Решение № 290 от 27.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Д. Д. Генчева като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100600307 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда от 30.06.2021 г., постановена по НЧХД № 11603/2019 г. по описа на СГС, подсъдимият М. Л. Л. е признат за невиновен в това, че на 14.01.2019 г. в гр. София, ж.к.”****, на общо събрание на етажната собственост, се заканил на Д. Д. Д. с престъпление с думите:”Оправяй си терасата, за да не ти счупя ръчичките и главата, да не си драскаме колите и трошим колите, и да си запазим добри отношенията!!... Като те гледам си 50 кг, аз съм 150 кг и ще те пребия, ще хвърчат шамари и юмруци, ако не си оправиш терасата веднага!!”, като тази закана би могла да възбуди основателен страх у Д. Д. Д. за осъществяването - престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Със същия съдебен акт подсъдимият М. Л. Л. е признат за невиновен в това, че на 16.01.2019 г. в гр.София, ж.к.”****, на общо събрание на етажната собственост, се заканил на Д. Д. Д. с престъпление с думите:” Ще те пречукам, ако не оправиш теча веднага!...Действай, за да не си трошим колите!... Ще те уволня от работа, защото познавам един от изпълнителните директори!... Ще те обръсна гола глава, ще ти отрежа главата, ще ти натроша краката, ще те унищожа!!!! .. .Ще те уволня от работа!! Ще ти извия врата!....Други досега да се бяха разправили с теб, как заслужаваш да те пребият, пречукат!”, и едновременно с това със сила изтръгнал телефона от ръцете на Д. и започнал да го блъска, за да провери дали не го записва, хванал я за палтото и размахал юмрук пред лицето й с думите: „Махай се от тука, че не мога да те гледам!”, като тази закана би могла да възбуди основателен страх у Д. Д. Д. за осъществяването

- престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

С първоинстанционната присъда подсъдимият М. Л. Л. е признат за невиновен в 1 това, че на 16.01.2019 г. в гр.София, ж.к.”****, на общо събрание на етажната собственост, казал публично нещо унизително за честта и достойнството на Д. Д. Д., в нейно присъствие, а именно: „Тъпанарка”, „кокошка”, безочлива и безотговорна лъжкиня”, „не си човек” престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 във вр.чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл.

304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

С присъдата от 30.06.2021 г. подсъдимата Е. Л. Л.- П.А е призната за невиновна в това, че на 14.01.2019 г. в гр. София, ж.к.”****, на Общо събрание на етажната собственост, казала нещо унизително за честта и достойнството на Д. Д. Д., в нейно присъствие, с думите: „лъжкиня”, „безочлива”, „несериозна”, “Д., с ботокс и хиалурон няма да разрешиш проблема с теча от терасата!!”, „Говориш глупости!!”, „...си супер стисната!!”, „Изчезвай, махай се, че не мога да те гледам!!”, и извършила унизителни действия за честта и достойнството на Д. Д. Д., в нейно присъствие, а именно: Блъскала със сила вратата на асансьора в лицето й- престъпление по чл.146, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по така повдигнатото обвинение.

Със същия съдебен акт подсъдимият Г. Й. П., е признат за невиновен в това, че на 14.01.2019 г. в гр.София, ж.к.”****, на общо събрание на етажната собственост, казал публично нещо унизително за честта и достойнството, в нейно присъствие, на Д. Д. Д., а именно: „Лъжкиня”,„Говориш глупости!!”, „ си супер стисната!!”, - престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1 вр.чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Г. Й. П. е признат за невиновен и за това, че на 16.01.2019 г. в гр.София, ж.к.”****, на общо събрание на етажната собственост, казал публично нещо унизително за честта и достойнството, в нейно присъствие, на Д. Д. Д., а именно: „Няма да свършиш никаква работа!!”, „Нищо не разбираш!!”, „нагла лъжкиня”, и извършил унизителни действия за честта и достойнството на Д. Д. Д., в нейно присъствие, а именно:

Хванал вратата на асансьора с цел - да й попречи да си тръгне, за да слуша обидите, заплахите и униженията- престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдал по така повдигнатото обвинение.

