с исковата претенция срещу другия ответник за нищожност на договора за кредит, а по спорните въпроси относно нищожността на двата договора- за кредит и за поръчителство съдът следи служебно.

Подчертава се, че извършената от адвоката работа по двата иска за нищожност е една и съща, тъй като се касае за едни и същи доказателства и извършване на идентични правни действия, както и, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото и по спорните въпроси има многобройна съдебна пркатика. Счита че присъдените адвокатски хонорари не следва да се определят за всеки иск, поотделно съгласно НВАР, а следва да бъдат съобразени с действително положения от адвоката труд. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на определението по чл. 248 от ГПК на първата инстанция в отхвърлителната част и постановяване на ново, с което присъденото на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение да бъде намалено до справедливия според жалбоподателя размер от 153.39 евро.

В дадените едноседмични срокове по чл. 276, ал. 1 от ГПК адв. Л. Б.- АК-София – процесуален представител на ищеца е депозирал писмен отговор, в които е изразила становище за неоснователността на подадените жалби. Излага, че съдът определя 2 размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, който не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 от ЗАдв., с мотив, че присъденото за оказана на страна безплатна правна помощ адокатско възнаграждение цели да възмезди положения от адвоката труд, а не представлява присъждане на разноски по чл. 78 от ГПК на спечелилата страна. Заявява, че като пълномощник на ищеца е извършила множество процесуални действия по делото, а именно: изготвяне на исковата молба, в която е направено обстойно изложение на обстоятелствата, на които се основават твърденията, с която са предявени няколко обективно съединени искове и са ангажирани доказателства, депозирана е молба в съдебно заседание. Посочва, че всяко дело изисква индивидуална подготовка, което изисква време и квалифициран труд, поради което счита, че положения адвокатски труд не бива да се подценява. Не на последно място се сочи, че следва да се вземата предвид и социалноикономическите условия в страната. По тези съображения, подробно доразвити в писмения отговор се иска потвърждаване на обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира следното:

Частните жалби са депозирани в срока по чл. 275 от ГПК, подадени са от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

Пред районният съд ищецът К. С. С. е предявил срещу ответните дружества при условията на обективно и субективно съединяване следните искове: 1/. за приемане за установено по отношение на първият ответник „КРЕДИСИМО“ ЕАД, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № 3127976 / 13.02.2025 г. за предоставяне в заем на сумата от 7000 лв. е недействителен поради противоречието му със закона; 2/. за осъждането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 2099,22 евро /4105,72 лева/, с която ответното дружеството се е обогатило неоснователно за сметка на ищеца, поради получаването на горната сума, въз основа на нищожен договор за потребителски кредит № 3127976 / 13.02.2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 3/. за приемане за установено по отношение на вторият ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, че сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство на стойност 4452.70 евро е нищожен поради противоречието му със закона.

Направено е и искане от адвокатския пълномощник на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната му по делото безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА възнаграждение в минимален размер.

Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание, както следва: исковете срещу „Кредисимо“ ЕАД - чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.

3

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД; иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД – с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С постановеното в първата инстанция съдебно решение съдът е уважил установителните искове, като е прогласил нищожността на сключените между страните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, и е отхвърлил изцяло като неоснователен осъдителният иск, предявен срещу първия ответник.

По отношение на разноските, с оглед изхода на спора и обстоятелството, че ищецът има качеството на потребител, съдът е счел, че на оказалия безплатна адвокатска помощ процесуален представител на ищеца следва да се присъди на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА справедливо възнаграждение за двата уважени установителни иска, което преценено с ниската фактическа и правна сложност на делото, проведено едно о.с.з., в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, такова е определено в размер на 511,29 евро /1000 лв./ в тежест на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно 306,78 евро /600 лв./ в тежест на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

В сроковете по чл. 248, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците е депозирал пред първоинстанционният съд молба за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, с искане за намаляване на присъдените в полза на адв. Б. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатски възнаграждения, поради липса на фактическа и правна сложност на делото до сумата от по 153.39 евро всяко.

В предоставените на срокове насрещната страна – адв. Б. /процесуален представител на ищеца/ не е депозирала писмен отговор по исканията по чл. 248 от ГПК.

С обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 от ГПК районният съд е оставил без уважение исканията на ответниците за изменение на решението си, в частта за разноските, чрез намаляване на размерите на присъдените в полза на адв. Б. адвокатски възнаграждения. Посочил е, че всяко от адвокатските възнаграждения са определени в минималния съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НВАР и няма основание за допълнителното им намаляване, тъй като така определения им размер се явява справедлив, доколкото изгответните и депозирани от адвоката книжа не са бланкетни, а съсържат задълбочен анализ на действащата национална уредба относно процесния казус, както и на актуалната за спора съдебна практика. По тези съображения съдът е намерил за неоснователни се явяват исканията на ответниците за намаляване на присъдените адвокатски хонорари съгласно НРАВ с мотив, че определените такива напълно отговарят на положения от упълномощения от ищеца адвокат труд и не са завишени.

4

Настоящата инстанция намира частните жалби за частично основателни, по следните съображения:

Определянето на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, вкл. фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, извършените от адвоката, предоставил безплатна правна помощ процесуални действия, броят на съдебните заседания, като се отчете и тези, в които адвоката е участвал, наличието на константна съдебна практика по спора и др., като при своята преценка съдът не е обвързан от претендирания от самия адвокат в списъка по чл. 80 ГПК размер /ако такъв е посочен/, тъй като в случая не е налице договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от страната, а се касае д о оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 о т ЗАдв.

Доколкото и в случая е налице и възражение за прекомерност преценката на съда обхваща не само определяне на разумно и справедливо възнаграждение на адвоката, преценявайки както само горните обстоятелства, така и възраженията на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С оглед задължителната и константна при определяне на адвокатското възнаграждение чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдебна практика адвокатското възнаграждение за оказана на страната безплатна правна помощ – в случая изразяваща се в процесуално представителство по делото се определя след преценка на съвкупност от фактори, включително фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, спецификата на производството, обема и сложността на извършените процесуални действия и др.