Решение № 90 от 30.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.а

Мила П. ЛА. при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100606341 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С Присъда, постановена на 24.06.2024г. по НЧХД №3992/2023г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав е признал подсъдимия А. М. И. невиновен 4 а основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение, съгласно частната тъжба, за извършено престъпление по чл.148,ал.2 вр. ал.1, т.1 т.2 врчл.147, ал.1 от НК.

С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявения от В. В. А. граждански иск срещу А. М. И., с който е претендирано обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, за което е бил обвинен.

С присъдата на основание чл.190,ал.1 от НК частната тъжителка А. е осъдена да заплати на подсъдимия И. направените по делото от него разноски в размер на 960лв, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от частната тъжителка А. чрез нейния повереник адв.Б. с искане за отмяната като неправилна, незаконосъобразна и необоснована и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият И. да бъде осъден по повдигнатото му обвинение , да бъде уважен предявения от А. граждански иск и съответно да й бъдат присъдени направените от нея разноските в хода на съденото производство.

Към жалбата е постъпило и допълнение „ Възражения към жалбата“, в което са изложени съображения във връзка с направеното искане в жалбата. Жалбоподателят изразява несъгласието си с изложеното от правна страна в мотивите на районния съд, тъй като неправилно е прието липса на съставомерност на деянието разгласяване на позорни обстоятелства. Посочено е, че освен, че сумата, която се твърди, че дължи А. е значително, е 1 употребен и израза „ужилване“, който по своя характер е силно негативен и има смисъл освен на кражба и на използван измама за отнемане на сумата. По делото е установена, че е частната тъжителка е представител на чуждестранни дружествата и такова твърдение, разпространено до неограничен брой лица, би довело до компрометиране на нейните контакти и дейност. Не на последно място е доказано, че същото е невярно. Събрани са доказателства за времето на поставяне на клеветата във фейсбук и нейното съдържание, както и относно авторството. Съгласно заключението на вещото лице е установен профила, от който е публикувано, както и че няма данни за извършени манипулации на съдържанието на файловете.

В разпоредително заседание 17.10.2024г., въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, след проверка на материалите по делото е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.

По делото е постъпило възражение от подсъдимия А. М. И. чрез защитата му- адв. Т., с което е взето отношение по жалбата и допълнението към нея на частната тъжителка и граждански ищец А.. Изложени са съображения относно срочността на тъжбата, по която е образувано наказателното производство от частен характер, като се сочи , че липсват доказателства за датата, от когато започва да тече срокът по 81 ,ал.3 от НПК, с оглед на което се иска прекратяване на производството и връщане на тъжбата на А...Становище е изразено и по отношение на авторството на деянието, като се споделя изводът на първата инстанция, че не се установява по безспорен начин, че подсъдимият е титуляр на фейсбук профила, от който се твърди, че са пубуликувани инкриминираните изрази, както и че той е създал текста. В евентуалност се обсъжда и деянието „клевета“, осъществено чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия. Описаното в тъжбата деяние защитата счита , че не явява несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като паричните дългове не са позорно обстоятелство, разгласяване не е осъществено, тъй въпросните парични дългове са публично достояние, а използваната, в инкриминирания текст, дума „ужилване“ е свободно интерпретирана от тъжителката, тъй като дори преносното значение посочено в Тълковния речник е „болезнено засягане на някого с думи или действия“, но не и кражба и измама.Не на последно място се сочи, че процесните обстоятелства не са неистински, поради това, че те почиват на налична към момента на деянието информация в ТРРЮЛНЦ, която е свободно достъпна, което налага извод за несъставомерност и от субективна страна. Във възражението се излага становище и относно обвинение за преписване на престъпление, което е второто обвинение инкриминирано в тъжбата, касаещо достоверността на показанията на А. по бракоразводното дело на подсъдимия. Защитата счита, че от обективна страна не е посочено конкретно престъпление, а налице израз на субективно мнение. Оспорва се и субективната страна на деянието.

Алтернативно се прави искане за прилагане на чл.78а от НК, в случай, че съдът намери подсъдимият за виновен. Във възражението се излагат и съображения относно неоснователността на предявената от частната тъжителка А. към подсъдимия претенция за обезщетяването й за причинени й неимуществени вреди, изразяващи се в морални страдания. В тази връзка се коментират представените „моментни снимки“ на публикацията и разминаването в отбелязания час, което води до съмнения за манипулации.

В хода по същество повереникът на частната тъжителка и граждански ищец поддържа жалбата и допълнението с изложени съображения за отмяна на първоинстанционната присъда. Взема становище и по възраженията на подсъдимия като намира същите неоснователни, както относно оплакването за липсата на яснота относно 2 срока по чл.81 ал.3 от НПК, така и по отношение на авторството. Възраженията на подсъдимия за липсата на съставомерност на обвиненията от обективна и субективна страна повереникът намира, че се опровергават категорично от доказателствата по делото.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв. Т. и адв. Ж. поддържа възражданията си, като намира за правилна присъдата и изготвените към нея мотиви, съгласно които е направен извод за липса на доказателства, установяващи авторството и несъставомерност на деянията, с оглед на което се иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Прави се искане за присъждане на разноските, направени от подсъдимия пред въззивната инстанция.

