Решение № 268 от 25.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Стара Загора, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20235500500397 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба от Н. Я. Я., чрез адв.В.

Д. от АК – Стара Загора, против решение № 27/10.03.2023г., постановено по гр.д. № 230/2022г. по описа на Районен съд – Раднево.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните доказателства.

Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че работодателят не е конкретизирал в достатъчна степен нарушенията и не ги е посочил по разбираем за работника начин. Не е посочил, кога според него е извършено такова нарушение, при какви обстоятелства и въз основа на какви факти.

Твърди, че не може да разбере кои негови действия се третират като дисциплинарни нарушения. Счита, че не е спазена процедурата по чл. 193, ал.

1 КТ за изискване на обяснения - в нея не са посочени нарушенията с техните индивидуализиращи белези. На следващо място сочи, че в издадената заповед № 141 от 21.12.2021 г. липсва посочване на конкретните нарушения, описани с обективните и субективните им признаци и времето на извършване, което представлява нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. Твърди, че в обстоятелствената част на заповедта не са изложени фактически нарушения, а са посочени извадки от нормативна уредба. От друга страна намира, че останало недоказано твърдяното обстоятелство, че е превозвано гориво, тъй като по назначената съдебно-химическа експертиза вещото лице не е изследвало 1 процесното вещество, а е ползвало заключение на експертиза назначена по ДП № 251/2021г. по описа на РУ- Раднево. Цитира съдебната практика по сходни казуси. Намира, че първоинстанционният съд не е анализирал правилно доказателствата. Счита, че същите не обосновават извод, че действително е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да признае за незаконно уволнението, както и да бъде отменена заповед № 141 от 21.12.2021 г. на управителя на "Р.Т.-*", клон на "М.М.-И." ЕАД, с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Моли, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, съдът да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „тракторист над 200 конски сили” в звено ”Вторични суровини” в "Р.Т.-*", клон на "М.М.-И." ЕАД; на основание чл.344, ал.1, т.3, във връзка чл.225, ал.1 и ал. 2 от КТ съдът да осъди "Р.Т.-*", клон на "М.М.-И." ЕАД да му заплати сумата от 8280 лв. брутен размер на обезщетение по чл. 225 КТ, поради незаконно уволнение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Р.Т.-*, клон на "М.М.-И." ЕАД, с който тя се оспорва. Излага съображения в подкрепа на становището си. Моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционния съд са били предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 КТ. Ищецът Н. Я. Я. е твърдял, че е работил по трудов договор от 22.06.2007 г. с ответното дружество, като последната заемана от него длъжност била „тракторист над 200 к.с.“. Трудовото му правоотношение било прекратено на 24.01.2022 г. със заповед № 141 от 21.12.2021 г. на управителя на ответното дружество чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена му на 24.01.2022 г.

Твърдял е, че на 16.11.2021 г. началникът му Р.Р. му възложил да транспортира двустранно задвижващ се барабан до станция 1302. Оттам отишъл до вулканизаторите на станция 1223, след което отново до 1302, където е закачил вече натовареното ремарке и се прибрал в участък „Вторични суровини“. Твърдял е, че на 16.11.2021 г. заедно с П.Д.П. отишли пеш до барчето в района на рудника, за да си купят храна, след което тръгнали отново пеш да се прибират към звеното. На връщане минали през паркинга да оставят празните буркани, като самият паркинг на „Геоложка база“ им бил по път. След като оставили бурканите, се засекли с В. К.И., който отивал към барчето. Твърдял е, че накрая на паркинга изскочили цивилни лица, които се оказало, че били полицаи и ги задържали, без да знаят за какво. В последствие разбрали, че в служебния автомобил Лада Нива 2 имало открито гориво. Твърдял е, че през този ден не бил виждал въпросния лек автомобил Лада Нива. Мястото на задържането им било на 100 м от мястото, където се намирал този автомобил. Бил е задържан за 24 часа.

Поради задържането не е попълнил картата за моточасовете за трактор № 776.

Твърдял е, че само той управлявал този трактор, но на 16.11.2021 г. не се е налагало да го управлява. Твърдял е, че посоченото в заповедта, че направил опит към 18 ч. на 16.11.2021 г. да открадне около 150 литра червена течност чрез служебен автомобил Лада Нива с вътр. № Р12070, било само предположение и нямало никакви доказателства за това. Твърдял е, че не е запознат с посочените от работодателя вътрешни актове, посочени в уволнителната заповед. Искал е съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 8280 лева за периода от 24.01.2022 г. до 24.07.2022 г., през което останал без работа заради уволнението, ведно със законната лихва датата на предявяване на иска.