С постановената присъда съдът е признал подсъдимата Ц. М. Л. за невиновна в това, че на 16.01.2019 г. в гр.София, ж.к.”****, на общо събрание на етажната собственост, се заканила на Д. Д. Д., в нейно присъствие, с думите:”На тази киселина й хвърлям, отма!

Киселина й хвърлям, отма!”, като тази закана би могла да възбуди основателен страх у Д. Д.

Д. за осъществяването - престъпление по чл.144, ал.1 НК, поради което и на основание чл.

304 НПК съдът го е оправдана по така повдигнатото обвинение.

Подсъдимата Ц. М. Л. е призната за невиновна в това, че на 16.01.2019г. в гр.София, ж.к.”****, на общо събрание на етажната собственост, казала публично нещо унизително за честта и достойнството, в нейно присъствие, на Д. Д. Д., а именно: „Безочлива лъжкиня, която казала, че водата тече отдолу нагоре!!”, „Безочливо лъже, че ще оправи теча!!”, „Не си човек!!”,„Ще ми отровиш децата!!”- престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдана по така повдигнатото обвинение.

Със същия съдебен акт съдът е отхвърлил предявените от Д. Д. срещу М. Л., Е. Л.П.а, Г. П. и Ц. П.а обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

На основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител Д. Д. е осъдена да заплати в полза на подсъдимите М. Л., Е. Л.-П.а, Г. П. и Ц. П.а разноски по делото в общ размер 2400 лева.

Срещу първоинстанционната присъда са подадени въззивна жалба и допълнение към нея от частния тъжител Д. Д., депозирани чрез упълномощения повереник – адв. К. Т. – САК, в които се прави оплакване, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на 2 материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че от събрания по делото доказателствен материал се установява по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения от частния тъжител.

Неправилно според жалбоподателя съдът е анализирал показанията на свидетелите Ц.М., М.а П. и Б.Б.. На следващо място, счита за доказани по основание и размер и предявените граждански искове. Моли въззивната инстанция да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения и съответно да уважи предявените осъдителни искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в пълния им претендиран размер.

В открито съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. Т., поддържа жалбата и допълнението към нея по съображенията, изложени в тях, като пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова осъдителна такава.

Частният тъжител Д. се присъединява към заявеното от нейния защитник.

Упълномощеният защитник на подсъдимите – адв. Н. В. – САК, поддържа, че двама от свидетелите, които според частния тъжител потвърждават обвинителната теза, въобще не са присъствали на нито едно от двете събития, а разпитаният пред втората инстанция свидетел, който не е член на етажната собственост и който не е трябвало да присъства на общото събрание, но който заявява, че е възприел отправените по адрес на частния тъжител обидни думи и закани, не е бил забелязан от останалите присъстващи лица. По тези съображения защитата счита обжалваната присъда за правилна, поради което прави искане същата да бъде потвърдена.

Подсъдимите М. Л., Е. Л.-П.а, Г. П. и Ц. П.а, редовно призовани, не се явяват в о.с.з.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, след служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Л. е роден на **** г. в гр. Стара Загора, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, трудово ангажиран, неосъждан, с адрес: гр.

София, ж.к. ****, ЕГН: **********.

Подсъдимата Е. Л. Л.-П.а е родена на **** г. в гр. Стара Загора, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ЕГН:

**********.

Подсъдимият Г. Й. П. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, семеен, с висше образование, трудово ангажиран, неосъждан, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ЕГН: **********.

Подсъдимата Ц. М. Л. е родена на **** г. в гр. Кърджали, вдовица, пенсионер, с висше образование, неосъждана, с адрес: гр. Стара Загора, ул. ****, ЕГН: **********.

Подсъдимата Ц. Л. е майка на подсъдимите М. Л. и Е. Л.-П.а, които са брат и сестра.

Подсъдимият М. Л. е шурей на подсъдимия Г. П., който е съпруг на подсъдимата Е. Л.-П.а и зет на подсъдимата Ц. Л..

Подсъдимите и частният тъжител (ЧТ) Д. Д. се познавали. Те били съседи и живеели в различни самостоятелни обекти в етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ****.

Жилището на ЧТ се намирало на ет. 9 - над апартамента, обитаван от подсъдимите Е. Л.-П.а и Г. П..