Подсъдимият И., уведомен , не взема участие в съденото заседание.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:

С оглед въпроса повдигнат от защитата на подсъдимия касаещ искане за проверка на срочността на частната тъжбата, по която е произнесена атакуваната присъда, този състав намира: Оплакването е, че тъжбата е извън срок, поради обстоятелството, че в нея не е посочена датата, на която се твърди, че А. е узнала за публикация, поради което не може да бъде преценено от кога тече срокът по чл.81,ал.3 от НПК и същото обосновава прекратяване на образуваното наказателно производство от частен характер. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК в общия случай сочи, че тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Няма спор, че този срок е преклузивен, тоест депозирането на тъжбата след неговото изтичане, е пречка за образуване на наказателно производство, а образуваното такова следва да се прекрати, доколкото с настъпването на преклузията се погасява правото на субекта да осъществява наказателно преследване по съответното обвинение. Видно от съдържанието на тъжбата, в нея се твърди, че подсъдимият И. е извършил престъпление на 12.03.2023г , за което се иска осъждането му. В този случай, следва да бъде прието, предвид, че не е посочено друга освен датата на деянието, че именно тогава частният тъжител е узнал за публикацията в посочения профил във фейсбук. Тъжбата е входирана в СРС на 23.02.2023г, само 11 дни след деянието.

Позиция, че тъй като тъжителят не е посочил датата на узнаване, то тъжбата на позволява проверка за съответствие с изискванията на 81, ал.3 от НПК е неоснователно. Посочването на дата на деянието и липсата на твърдения за узнаване на по-късен момент от тъжителя, обосновават извод , че именно в деня на публикацията , същата се е информирала за съдържанието й, от което се е почувствала засегната. Ето защо съдът намира, че не са били налице пречки за разглеждане на депозираната частна тъжба, с което е образувано наказателното частен характер производство.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал възможни към момента на разглеждане на делото и относими към предмета му доказателства,.

Същевременно при запознаване с присъдата и мотивите към нея , този съдебен състав констатира наличието на процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви, които да посочат какви обстоятелства съдът е приел от фактическа страна за установени, на кои от събраните доказателства се е доверил, излагайки съображения за това, както и направените правни изводи. По същество мотивите са в противоречие с нормата на чл.305, ал.3 от НПК.

Изискването за мотивиране на съдебни актове е конституционно установено в чл.121,ал.4 от Конституцията. Именно мотивирането на вътрешното съдийско убеждение е важна гаранция за правото на справедлив процес, качеството на мотивите е поставено като 3 изискване с оглед обезпечаване на страните и обществото да възприемат точната преценка на фактите и правилното прилагане на законовите правила.

Конкретно първата инстанция в мотивите си лаконична е посочила следните факти: подсъдимия И. се познава с А., тъй като последната била свидетелка по бракоразводното му делото, свидетелката Н. се познавала с подс. И., защото била приятелка на дъщеря му и имала контакт с него във фейсбук. Последната прочела изявление в отговор на пост на подсъдимия И. във фейсбук с инкриминираните в тъжбата изрази, тя познавала задочно А..

Частната тъжителка показала от телефона си писания на св.В.К., от което се била разстроила. От изложеното от фактическа страна не може да се разбера решаващият съд приема ли, че А. е узнаела за въпросната публикация, по какъв начин, кога и от кого.

Инкриминираният текст била ли е публикувана, къде , на чий фейсбук профила.

Констатацията при обсъждане на доказателствата, направена от първата инстанция, че свидетелските показания имат различия, които обаче, не са съществени и се дължат на субективни причини, които нямат влияние върху обективната страна на факти е необоснован, а декларативен. Липсва какъвто и да било анализ на наличните по делото свидетелски показания, които по своето съдържание са противоречиви относно фактите, подлежащи на доказване. Задължение на съда е да анализира всички данни по делото и тяхната взаимна свързаност и едва тогава, след като даде обосноваване на фактическите си констатации, анализирайки доказателствата от които се установяват, да достигне до аргументирани правни изводи. Подобно е положението и от права страна, като в мотивите е посочено отново декларативно, че по принцип паричният дълг не е позорно обстоятелство, като обаче не е разгледан контекста, в които е заявено.Районният съд приема , че не е налице и второто изпълнител деяние, след като е отбелязал, че не е доказано авторството на деянието.

В обобщение в мотивите на първата инстанция не е налице обосноваване нито на фактическите, нито на правните изводи на съдът, постановил присъдата, предвид което въззивният съд намира, че е допуснато съществено нарушения на процесуалните правила, което се изразява в липса на мотиви. Не на последно място съдържанието на коментираните мотивите не позволяват преценка относно правилността и законосъобразността на направените крайни изводи.

Изложеното влече и аналогично отменително основание и за гражданската част на присъдата.