Ответникът Р. "Т.-*", клон на "М.М.-и." ЕАД е оспорил исковете като неоснователни. Не оспорва обстоятелствата относно сключения безсрочен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжността „тракторист над 200 к.с.“ в звено „Вторични суровини“, което било прекратено със заповед № 141 от 21.12.2021 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 24.01.2022 г. Твърдял е, че на 16.11.2021 г. ищецът бил назначен на работа дневна, 12 часова смяна, с работно време от 8 часа до 20 часа. Около 18 часа злоупотребил с доверието на работодателя, като без знание и разрешение, напуснал работното си място и съвместно с П.Д.П. и В.

К.И., чрез използване на служебен автомобил Лада Нива с вътр. № Р12070 извършил опит за кражба на общо 150 литра червена прозрачна течност с мирис на гориво, без надлежно разрешително за това. Твърдял е, че горивото било предварително подготвено за изнасяне от рудника, разпределено в 14 ПВЦ-бутилки по 11 литра всяка, които били иззети като веществено доказателство по ДП № 327ЗМ-251/2021 г. на РУ-Раднево. Твърдял е, че била сформирана комисия за разследване на случая, която установила, че ищецът напуснал преждевременно работното си място, а на 17.11.2021 г. била установена липса на 132 литра дизелово гориво от трактор К-701, с № 775 от звено „Вторични суровини“. Твърдял е, че били констатирани непопълнени коректно работно лимитни карти за няколко машини от звеното. Твърдял е, че от записи на охранителни камери се виждало, че автомобилът Лада Нива в 17,44 часа на 16.11.2021 г. излиза от звено „Вторични суровини“ без включени светлини, преди навлизане в паркинга на „Геоложка база“ за кратко включва светлини, след което отново изгасват при навлизане в паркинга, а в периода от 17,00 до 17,45 часа няма преминаващи пеш хора. Твърди, че с действията си ищецът е нарушил множество вътрешни актове на 3 работодателя, както и задължения по длъжностна характеристика, които са поименно и изрично изброени. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба и е изложил съображения, че извършеното деяние от ищеца представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, както и за правилно приложение и преценка на всички обстоятелства при извършения избор от работодателя на дисциплинарното уволнение като съответстващо дисциплинарно наказание в случая. Искал е от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че между страните е сключен безсрочен трудов договор от 22.06.2007 г., като последната заемана от ищеца длъжност е „тракторист над 200 к.с.“, което трудово правоотношение било прекратено със заповед № 141 от 21.12.2021 г. на управителя на ответното дружество чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 24.01.2022 г.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е приел за установено, че от доказателствата по делото се установява, че ищецът е извършил вмененото му нарушение за преждевременно напускане на работното място без надлежно разрешение чрез служебен автомобил Лада Нива и извършен опит за кражба на гориво съдът намира. По отношение на второто вменено нарушение - за непопълване на 12.11.2021 г. и на 16.11.2021 г. на данни за трактор МОАЗ № 776 инв. № 242922 и трактор К-701 инв. № 166295, съдът е приел за установено от показанията на св. И.И. и писмените доказателства по делото, че е било невъзможно ищецът да попълни данните на тракторите на 16.11.2021 г., тъй като е бил задържан от органите на полицията и по обективни причини това не е могъл да стори в същия ден.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт; че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана; че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове. Приел е също така, че в рамките на общия фактически състав на уволнението, съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба, поради което е разгледал единствено фактите, посочени в исковата молба, които в случая се свеждат до твърдение за липса на 4 извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина. Това възражение съдът е намерил за неоснователно, защото от доказателствата по делото се установява, че умишлено, съзнателно, с користна цел ищецът Н. Я. е направил опит да отклони от територията на рудника 14 туби от по 11 литра всяка с индикирано в червен цвят дизелово гориво, заедно с колегите си В. И. и П.П., използвайки служебен автомобил Лада Нива с вътрешен номер Р12070. Приел е, че самото деяние представлява нарушение на трудовата дисциплина под формата на злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ; че то е тежко и обосновава наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“.

Решението е правилно.

По делото не е било спорно, че ищецът Н. Я. Я. е работил при ответника по трудов договор от 22.06.2007 г., като последната заемана от него длъжност е „тракторист над 200 к.с.“. Не е било спорно и това, че трудовото правоотношение е било прекратено със заповед № 141 от 21.12.2021 г. на управителя на ответното дружество чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена на ищеца на 24.01.2022 г. Не се спори, че на 16.11.2021 г. ищецът е бил задържан от органите на МВР. Спорно е това дали той е извършил вмененото му нарушение на трудовата дисциплина – преждевременно напускане на работното място чрез използване на служебен автомобил Лада Нива с вътрешен номер Р12070, с която извършил опит за кражба чрез изнасяне извън територията на рудника на общо около 150 литра червена прозрачна течност с мирис на гориво, без надлежно разрешително за това. Това е и въведеното с исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта, само по което съдът дължи произнасяне.