Решение № 314 от 28.09.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. гр.Велинград, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20265210100027 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 26 и чл. 55 ЗЗД.

Предявени са от А. И. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Пазарджик, ул.

„****“ № 62, против „Лендиво" ООД, ЕИК: 203811241, със седА.ще и адрес на управление гр. Шумен, п.к. 9700. пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от управителя С.Н.Т., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1. предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК за признаване за недействителен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 241290 от 30.06.2025 г.; и иск с правно основание на: чл.55 ал.1 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца, сумата от 2001.96 лев, представляваща недължимо платено по Договор за кредит № 241290 от 30.06.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-11.11.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството му на физическо лице е сключил Договор потребителски кредит, предоставен от разстояние № 241290 от 30.06.2025 г. с кредитора "ЛЕНДИВО" ООД, по силата на който му е отпуснат заем в размер на 1000 лв.. Поддържа, че кредиторът не е включил 1 възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, определено в чл. 27, ал. 1 от договора, като стремежът е по този начин е да се заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, още повече, че поръчителят и кредиторът са свързани лица. Сочи се, че в погасителния план е предвиден ГПР в размер на 42.58% при промоционални условия. Твърди се, че въпреки това липсва ясно разписана методика/начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Въпреки това в погасителния план е вписвана неустойка в размер на 350 лева и е определена месечна вноска в общ размер от 1380 лева, което е необосновано и противоречи както на изричния текст на договора, така и на принципа за добросъвестност и справедливост по чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че това несъответствие поставя под съмнение законосъобразността на изчисленията на кредитора и обуславя извод, че начислената неустойка е неправомерна и следва да бъде коригирана съобразно действителните договорни параметри. Поддържа се, че ищецът е добросъвестна страна и е изпълнил изцяло своите задължения по договора, като е заплатил сумата от 3001.96 лева, тъй като от ответната страна са настоявА., че това е сумата, която е дължал. Сочи се, че уговорената в чл. 27, ал. 1 от договора неустойка в размер на 0.9% дневно от усвоената сума, която при кредит от 1000 лева възлиза на 270 лева за месец, не съответства на посочената в погасителния план в размер на 350 лева. НА.це са две различни стойности на дължимата неустойка за един и същи период, което навежда на извод, че заемодателят е действал умишлено с цел да заблуди заемателя относно действителния размер на задълженията му и да затрудни преценката на общата сума, която следва да се плати. Това несъответствие е показателно за нарушение на принципа на добросъвестност и прозрачност при договарянето, поради което клаузата за неустойка следва да се приеме за нищожна като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Видно е, че ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно така наречената неустойка по чл. 27, ал. 1 от договора за непредоставяне на обезпечение по чл. 17, ал.1 от Договора за кредит.

Поддържа се, че в случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР на кредита, като тя е била изначално известна на кредитора. Релевира се възражение, че така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции и представлява скрито възнаграждение, за кредитора, поради което е следвало да бъде 2 включена в общия разход по кредита. Поддържа се, че неправилното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т.1 от ЗЗП както и по смисъла на правото на ЕС. Твърди, че в случая не е спазено изискването на чл. 11. ал. 1, т.

10 от ЗПК. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал 4 от ЗЗП във връзка с чл.68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Поради изложеното счита, че договорът е нищожен и моли съда да уважи предявените искове. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, както и за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за връщане на платени суми, са неоснователни. Сочи, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Поддържа, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, тя е договорена за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. ВА.дността на договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва, са вА.дно уговорени в изискуемата от закона форма. Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 3 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Твърди, че процесният договор отговаря напълно на нормативните изисквания и правила на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронната търговия, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за потребителския кредит и не е нА.це недействителност по смисъла на ЗПК. Поддържа, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Твърди се, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Поддържа, че съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Твърди се, че дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на срока за предоставяне на обезпечение чрез нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Освен това, страните са се договорили, че неустойката се дължи само след изтичане на срока за обезпечение и само за периодът, за който кредитът не е обезпечен. В тази връзка изрично е уговорено правото на потребителя да предостави обезпечение и на по-късен етап от действието на договора, като в момента, в който бъде осигурено обезпечение неустойката спира да се начислява. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и 4 законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса става ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Поддържа се, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними, разумни и адекватни на икономическата обстановка в страната, предвид това не би следвало да представлява трудност за кредитополучателя. Твърди се, че в случая не е нА.це нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била нА.це както преди сключване на договора, така и при подписването му. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя, като такава проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. Последица от липсата й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. НА.чието на множество договори за идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца.

Отделно от недобросъвестността на кредитополучателя, гореизложените факти водят и до явния извод, че е нА.це индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищецът е ползвал многократно един вид кредитен продукт, респективно многократно се е запознавал с условията му. като по всеки отделен кредит е получавал 5 преддоговорна информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. В същия смисъл е и цитираната по-долу съдебна практика, постановена при идентична фактическа обстановка, в която потребител оспорва клауза, с която се е задължил повече от един път. Това опровергава твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и добрите нрави от страна на кредитодателя. По отношение на твърденията за заблуждаваща търговска практика излага, че кредитополучателят по своя инициатива се е задължил многократно с уговорката за плащане на неустойка, в случай че не предостави обезпечение на кредитите, а договорите са сключвани след като клаузата за неустойка от предходния е породила действието си. Това напълно опровергава твърдението, че е нА.це заблуда по отношение на условията на конкретния кредитен продукт. В случая не би могла да е нА.це липса на индивидуално договаряне на процесиите клаузи, както и липса на информираност с условията и последиците от тях, доколкото потребителят се е запознавал с тях многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е избирал да направи обратното.