През 2016 г. отношенията между семейство П.и и ЧТ се влошили. Повод за конфликта станал теч от терасата на ЧТ Д. Д., който преминал към по-долния етаж, в частност в апартамента на подсъдимите Е. Л.-П.а и Г. П.. Последните уведомили ЧТ Д. Д. за възникналия проблем, а тя, от своя страна, предприела действия по отстраняване на теча, но 3 въпреки извършените ремонтни дейности – проблемът не бил решен.

На 14.01.2019 г. на партерния етаж на блока се състояла среща между подсъдимите М. Л., Е. Л.-П.а и Г. П., ЧТ Д. Д. и техните съседи от ап. 28 – И.М. и свидетелката Ц.М..

Темата на разговора отново била локализиране и отстраняване на теча от терасата на ЧТ.

Подсъдимите настоявали ЧТ да извърши в кратък срок качествен ремонт, за да се преустанови проникването на вода в жилището, обитавано от семейство П.и, а ЧТ Д. Д. искала от свидетелката Ц.М. да премести външните тела на климатиците си, тъй като пречили да реализирала ремонта по начина, по който желаела.

На 16.01.2019 г. било проведено общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ****. На събитието присъствали 23-ма души, между които подсъдимите М. Л., Е. Л.-П.а, Г. П. и Ц.

П.а, ЧТ Д. Д., свидетелите Ц.М., К.П., Е.Б. и Я.Р.. Поставен за обсъждане отново бил въпроса за теча от терасата на ЧТ. Дискусията прераснала в словен конфликт между подсъдимите лица и ЧТ. Очевидци на спора станали свидетелите Ц.М., К.П., Е.Б. и Я.Р..

Възприетите от първата инстанция фактически положения относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са правилно установени въз основа на надлежно събран доказателствен материал. При анализа на доказателствените източници не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито логически грешки при тяхната оценка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК СРС е обсъдил комплексно доказателствата по делото и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Интерпретацията на тези доказателства, направена в мотивите на атакувания съдебен акт, е вярна и се споделя от настоящата съдебна инстанция.

Правилни са съжденията на районния съд, че събраните по делото доказателства не са достатъчни по обем и съдържание, за да се установи по безспорен и категоричен начин факта на извършване на инкриминираните деяния и авторството на всяко едно от престъплението. Основният източник на информация в подкрепа на обвинителната теза се явява частен аудиозапис, изготвен от ЧТ Д. Д. посредством мобилен телефон, на разпрата между нея и подсъдимите по време на общото събрание на етажната собственост от 16.01.2019 г. Съгласно практиката на ВКС подобен частен аудиозапис представлява недопустимо доказателствено средство. По силата на чл. 32, ал. 2 Конституцията на Република България „никой не може да бъде…записван…без негово съгласие или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените в закона случаи“. За нуждите на наказателния процес тези изключения са уредени в НПК – глава XXIV, раздел VIII „Специални разузнавателни средства“, и съответно в Закона за специалните разузнавателни средства. Приложението на посочените правила е допустима интервенция върху личното пространство на лицето, но при строг законов регламент и тъкмо поради това резултатите от тях, инкорпорирани във веществени доказателствени средства, могат да бъдат използвани за установяване на доказателства от значение за правилното решаване на делото (в този смисъл Решение № 456/14.11.2012 г., постановено по н. дело № 1388/2012 . по описа на ВКС, НК, I НO). Записът, извършен с мобилното устройство на ЧТ Д. Д., не представлява такова доказателствено средство, защото не е събран или изготвен по реда и условията на НПК, което очертава неговата недопустимост – арг. от чл. 105, ал. 2 НПК. В настоящия казус записът не може да се третира и като веществено доказателство поради това, че не е случайно създаден, а с цел да бъдат събрани доказателства за нуждите на частното обвинение по НЧХД. В тази връзка материални носители (флаш-памет, писмени разпечатки), на които е пренесен звуковия файл, респ. отразяващи съдържанието на записания разговор, не могат да се ползват от съда при формиране на изводите му за фактите и правото, защото в противен случай би се стигнало до заобикаляне на изричните правила на процесуалния закон.